Заместник-председателят на Народното събрание и лидер на „Воля“ Веселин Марешки е осъден на 4 години затвор за изнудване на бизнесмен, защото е имал водеща роля в престъпната дейност, а за личността му има противоречиви данни.
Като за част от хората бил с добро име и авторитет, но сред други бил известен като човек, от когото може да се очаква всичко, с връзки в криминалните среди и с чувството, че всичко може да му се размине.
Това обяснява Варненският апелативен съд в мотивите си към присъдата, с която преди два месеца Марешки беше осъден ефективно заедно с подсъдимата с него Красимира Колева, които вече са обявени, пише Епицентър.БГ
Съставът с председател Янко Янков и докладчик Светла Даскалова отмени оправдателната присъда за Марешки в делото за изнудване на бизнесмена Асен Миланов, което продължава вече пет години.
Депутатът и Колева са подсъдими за това, че от 9 до 16 октомври 2014 г. са опитали да принудят Миланов да им плаща наем от 10 000 лева за пицария „Ред Хот“ във Варна.
С оглед обществената значимост на казуса и гарантирането на прозрачност, институцията резюмира част от аргументите си.
Припомня се, че осъдителната присъда бе произнесена в открито съдебно заседание на 14 септември, т.г. Постановеното наказание за Марешки бе „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и глоба от 8 000 лв. Колева бе осъдена да изтърпи 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и да заплати глоба от 6 000 лв.
Двамата бяха признати за виновни, че от 9 октомври до 16 ноември 2014 г. с цел да принудят Асен Миланов да заплаща месечно сума от 10 000 лв., го заплашили с разрушаване на стопанисваното от него заведение и със създаване на пречки и преустановяване на търговската му дейност. Деянието било придружено с унищожаване и повреждане на имущество.
Красимира бе оправдана за това, че е извършила деянието с цел пострадалият да поеме имуществено задължение спрямо нея. Въззивната инстанция потвърди присъдата на Окръжен съд – Варна в останалата й част, като остави без уважение гражданските искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
В мотивите на Апелативния съд са отразени фактите, установени с доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на свидетели и писмени документи. Съдът приема обясненията на Веселин Марешки като негова защитна позиция, тъй като той свежда участието си единствено до отправяне на бизнес предложение към Асен Миланов за заплащане на наем за ползване на собствената му тераса.
Според съда, тази версия е опровергана от останалия доказателствен материал. От приложените СРС-та се установява водещата роля на подсъдимия Марешки в престъпната дейност. Той не само поискал от свидетеля да му заплаща ежемесечни наеми, но при получения отказ го е заплашил със спиране работата на заведението и разрушаването му.
Веселин Марешки не просто е присъствал на място при демонтажа на тентата, при спиране на ел.захранването и при осуетяване опитите да бъде възстановено, а е играел основна движеща роля при тези действия, като е осигурил техника и работници за разрушаването, охранителна фирма, която да обезпечи необезпокояваното изпълнение, бил е постоянно информиран за действията и е заплатил на двете дружества за извършената работа.
Подсъдимият Марешки е изисквал от подсъдимата Колева решенията по събаряне на зимната градина да се вземат от него, давал е нареждания какво, кога и как да се разрушава, договарял е лично всички условия за реализирането му, а тя е подписвала нужните договори.
Съдебният състав се спира и на повдигнатото обвинение за изнудване. То засяга „отношения, които осигуряват нормалното и свободно формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване на правото на собственост.
Характеристика на изнудването е, че първият предмет на посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплахи, а вторият предмет е имущество, с което физическото лице се мотивира да се разпореди под въздействие на принудата“, е обяснено в мотивите по делото.
Събраните доказателства обосновават категоричен и еднозначен извод за това, че двамата са изнудвали управителя на дружеството-наемател на заведението. За да бъде реализиран съставът на престъплението, трябва да е осъществено заплашване с бъдещо деяние с неблагоприятни последици.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите с различни действия, но насочени към реализацията на преследваната обща цел – да мотивират Асен Миланов да им плаща. Тъй като принудата не е приключила само с отправянето на заплахата, а подсъдимите са пристъпили към реализирането й, деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на дружеството, представлявано от Асен Миланов.
След като вербалната заплаха не постигнала желания ефект, двамата подсъдими решили да засилят интензитета на заплахата, като преминат към физическата й реализация с демонтирането на тентата, спиране на тока, събаряне на тентата и остъкленията и разрушаване на подовите плочки.
Спирането на електрозахранването на заведението може да се характеризира и като създаване на пречки за функционирането му, което е изпълнение на заканата, че ако наемите не бъдат плащани, подсъдимият ще направи всичко възможно пицарията да не работи. Установено е активното участие на двамата подсъдими в планирането, организацията и реализирането на разрушаването.
По време на събарянето подсъдимата Колева е била на място и е давала напътствия, информирала подсъдимия и предавала на работниците неговите нареждания. Макар да не е присъствал на разрушаването на зимната градина, Веселин Марешки бил постоянно в течение, като в рамките на около час провел 15 телефонни разговора, свързани със събарянето, сочат данните от СРС.
Съдът не споделя тезата на защитата, че това поведение е законосъобразно, тъй като се събаряла незаконна постройка. Първо, защото не е имало влязъл в сила административен акт, подлежащ на изпълнение, второ – няма законосъобразно издадена заповед за премахване, събаряне на незаконен строеж и трето – никой от подсъдимите не е бил упълномощен от собственика, нито е получавал правомощия от компетентни органи да извършва принудителното събаряне.
Твърдението, че Марешки е собственик на земята, върху която е изградена зимната градина, е лишено от доказателства. Той никога не е бил такъв, нито като физическо лице, нито с някое от търговските дружества, в които е имал дялово участие. Терасата се е намирала върху общинска земя в имот, съседен на притежавания от дружество, в което Марешки е имал дялово участие.
Асен Миланов е бил мотивиран да поеме против волята си имуществено задължение, но само към Веселин Марешки. Затова съдът оправдава Колева по обвинението за поемане на задължението спрямо нея .
Апелативната инстанция аргументира и размера на присъдените наказания. Смекчаващо отговорността на всеки от двамата подсъдими обстоятелство е чистото съдебно минало. Утежняваща е високата степен на обществена опасност на деянието, механизма на извършването му и проявената упоритост при осъществяването му.
При определяне размера на наказанията е съобразена водещата роля на подсъдимия Веселин Марешки. Мотивите по въззивно дело №74 по описа на Апелативен съд – Варна са публични.
