СВЯТ
Меркел ще помага на Ердоган
Ангела Меркел напомня на турския президент Реджеп Ердоган, че има потенциален съюзник в Берлин, предлагайки надеждността на Германия, опитвайки се да се избегне разпространение на икономическата нестабилност.
В опита си да предпази турската икономика от враждата с президента Доналд Тръмп, Ердоган разговаря по телефона с германския канцлер в сряда, за да организира среща на финансовите министри на двете държави. И макар от Берлин все още да няма направено предложение за помощ, разговорът отразява направените залози и в двете страни, както и влиянието на Германия като най-голяма икономика в Европа, посочва Bloomberg в свой материал.
Германия иска Турция да избегне финансов срив и не може да позволи страната да изпадне в хаос, посочва анонимен източник, запознат с начина на числене на Меркел. След като войната на думи между двамата за демократичните ценности изпрати двустранните отношения между Берлин и Анкара до нова ниска точка преди година, Германия прави завой, приемайки Ердоган на официално посещение на 28 септември.
„Никой няма интерес в икономическото дестабилизиране на Турция“, заяви Меркел в Берлин по-рано тази седмица.
Германия е най-големият икономически партньор на Турция досега, като отговаря за близо 37 млрд. евро от двустранната им търговия миналата година, което включва и германските туристи в Турция. В същото време над 6500 частично или изцяло притежавани от германци компании оперират в Турция.
Сирийски бежанци
За Меркел икономическа криза в съюзника от НАТО може да изложи на риск готовността на Турция да приема сирийски бежанци и да спира движението им към Европа. Турция също така се нарежда на 16-то място сред германските пазари за износ, преди Япония и редица по-малки държави от ЕС.
Тези отношения доведоха до предупреждения от германската бизнес общност, включително и критики за опитите на Ердоган да увеличи контрола си върху централната банка в Турция и за спазването на човешките права в страната.
„Има риск от рецесия, ако финансовата стабилност не бъде възстановена“, посочва в изявление Йоахим Ланг, изпълнителен директор на Федерацията на германските индустрии в Берлин. По думите му само със стабилна политическа среда ще бъде спечелено доверието на инвеститорите.
Нацистки сравнения
На фона на продължаващите сблъсъци между Ердоган и Тръмп около задържането на американския пастор Андрю Брънсън в Турция, историята на турския президент с Меркел не помага. Миналата година Ердоган разгневи канцлера, когато сравни германските власти с нацисти заради това, че блокират митинги на негови привърженици сред турските гласоподаватели в Германия по повод референдума за разширяване на властта на държавния глава.
Сред взаимовръзките с Турция, които Меркел не трябва да забравя, е турската общност в Германия, която е съставена от 3,5 млн. натурализирани граждани и притежатели на двойно гражданство и представлява най-голямото малцинство в страната. От тях 1,3 млн. души могат да гласуват на избори в Турция.
Отношенията между Берлин и Анкара се влошиха, след като Ердоган консолидира властта си след проваления преврат от 2016 г. Напрежението ескалира, след като турските власти задържаха група активисти за човешки права и арестува германски журналист. Друг спор между двете страни накара Германия да изтегли войски от военновъздушната база на НАТО „Инджирлик“ в Турция.
„Изправени сме пред големи външнополитически предизвикателства“, заяви председателят на парламентарната група на политическото обединение на Меркел в парламента Фолкер Каудер пред вестник Rhein-Neckar-Zeitung. „Те трябва да бъдат обсъдени и само по тази причина Ердоган е добре дошъл. Но трябва да обсъдим всички проблеми“, допълни още той.
Когато двамата финансови министри се срещнат германският представител Олаф Шолц е вероятно да каже на турския си колега, че каквато и да е било подкрепа от страна на Берлин изисква „преминаване към надеждна финансова политика, която е независима, с високи лихвени проценти“, посочва Холгер Шмийдинг, главен икономист към Вerenberg.
И макар пътят на Ердоган към по-добри отношения с Европа да минава през Берлин, Германия няма да направи предложение като това за 15 млрд. долара, които Катар обеща да инвестира в Турция.
„Всяка помощ, която Германия би могла да предостави сега, би била малка в сравнение с наличните проблеми“, посочва още Шмийдинг.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








