ПОЛИТИКА
Борисов е зависим от руските интереси, ГЕРБ е в симбиоза с ДПС, обяви Цветанов
Не областните структури, а Владислав Горанов и Георги Харизанов редят листите на ГЕРБ, каза лидерът на Републиканци за България и обеща много истини за Турски поток да излязат след изборите
Борисов в типично негов стил не иска да ни се сърдят руснаците и Путин за позицията му за Алексей Навални. Но от това „сърдене“, Борисов превърна страната ни в зависима от енергийните проекти. Това за пореден път показва, че Борисов има определена зависимост от прокарването на руските интереси на територията на страната, което е в ущърб на националните интереси и за сметка на българския данъкоплатец. Това каза председателят на Републиканци за България Цветан Цветанов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV+ и TV 1.
Цветанов припомни за пасивното отношение на премиера и за случая „Скрипал“ и как публично го е порицал за реакцията му и подчерта, че човек трябва да е много последователен в принципната си позиция.
„С „Турски поток“ виждаме, че по всяка вероятност страната ни ще бъде санкционирана от европейските регулатори, а българският потребител ще се окаже, че субсидира преминаването на газ през България. От тази гледна точка трябва да има много по-силна опозиция в българския парламент, която да изрази своето мнение, но виждаме, че БСП и ГЕРБ в тази ситуация се пресичат и са заедно. ДПС в техен стил ще замълчат и няма никаква яснота за този договор“, заяви Цветанов.
„Въпросът, който зададох към управляващите и по-точно към Теменужка Петкова, Томислав Дончев и към Бойко Борисов, имало ли е срещи между тях и хора от забранителния списък на ЕС и на САЩ, на територията на страната и извън пределите й. От тази гледна точка виждаме, че вече 4-и ден няма абсолютно никакъв отговор“.
Цветан Цветанов каза, че иска да получи отговор на зададения от негова страна въпрос, за да може да продължи. Той подчерта, че пита за лица, които са били свързани с „Южен поток“ – сериозни хора и фактори, които са участвали активно, в това, което се е случвало. Разговорите са били проведени преди започването на „Турски поток“.
По думите му „Турски поток“ е философията на „Южен поток“, но с много по-малко обем газ, който трябва да премине през това трасе.
Като цел на тези разговори той определя резултатът, който имаме днес – „Турски поток“, 3-те млрд. лв. за изграждането му да са риск изцяло за сметка на българската страна. Цветанов подчерта, че Русия няма никакъв инвеститорски елемент, а е била само изпълнител на този проект.
Поради липсата на парламентарен контрол към изпълнителната власт, липсата на реална опозиция в българския парламент, се стигна до това състояние и сме свидетели на това, което се опитва да направи правителството, с обявяването за изграждането на площадка на 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“ може да бъде изграден с платеното оборудване от „Белене“.
„Преди година и половина „Турски поток“ се представяше като нещо изключително важно за енергийната сигурност на страната, а в момента виждаме само вход и изход без абсолютно никакви разклонения“, припомни той.
Цветанов подчерта, че винаги се е противопоставял от зависимост към Русия, а Борисов е казвал, че ще правим газов хъб, а в момента такъв няма.
„Казваше, че ще има концесионни такси за страната, а ние виждаме дълг от 3 млрд. лв. и риск за страната ни“, добави той.
Председателят на Републиканци за България каза, че ще настоява за анкетна комисия в следващия парламент по тази тема и обясни, че тогава „ще могат да излязат много истини“. „За съжаление това ще се случи след изборите, а до тогава ще ни се пускат съответните фейк новини затова колко е хубав и успешен този проект за България“, каза Цветанов.
Той коментира и симбиозата между ГЕРБ и ДПС. „Тази симбиоза, особено на местните избори през 2019 г., беше много силно изразена, а за голямо съжаление продължава и днес“, добави Цветанов.
Цветанов даде за пример освобождаването на трима министри от Борисов затова, че те са част от подкрепата, която получават от ДПС. „Това бяха финансовият министър Владислав Горанов, вътрешният министър Младен Маринов и министърът на икономиката Емил Караниколов. Това показа много ясно, че има такава симбиоза, има такава зависимост. Още по-голям ще бъде въпросът, на който ще трябва да се отговаря в предстоящите избори – кой в момента реди листите на ПП ГЕРБ?“, заяви Цветан Цветанов.
Според него това трябва да се знае от честните, трудолюбивите и стойностните симпатизанти на ГЕРБ.
„Реденето на листите не е на политически принцип и това, което трябва да направят като номинации съответните областни и общински структури. Това, което има като коментар от бивши колеги и хора, които напускат ГЕРБ, е, че това се прави от Владислав Горанов, Георги Харизанов“, каза Цветанов.
Според него по всяка вероятност някой от тези министри ще намери водаческо място в листите на предстоящите парламентарни избори.
„Много е важно симпатизантите и членовете на ГЕРБ, които са гласували системно да разберат истината за тази симбиоза ДПС и ГЕРБ. Ако се върнем само преди година в ловното стопанство „Паламара“ при Бейзат, който беше областният лидер на ДПС, редовно са се провеждали партийните срещи за обсъждане на варианти за местната власт, където са прикривани съответните кандидати на ДПС или на ГЕРБ, в присъствието на премиера и тогавашния областен лидер. Той по-късно беше изключен от ДПС, но пак е част от менторството, което показва в региона, познавайки много добре обстановката“, даде за пример Цветан Цветанов.
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








