ПОЛИТИКА

Цветанов си остана политически лицемер

За малко повече от година всичко в света на бившия зам.-шеф на ГЕРБ от бяло стана черно

Когато прескачат от една партия в друга, политиците обикновено се оправдават, че старата им формация е изоставила принципите си. Същия аргумент използва бившият зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, за да обясни смайващата лекота, с която натири своите съратници в името на солова политическа кариера. „Това вече не е партията, с която дълги години бях свързан”, обяви драматично той, когато хвърли членската си книжка.

Така ли било? Нищо подобно. ГЕРБ си остава същата, каквато винаги е била. Просто Цветанов трябваше да потърси нови пътища, за да осъществи амбициите си, след като досегашните се затвориха за него, когато се сгромоляса от партийния връх. В подобна ситуация един достоен политик би признал честно своята роля в скандалите, грешките и несполуките от общото им минало. На Цветанов обаче не му стигаше смелост за нещо подобно. Затова, без много да му мисли, отметна от себе си споделените с бившите си съпартийци грехове. Аз милеех за ГЕРБ, на другите не им пукаше, затова ме отстраниха и поех по нов път – такава е елементарната и

наивна версия на събитията

около неговия политически крах, която ни пробутва.

Човек може да гледа единствено с насмешка (и известно съжаление) на подобни оправдания. Особено ако си припомни ключовото място, което Цветанов заемаше в партията повече от десетилетие. От раждането си ГЕРБ имаше две лица подобно на двуликия Янус – едното на Борисов, другото на Цветанов. Малцина помнят, че през 2010 г., когато първото правителство на Борисов беше още в пелени, неговият партиен заместник го беше задминал по рейтинг. „Ние заедно с Цветанов имаме 115 процента срещу 40 на президента. Ние с него сме скачени … Затова му се радвам като на син, като на дете”, вълнуваше се тогава Борисов. Дали беше искрен или не, няма особено значение. Ролята на Цветанов като втори човек в партията и в правителството (в качеството му на вътрешен министър) не оставяше съмнение, че той е сред най-важните хора в държавата. За известно време името му дори се спрягаше – лично от Борисов – като кандидат на ГЕРБ за президентските избори през 2011 г.

Славата му се оказа мимолетна

Популярността му бързо се стопи, най-напред заради скандалите около имотното му състояние. След това дойде аферата с лекарите от Горна Оряховица, които публично обвини в убийство, обвиненията в незаконни подслушвания, безбройните му битки със съдебната власт, множеството спорни полицейски акции, пропаднали в съда. Към края на първия мандат на Борисов неговата дясна ръка беше най-мразената политическа фигура в страната и най-слабото място на правителството. Но винаги се отърваваше от последствия благодарение на странната мекушавост на своя бос, който се задоволяваше с някоя по-строга дума или плесване по ръката. “Партията трябваше да бъде изграждана, партийната работа е тежка и неблагодарна… Всеки иска да стане депутат, кмет, общински съветник. Тези хора се карат, па се разправят, па спорят, па си правят интриги и т.н. Цветанов е като кошчето за душевни отпадъци на всеки един от тях. Аз съм му дал да се занимава с тази работа”, обясняваше слабостта си към него Борисов.

Ако оставим държавните бъркотии настрана, Цветанов се стремеше да направлява и политическата дейност на ГЕРБ. Например той неизменно оглавяваше предизборните щабове на партията. Не го смущаваше това, че като шеф на МВР, който разполага с огромни възможности да оказва влияние върху вота, създава опасност за коректното му провеждане. Също така винаги намираше време да обгрижва партийните структури – дори по едно време се амбицира да гради такива в съседна Турция. В тази връзка още от онова време датира двусмисленото му отношение с ДПС – докато в парламента се лаеха едни други, на изборите, например местните през 2011 г., Цветанов спокойно допускаше взаимодействие между своята партия и формацията на Ахмед Доган в смесените райони. Трябва да се отбележи и позицията му спрямо февруарските протести през 2013 г., които свалиха първия кабинет на Борисов – тогава Цветанов плашеше хората, че криминалният контингент е надигнал глава и държавата едва ли не ще потъне в хаос, ако ГЕРБ падне от власт.

