АНАЛИЗИ

ГЕРБ (БКП 2.0) СЕ ГОТВЯТ ЗА НОВИ ИЗМАМИ!

Костинбродската измама на ГЕРБ

Този текст е писан през 2014г. Истината за едно от най-очевидните безобразия в историята на изборите в демократична България е на път да бъде подменена. Лъжата, настанена на нейно място, вече започна да се употребява като пропагандно клише, скрито зад лишените от смисъл думи „Костинбродска афера”. В последните дни все повече политици и анализатори я употребяват като нещо лошо, което, забележете, е било насочено срещу и е ощетило ГЕРБ и което не бива да се повтаря на предстоящия вот. Всъщност става дума за грандиозна фалшификация, подготвена от ГЕРБ, която бе разкрита най-вече заради политически интереси, които няма да разглеждам в този коментар. Допускам, че е възможно осветяването на случая в Костинброд да се е случило и по волята на Цветан Василев, който вече воюваше с Борисов по онова време, както и заради решението на ДПС да управлява с БСП, но и това не ми се струва толкова важно. Същността на скандала се състои в неоспоримия факт, че Борисов и Цветанов напечатаха близо 400 000 бюлетини с очевидната цел да подменят вота. Дали са лъгали така и на предишни избори? Наивно е да мислим, че не са. Наивно е и да си правим илюзии, че няма да мамят и сега.

С две думи да припомня фактите. На 11 май 2013 г., в съботния ден за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков пускат в ранния следобед новината, че в печатницата в Костинброд са намерени 350 000 фалшиви бюлетини. Мълвата моментално обикаля медиите, следват реакции от политически сили, а около 17 ч. прокуратурата излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. В изявлението на прокуратурата няма кой знае какви подробности, нито дори намек за вината на определена политическа сила.

Всички знаят, че печатницата в Костинброд е собственост на общински съветник от ГЕРБ, а никой по онова време нямаше съмнение, че това е и политическата сила, която фактически организира предсрочния вот на 12 май миналата година, след като лидерът Бойко Борисов подаде оставка като премиер няколко месеца преди това. Тогава никой не си правеше илюзията, че служебното правителство, назначено от Плевнелиев,взема самостоятелни решения, а Цветанов, Борисов, Фидосова и останалата номенклатура на ГЕРБ стоят настрана и като истински демократи не се намесват в управлението. Никой, който бе по-добре запознат с механизмите на властта, не си правеше илюзията, че Росен Желязков – главен секретар в МС, не изпълнява заповедите на Бойко Борисов и взема много на сериозно Марин Райков. Правя тази уговорка, за да подчертая, че ГЕРБ и лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов носят отговорност за отпечатването на онези бюлетини. Който си мисли, че по онова време е възможно в печатницата на политик от ГЕРБ да се направи подобно нещо без санкцията на лидера, означава, че просто не е в час по темата за властта в България.

Но да продължим с историята. След като в медиите избухва скандал, изборите все пак се провеждат на другия ден, резултатите от тях и събитията след това са известни. Три дни по-късно прокуратурата дава специална пресконференция, на която разказва всичко за намерените бюлетини. Аз ще ви припомня само най-главното.

Общото количество, което е открито, е 22 палета. Бройката 350 000 идва от думите на собственика на печатницата, дадени при първоначалния му разпит. Всъщност бюлетините се оказват повече и почти достигат 400 000.

На пресконференцията на прокуратурата са показани снимки от огледа в помещенията на „Мултипринт”. Ето какво казва заместник главният прокурор Борислав Сарафов: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни бяха смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес.

А ето и една интересна забележка от главния прокурор Сотир Цацаров, направена на същата пресконференция:

Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта – каза главният прокурор. Говорим за законен процес, не за нарушения, подчерта главният прокурор. Тази държава разполага с печатница на БНБ, с достатъчно възможности да осъществи превоз до областните администрации. Тук е въпрос на конструиране на Изборния кодекс. Защо ни е обществена поръчка за бюлетини, когато държавата спокойно може да предвиди къде се печатат бюлетините, кой ги разнася. А не – Министерски съвет да сключи договор с Х, Х да си купи хартия още преди да му са възложени бюлетините, след това Х да намери Y, който да вози бюлетините. Това не е упрек към служебното правителство, това е конструкцията на закона, каза главният прокурор.

На онази пресконференция станаха известни още много факти, с които няма да ви занимавам сега, но само ще припомня, че президентът Росен Плевнелиев е бил информиран от прокурорите за намерените бюлетини още в петък вечерта, преди деня за размисъл, а премиерът Райков и вътрешният министър Първанова са знаели доста преди това, веднага след като служителите на ДАНС са се задействали по сигнала, подаден до прокуратурата по-рано същия ден. От многобройните факти ще изведа още веднъж най-главното: В печатницата в Костинброд, която е на политик от ГЕРБ и която е отпечатала бюлетините за изборите, са намерени близо 400 000 бюлетини, напечатани извън поръчката, опаковани и поставени на палети с надписани дестинации,до които трябва да стигнат – Кърджали, Шумен, Благоевград и т.н.

