ПАРИ
Въпреки ниските лихви: Собствениците на жилищата в Германия са малцинство
Въпреки ниските лихви: Собствениците на жилищата в Германия са малцинство
Трима от всеки четирима германци биха искали да притежават свой апартамент или къща. Но реалността изглежда по различен начин. Както показват последните данни на Федералната статистическа служба, само 47,5% от всички германци притежават жилищни имоти.
Въпреки продължаващата фаза с ниски лихвени проценти, която прави финансирането на жилищен имот привлекателно, делът на домакинствата с жилищни имоти не е нараснал през последните години. След финансовата криза от 2008 г. ключовите лихвени проценти в еврозоната скочиха първоначално, след което постепенно намаляха до нула процента. И все пак нивото на собственост на жилище преди десет години беше дори малко над сегашното ниво от 48%.
Разликата между Източна и Западна Германия се откроява значително: докато половината от всички домакинства в западногерманските федерални провинции притежават жилищен имот, в източногерманските провинции (включително Берлин) този дял е само 38%. Съществуват и значителни различия в зависимост от размера на домакинството: ако само 31% от домакинствата с един член притежават дом, този дял се увеличава до около 70% за домакинствата с четири до пет души.
Най-популярната форма на собственост е еднофамилната къща: една трета от всички германци могат да наричат такава къща своя собственост – въпреки че има големи различия по отношение на желанията. Според изследването за мечтаните жилища на компанията за финансиране на недвижими имоти Interhyp, цитирано от Handelsblatt, два пъти повече германци биха искали да живеят в обособена самостоятелно еднофамилна къща.
По отношение на собствеността Германия остава в задната част на класацията в ЕС. Във Франция, според анализ на Евростат, делът на собствениците е 64%, в Норвегия – 81%, а Румъния е начело с цели 96,8%. За България по данни на Евростат за 2017 г. този дял е 82,9%.
Резултатите от последния анализ за 2018 г., публикуван от Федералната статистическа служба във вторник, се основават на проучване на малко под 56 000 домакинства, екстраполирани към населението от 41 млн. домакинства.
Така или иначе финансовите консултанти не се уморяват да подчертават, че собствеността на жилище е важна основа за пенсионното осигуряване например. Въпреки това броят на младите купувачи на недвижими имоти в Германия намалява през последните години. Икономистите в сектора намират много причини за това развитие: от една страна има рязко покачване на цените на апартаментите и къщите в големите градове. На някои места, като например в Берлин или Мюнхен, те са повече от два пъти по-високи от нивата им през 2010 година.
Развитието на доходите не успява да бъде в крак с тази тенденция. И когато в някои големи градове днес цената при покупка вече е 30 пъти по-висока от годишния наем, мнозина може да се запитат дали по принцип покупката на имот все още си струва.
В същото време продължава имиграцията в метрополните области. Търсенето надвишава предлагането – и то с много. В допълнение трудовият пазар стана по-гъвкав. Дали днес работодателят не се сменя по-често или не се променя просто мястото на работа при същия работодател?
Икономистите посочват на свой ред факта, че собствеността на дом е съществен въпрос при неравномерното разпределение на богатството. Това се потвърждава и от анализа на Федералната статистическа служба. Средностатистически германците имат нетни активи от 162 600 евро. Домакинствата на наематели, обаче, са доста зад собствениците на жилища в това отношение – с 40 000 евро, спрямо 330 400 евро при собствениците на имоти.
Пълната картина обаче включва и факта, че собствениците са значително по-задлъжнели от наемателите, не на последно място, защото все още в повечето случаи изплащат имуществото си на банки. Така например се оказва, че общият дълг на собствениците на жилища средно е 64 700 евро, докато при домакинствата на наемателите задълженията достигат средно само 7800 евро.
Разликите в доходите обаче са очевидни не само по отношение на собствеността на недвижими имоти. Нетните финансови активи на собствениците на жилища също са по-високи от тези на наемателите. Те включват различни видове инвестиции – от такива в животозастраховането през такива във фондове и спестявания.
Средно, нетните финансови активи – т.е. след приспадане на дълговете, на германците възлизат на 55 400 евро. Докато домакинствата на наемателите са спестили 28 200 евро, нетните финансови активи на домакинствата с жилища са 92 700 евро.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