Единственото, което се промени в политическото поведение на Цветанов през втория мандат на Борисов, беше, че

стана по-прикрит и обигран,

след като беше монтиран в парламента, за да поддържа сложната конфигурация от политически сили, които крепяха кабинета „Борисов 2”. Тук отново пролича нюансираното му отношение към ДПС. При управлението на Орешарски той беше в жесток конфликт с влиятелния депутат от движението Делян Пеевски. „Г-н Цветанов, да ви кажа – вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза вие с колко криминално проявени лица сте се виждали!”, скачаше му Пеевски от парламентарната трибуна през 2013 г. Две години по-късно зам.-шефът на ГЕРБ говореше пред медиите, че „има прекалено голяма фиксация върху отношението ни към ДПС и Пеевски” и вместо конфронтация трябвало да се търси „диалог за реализирането на конкретни политики”. Резултатът от диалога с ДПС се оказа „историческият компромис” по правосъдната реформа, който доведе до разпадането на Реформаторския блок – тогавашния основен партньор на ГЕРБ във властта, и косвено допринесе за рухването на второто правителство на Борисов в края на 2016 г.

Позицията на Цветанов в партията обаче продължаваше да бъде непоклатима. Нищо, че като нейния главен „изборджия” се очакваше да понесе някаква отговорност за разгромната загуба на ГЕРБ на президентските избори през 2016 г. Но нали си оставаше „детето” на Борисов, така че

и този провал го подмина

Но поражението му остави горчилка в устата, свидетелство за което беше трайната му неприязън към новоизбрания държавен глава Румен Радев. Тази антипатия намери израз в атаки срещу президента като създаването на парламентарната комисия, проучваща избора на изтребители „Грипен” от служебното правителство на Радев от 2017 г. В същото време Цветанов безспирно показваше колко е щастлив от правителството на Борисов. „Демокрацията не е в опасност, тя е в опасност при служебен кабинет, когато се управлява еднолично в лицето на президента. Сега имаме парламент, имаме опозиция, парламентарно мнозинство. Имаме стабилно правителство и параметри, които ни отреждат до най-развитите държави в ЕС. Премиерът Бойко Борисов вече е цененият фактор за стабилността в Европа” – така говореше зам.-шефът на ГЕРБ в края на 2018 г.

И това отношение не претърпя промяна дори и след като поредният имотен скандал, в който беше въвлечен, принуди Борисов да го скрие на дъното на партийната резервна скамейка. Макар и неангажиран с кампанията за евроизборите през 2019 г., Цветанов бодро уверяваше по медиите, че предстои поредна победа на ГЕРБ. С всички сили се държеше да не изпусне каквото е останало от кариерата му – даже пробва да се прикачи като сътрудник на парламентарната група на партията. И

чак когато му стана ясно, че кариерата му в ГЕРБ е приключила,

демонстративно скъса членската си книжка и се захвана да гради своята партия „Републиканци за България”.

И всичко в света на Цветанов, което довчера беше бяло, изведнъж стана черно. От демократично управлението на Борисов се превърна в еднолично. Правителството, което Цветанов преди хвалеше като европейско, стана изразител на руските интереси на Балканите. Натискът на гражданските протести, които през 2013 г. той оспорваше, през 2020 г. беше вече легитимна причина за предсрочни избори. Президентската институция, която обявяваше за бастион на БСП, сега настояваше да бъде уважавана и защитавана. А ДПС, за което твърдеше, че трябва да се работи посредством диалог, нарочи за основен политически враг наравно с ГЕРБ.

Сега Цветанов очаква 400 000 избиратели да гласуват за него и да го направят „незаобиколим фактор в следващия парламент”. Повече от съмнително е, че толкова много българи ще могат да преглътнат лицемерието му и да го издигнат до статута на влиятелен политически актьор. Или поне трябва да се надяваме, че е така.

Post Views: 27

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27