Основната подмяна, която още тогава започнаха да извършват самите гербаджии с помощта на медийния си слугинаж много прилича на реакцията след разговора „Мишо Бирата”. И в двата случая бе приложен класическият постулат на хванатите в изневяра: отричайте всичко и докрай, дори да са ви заварили голи в спалнята, легнали един върху друг.

„Скъпа, не е това, което си мислиш!”

Забележете ловкия израз, който се употребява. Нямат смелост да кажат директно: „Не е това, което виждаш”, защото очевидностите на голите тела могат трудно да бъдат опровергани, а започват тънка манипулация, с която да внушат, че очевидното е плод на мисълта, а оттам и на въображението, което си е измислило изневярата. „Не е това, което си мислиш.” Крайната цел е измаменият да се досамозалъже в неизбежното бягство от действителността, която му е причинила ужасна болка. След подобна наглост някои хора вземат куфарите си и скъсват завинаги с измамника, други вземат кухненския нож и довеждат нещата до истинска трагедия, но мнозинството предпочитат да се самозалъгват, да си затворят очите и да забравят, че са били измамени. В това отношение Борисов е истински шампион, който живее хилядния си живот на политик, уличаван в лъжа. В други страни заловените в измама политици трудно получават втори шанс, а само по изключения трети.

У нас, ако Борисов престане да лъже,всички ще спрат да му вярват.

Но да се върна на бюлетините. Основната подмяна се състои в следната теза: Бареков е главният виновник, защото раздуха скандала в ТВ7, а прокуратурата е помагач в поръчката срещу ГЕРБ, дадена от БСП и ДПС. Това следва от факта, че Мая Манолова е подала сигнала за бюлетините в петък, а хората на Доган се изметнаха от договорките си с Борисов и направиха коалиция със Сергей Станишев след вота. Според защитниците на тази теза заради скандала ГЕРБ са загубили 5-6%. Забележете, че както при „Мишо Бирата”, така и тук основните аргументи не се градят върху факта или събитието, а върху интерпретациите за него, външните обстоятелства, които го съпровождат, и всичко, което се отнася до въображението, а не до очевидното. При „Мишо Бирата” ни питаха откъде сме взели записите и какво ли още не, само и само да не се съсредоточат върху думите на Борисов: „Изкарай ги (митничарите) оттам (фабрика за алкохол, която работи незаконно)… Аз (премиерът) съм поел ангажимент да не го закачам Мишо (бизнесмен, собственик на контрабандно произведения алкохол)”. В случая с Костинброд се опитаха да си измият ръцете с Николай Бареков – ама защо го бил обявил, кой му го бил казал, защо не си мълчал и т.н., и с прокуратурата, която се месела в политиката и прочее. Според тази теза излиза, че Бареков,пък и всички медии, както и прокуратурата е трябвало да замълчат при наличието на няколкостотин хиляди бюлетини, открити два дни преди изборите?

Това е налудничаво, въпреки че контролираните от Борисов медии биха замълчали. Това обяснява и факта, че информацията е изтекла към Бареков – тогава единственият журналист с достъп до голяма телевизия, който вече се бе обърнал срещу Бойко. Ако тази информация бе стигнала до БНТ, Нова ТВ или бТВ, тя просто нямаше да бъде излъчена. Основната теза на лъжците от ГЕРБ се основава на твърдението им, че нищо не е доказано. Че прокуратурата не е намерила и посочила виновника, както и начина, по който би се облагодетелствал от въпросните бюлетини. Това твърдение има съвсем прост отговор, който донякъде бе даден от Сотир Цацаров на споменатата пресконференция – тогава той каза в миг на пределна искреност, че прокуратурата не може да разчита нито на ДАНС, нито на МВР, нито на НСБОП, нито на която и да е служба за сигурност в работата си по сериозни дела. Около самия скандал в Костинброд има, меко казано, проява на тежка некадърност, некомпетентност и безхаберие от страна на изпълнителната власт, но това си струва да бъде разказано подробно друг път.

Сега само ще добавя, че едва ли Мая Манолова е била първата, която в петък е научила за отпечатаните бюлетини. Твърде вероятно е информацията за тях да е изтекла доста по-рано, може дори и с няколко дни, а организаторите на фалшификацията от страна на ГЕРБ да са били уведомени, че са разследвани, от същите служби, които е трябвало да ги разследват. Затова и всички са замръзнали и нищо не са предприели с отпечатаните бюлетини. Затова те не са били натоварени на камиони и закарани в Кърджали, Благоевград и т.н. Това е много просто и логично обяснение. Бюлетините не са влезли в употреба и с тях не е извършено престъплението фалшификация, защото е изтекла информация, че има опасност прокуратурата да осъществи акция, и гербаджиите са се отказали от тази партида. Дали е имало друга и дали допълнителни бюлетини не са отпечатвани за предишните избори, организирани от ГЕРБ, можем само да се досещаме. Лично аз не се съмнявам, че е така.

