СВЯТ
Вашингтон ни принуждава да търсим нови съюзници
Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган изпрати своя статия на авторитетното американско издание The New York Times, в която предупреждава, че влошаването на отношенията между Анкара и Вашингтон може да доведе до това, Турция да потърси нови приятели и съюзници, които да заменят десетилетния й съюзник САЩ.
Отношенията между двете страни деградират от няколко години насам, във връзка с военната помощ на САЩ за сирийските кюрди, които Турция смята за издънка на бунтовническата „Работническа партия на Кюрдистан“ (ПКК), отказа на Вашингтон да екстрадира ислямския проповедник Фетулах Гюлен в Турция, където го смятат за организатор на неуспешния опит за преврат на 16 юли 2016 година, арестуването на християнския проповедник Андрю Брънсън от турските власти по обвинение за връзки с терористични организации, което стана и поводът за наложените от САЩ санкции срещу двама турски министри и др.
През последните шест десетилетия, Турция и САЩ бяха стратегически партньори и съюзници в НАТО. Нашите две страни се изправяха рамо до рамо срещу общите заплахи по време на Студената война и след нея. В течение на годините, Турция бързаше към помощта на Америка винаги, когато е необходимо. Нашите военнослужещи проляха кръвта си заедно в Корея. През 1962 г. администрацията на Кенеди успяла да накара Съветския съюз да премести ракетите си от Куба, в замяна на преместването на ракетите „Юпитер“ от Италия и Турция.
След терористичните атентати на 11 септември, когато Вашингтон разчиташе на приятелите и съюзниците си, за да нанесе ответен удар срещу злото, изпратихме войниците си в Афганистан, за да помогнем да се изпълни мисията на НАТО там. Съединените щати многократно и последователно не успяват да разберат и уважат тревогите на турския народ. И през последните години нашето партньорство беше поставено на изпитание от разногласия. За съжаление, усилията ни да обърнем тази опасна тенденция се оказаха безплодни. Ако Съединените щати не зачитат суверенитета на Турция и докажат, че не разбират опасностите, пред които е изправена нашата страна, нашето партньорство може да бъде застрашено. На 15 юли 2016 г. Турция беше атакувана от членове на подполната група, водена от Фетулах Гюлен, който ръководи своята организация, официално описана от моето правителство като Фетхуалистката терористична организация ,от комплекс в селските райони на Пенсилвания. Гюленистите се опитаха да направят кървав преврат срещу моето правителство.
През онази нощ милиони обикновени граждани излязоха по улиците от чувство на патриотизъм, подобно на това, което американците, без съмнение, преживяха след Пърл Харбър и атентатите от 11 септември. Двеста и петдесет невинни, включително Ерол Олкок, дългогодишният мениджър на кампанията ми и мой скъп приятел, и синът му, Абдула Тайип Олкок, платиха най-високата цена за свободата на нашата нация. Ако отрядът от убийци, който преследваше мен и моето семейство, бе успял, щях да съм се присъединил към тях. Турският народ очакваше от Съединените щати категорично да осъдят нападението и да изразят солидарност с избраното от Турция ръководство. Не го направиха. Реакцията на САЩ далеч не беше задоволителна.
Вместо да застанат на страната турската демокрация, служители на американската администрация внимателно призоваха за “мир и стабилност и приемственост в Турция.” Още по-лошо е, че няма напредък по отношение на турското искане за екстрадиране на Фетулах Гюлен на основата на двустранния договор. Друг източник на фрустрация е партньорството между САЩ и PYD / YPG, сирийският клон на ПКК, въоръжена групировка, която е отговорна за смъртта на хиляди турски граждани от 1984 г. насам и която е обявена за терористична организация от Съединените щати.
Според изчисленията на турските власти през последните години Вашингтон използва 5 000 камиона и 2 000 товарни самолета, за да достави оръжие на P.Y.D./Y.P.G. Моето правителство многократно е споделяло загрижеността ни пред американските официални лица за решението им да обучат и оборудват съюзниците на ПКК в Сирия. За съжаление думите ни не са чути и американските оръжия се използват срещу цивилни и членове на нашите сили за сигурност в Сирия, Ирак и Турция. През последните седмици, Съединените щати предприеха поредица от меркиза ескалиране на напрежението с Турция, като се позоваха на ареста на американския гражданин Андрю Брънсън от турската полиция, по обвинения в оказване на помощ на терористична организация. Вместо да зачитат съдебния процес, както призовах президента Тръмп в нашите многобройни срещи и разговори, САЩ отправиха директни заплахи срещу приятелска нация и продължиха с налагането на санкции на няколко членове на кабинета ми.
Това решение беше неприемливо, ирационално и в крайна сметка вредно за дългогодишното ни приятелство. За да не излезе, че Турция не отговаря на заплахи, ние отговорихме, като наложихме санкции на няколко американски официални лица. В бъдеще, ние ще се придържаме към същия принцип: Опитите моето правителството да бъде принудено да се намеси в съдебния процес не е в съответствие с нашата Конституция или нашите споделени демократични ценности. Турция многократно е доказвала, че може да се погрижи са собствените си работи, ако САЩ откажат да слушат.
През 70-те години турското правителство се намеси, за да предотврати клането на етнически турци от кипърските гърци въпреки възраженията на Вашингтон. Неотдавна неуспехът на Вашингтон да схване сериозността на нашите опасения относно заплахите за националната сигурност, произтичащи от Северна Сирия, доведе до две военни операции, които отрязаха достъпа на така наречената „Ислямска държава“ до границите на НАТО и изхвърлиха бойците на YPG от град Африн. Както и в тези случаи, ние ще предприемем необходимите мерки за защита на националните ни интереси. Във време, когато злото продължава да дебне по света, едностранните действия срещу Турция от страна на САЩ, наш съюзник от десетилетия, ще доведат единствено до подкопаване на американските интереси и сигурност.
Преди да е станало твърде късно, Вашингтон трябва да се откаже от погрешната идея, че нашите отношения могат да бъдат асиметрични и да се примирят с факта, че Турция има алтернативи. Неуспехът да се обърне тази тенденция на едностранчивост и неуважение ще ни принуди да започнем да търсим нови приятели и съюзници.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








