Какви са условията за бизнес в България? От какво са доволни чуждестранните инвеститори и къде виждат още потенциал? Много интересни факти и тенденции в това отношение бяха огласени на Германо-българската икономическа „Кръгла маса” в София на 4 април, в която участваха българският президент Румен Радев и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. Кръглата маса беше организирана от Германо-българската промишлено-търговска камара.

Шест големи проблема

За един неспециалист се открояват няколко изключително важни аспекта, които очевидно са решаващи за цялата българска икономика:

1. На трудовия пазар все по-мъчно се намират квалифицирани кадри, емиграцията допълнително усложнява положението.

2. Българската образователна система не „произвежда“ достатъчно кадри със средно професионално образование.

3. Законите са добри, но не се прилагат достатъчно ефикасно.

4. Бюрокрацията и корупцията пречат на инвестициите.

5. Здравеопазването не е на ниво и работи неефикасно.

6. Браншовете, свързани с автомобилостроенето и IT-сектора, са в голям подем.

Защо бягат младите?

Германският модел на дуално образование, тоест – средно професионално образование+дългосрочен стаж в предприятията – печели овациите на много работодатели, но в България все още трудно пуска корени. Защо ли? Според германските инвеститори, една от причините трябва да се търси в семейната и социална среда на младите хора, в ценностите, с които израстват. Казано по-просто: в България има култ към висшето образование и никой не се опитва да убеди младите, че едно добро професионално образование осигурява същите кариерни шансове. Към това се добавя и голямото изтичане на кадри към чужбина по схемата „чуждестранен университет – работа на Запад”. Просто България все още не успява да убеди младите хора, че имат перспектива в страната, че могат да работят и да получават справедливо заплащане.

Разбира се, високотехнологичните компании и световните фирми, които са стъпили на българския трудов пазар, предлагат отлични условия и не се оплакват от липса на кадри. Когато предлагаш заплати от 3000 лева нагоре, естествено, че ще намериш специалисти с добър английски, IT-инженери, софтуерни специалисти, професионалисти в областта на въздухоплаването, фармацевти – каквото ти душа иска. Но на трудовия пазар в България борбата за тези кадри вече е толкова остра, че навлизането на още чуждестранни компании може да доведе до същински колапс, опасява се един германски предприемач. Негов български колега от IT-сектора предлага оптимистичната гледна точка. Той цитира „Форбс” с информацията, че София е сред десетте топ-места за стартиране на IT-фирми и за аутсорсинг. Според него, България е номер едно за IT-аутсорсинг в Европа и е считана за номер 3 в света. Ако страната започне да инвестира сериозно в автоматизиране и дигитализация, БВП ще се увеличи с 8 милиарда, смята експертът, който вижда в основата на това развитие отличния човешки потенциал и доброто образование на младите българи.

Доброто образование – гръбнакът на икономиката

Явно обаче това важи само за информатиката, защото иначе българското професионално образование получава лоша оценка от германските работодатели. Един от тях припомня, че тъкмо професионалното образование е гръбнакът на германската икономика. Ето защо германските предприемачи очевидно под пара работят за обучаването на собствени кадри. Те изготвят съвместни програми с български средни и висши училища, лобират за сертифицирането на съответното образование, обучават хиляди млади работници в своите производствени мощности. Досега в България младите хора изучават професията главно на работното си място. Това означава, че образователната система засега не се е наканила да реагира на нуждите на производителите, а все още реагира само на емоциите на родителите. И до момента както тя, така и работодателите, не правят почти нищо за успешното интегриране на малцинствата на трудовия пазар.

В България има култ към висшето образование, въпреки че доброто професионално обучение също дава добри кариерни шансове

Законовата рамка за бизнеса в България е наред, единодушни са чуждестранни инвеститори. Но следва задължителното „но”. България все пак все още е под европейско наблюдение, а правовата държава изостава в сравнение с повечето други страни в Средна и Източна Европа. Законите са относително добри, но не се прилагат достатъчно добре, съдилищата работят бавно и невинаги качествено, процедурите (например – по издаване на разрешителни) понякога също са мудни и прекалено бюрократични. А когато зададеш на чуждестранните инвеститори деликатния въпрос за държавните и обществени поръчки, те внезапно стават много разсеяни и уклончиви. Не, не сме печелили държавна поръчка, опитахме няколко пъти и вече се отказахме – такъв отговор често ще чуете в кулоарите на чуждестранното инвестиране. За малки и средни фирми от Германия това е недостъпен терен, казва един предприемач. Обществените поръчки винаги се печелят от все един и същи големи фирми, казва юристка, която е специалист по чуждестранните инвестиции. Но виж, от държавната подкрепа за инвестициите германските (а и не само германските) предприемачи са много доволни.

“Откраднахте ни ги”

Накрая – един анекдот с участието на българския държавен глава. На икономическата Кръгла маса в София Йоханес Бусман, шеф на „Луфтханза Техник АД”, говори с много комплименти за работата на фирмата в България. „Ние продължаваме да растем. Радваме се, че в България намерихме родина.” Наред с добрия опит на фирмата си в България, той също спомена и нуждата от висококвалифицирани специалисти по въздушна сигурност. Тук българският президент Румен Радев се пошегува, и то на немски език: „Откраднахте много офицери от моите ВВС.”

На което Бусман спонтанно отговори: „Което означава, че са получили отлична квалификация.”

Александър Андреев