Работата е там, че пропагандаторите на „Костинбродската афера” не могат да отговорят на простия въпрос –

защо са отпечатани близо 400 000 допълнителни бюлетини извън необходимите

и в нарушение на официалната поръчка и всички изборни правила? При това в частна печатница. Кой частник ще си съсипва бизнеса с такова безумно поведение, ако не е с цел и не е обезщетен? Разбира се, че тези бюлетини са отпечатани, за да влязат в нерегламентирана употреба по време на изборния процес. Те са предвидени за фалшификация на изборите. Как нямат срам онези, които говорят, че това било заговор срещу ГЕРБ, след като именно ГЕРБ е отговорен за тази измама? Повтарям, че самото отпечатване на 400 000 бюлетини е извън всички правила и представлява измама. Това, че законодателството ни е зле, прокурорите неуки, а медиите сервилни, не отменя очевидността на случилото се. ГЕРБ подготви 400 000 бюлетини, за да фалшифицира изборите – това е истината, а всичко останало са приказки от типа на „Не е това, което си мислиш”. Който обича да го правят на глупак, може да ги слуша.

Аз обаче се възмущавам от нахалството не толкова на гербаджиите, колкото на онези десни потреси, които ги защитават публично. На онези адепти за морал в политиката с вувузели в уста, които системно си затварят очите за престъпленията и лъжите на ГЕРБ. Особено за тази грандиозна подмяна, която се опитаха да направят миналата година и която няма аналог в новата българска история. 400 000 фалшиви бюлетини! Разбирате ли размаха на този сюжет? Осъзнавате ли, че това е скандал, след който във всяка страна ГЕРБ нямаше да го има, а няколко правителствени чиновници от служебното правителство щяха да са в затвора?

Тук е мястото да попитаме Росен Плевнелиев защо е мълчал, след като е разбрал за бюлетините. Ако държавният глава бе излязъл с обръщение по този въпрос, нямаше да има истерични реакции, нито необходимост информацията да изтича през медиите, за да види все пак бял свят. Като патрон на правителството, което провежда избори, Плевнелиев бе длъжен да реагира на този безпрецедентен случай и сам да поиска от прокуратурата пълното му разследване, както и пълната му публичност, за да не остават подозрения. Разбира се, че отговорност носят и служебният премиер Марин Райков, и министърът на вътрешните работи Поли Първанова, които също са били уведомени ден преди въпросната събота, но не са сметнали за необходимо да реагират. С мълчанието си и президентът Плевнелиев, и служебният премиер Райков се превръщат в съучастници на измамата. Не са реагирали, защото много добре са си дали сметка кой стои зад това – общият им началник от Банкя.

И на края за абсурдната теза, че Николай Бареков, ТВ7 и няколко сайта, които бяха по-активни в деня за размисъл, са отнели 5–6% от ГЕРБ. Тук определено се надценява българският избирател. Става дума за няколкостотин хиляди души, които са си променили мнението, информирано, основно през интернет и ТВ7 и в рамките на няколко часа са решили да не гласуват за ГЕРБ, отвратени от тяхната измама. Това звучи като хубав сън. Ако избирателите бяха толкова активни и будни, България щеше да е с поне 10 години напред в развитието си. Приемем ли тази логика за вярна, то след „Мишо Бирата” и три години писания и скандали около този казус ГЕРБ да бяха изчезнали съвсем… Дори не споменавам двайсет други равностойни скандала, забъркани от Борисов и Цветанов, които във всяка друга страна отдавна биха ги изхвърлили от политиката.

Тук всяка лъжа им се прощава.

Ще видим докога, но е много наивно да се твърди, че на 11 май сериозен процент от избирателите са получили морално просветление в рамките на няколко часа и са наказали ГЕРБ за измамата, а после пак са получили просветление и са разбрали, че са измамени всъщност от Цацаров и лошите комунисти, та сега пак се канят да гласуват за ГЕРБ, както сочи социологията. Това просто не е вярно и звучи абсурдно.

Генералната цел на тези лъжи, включително и за така наречената Афера „Костинброд” е да ни внуши, че ГЕРБ не управляваха в последната година не защото са некадърни и бяха изгонени от властта чрез протести, а защото злите сили, комунистите и мафията са им скроили заговор и насила са ги свалили от власт. Цели се още да бъдат забравени престъпленията и безобразията, вършени от правителството на Борисов, и да се внуши, че той и ГЕРБ нямат нищо общо с лошото в българската политика и затова са единствената алтернатива на предстоящите избори. А то е точно обратното – в способността си да творят зло ГЕРБ нямат алтернатива в България, а опитът им преди година да подменят изборните резултати с 400 000 фалшиви бюлетини е само едно малко доказателство за това.

Текстът е публикуван на 11.09. 2014г.

Post Views: 17

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 19

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…