АНАЛИЗИ

На тези избори българите категорично трябва да покажем, че ерата ГЕРБ е приключила

Управлението на ГЕРБ в състава на ЕНП доведе до утвърждаване на схемаджийството като „система за разпределяне на европейски пари”. Управлението на ГЕРБ разврати общините, държавата и държавната администрация. Европа ни вижда къщите за тъщи, терасите, апартаментите… през Специализирания съд и КОНПИ се въвеждат практики, пред които и тоталитарната държава ще онемее.

Това казва за Фрог нюз лидерът на “Движение 21″ Татяна Дончева.

– Г-жо Дончева, каква е според Вас равносметката за българите от 10-годишното членство на страната ни в ЕС?

– 10-годишното членство на България в ЕС съвпадна в голяма степен с управлението на ГЕРБ, което даде изкривено отражение и трябва това да се има предвид. Българинът си представяше, че членството в ЕС ще му даде допълнителни гаранции за върховенство на закона, справедливост в държавата и възмездие за крадците. В същото време управлението на ГЕРБ в състава на ЕНП доведе до утвърждаване на схемаджийството като „система за разпределяне на европейски пари”. И вместо европарите да стигнат до тези, които имат нужда – дребния и средния бизнес, и да бъдат един допълнителен лост за подкрепа на българския бизнес, стана така че достъп до тях имат много малка част и те се раздават партийно по схеми.

– Какви са причините – външни и вътрешни – за появата на евроскептицизъм у част от българите?

– На практика нищо от очакванията от членството ни в ЕС не се е сбъднало и по отношение на бизнеса, и по отношение на по-големите възможности за дребните и средните компании, общините, нито по отношение на правосъдието, върховенството на закона, правовата държава. Управлението на ГЕРБ разврати общините, държавата и държавната администрация.

– Българските евродепутати досега повече национални и общоевропейски или партийни и лични интереси защитаваха в Брюксел?

– Българските евродепутати в голямата си част бяха неподготвени за работата си в Европарламента. Те нямат визия. Това, че Сергей Станишев заема висок пост в ПЕС, а Георги Пирински е опитен дипломат, не ги направи особено ефективни. Защото за да има ефект трябва да има стиковани усилия между изпълнителната власт, държавното ръководство и евродепутатите, независимо, че те ще принадлежат към различните европейски семейства в рамките на досегашната структура на ЕП. Стана ясно и прокарването на т.нар. пакет „Макрон” и от редица други мерки на ЕК и Еропарламента, че нашите евродепутати не просто не познават механизмите и не могат да ги използват, но и заради ленност и безотговорност могат да го проспят. Факт, че трима депутати не бяха на гласуване, което беше особено ключово за вкарване на пакета „Мобилност” е показателно за истинското отношение. Нито беше вярно, че не е дошъл самолета, нито беше вярно, че нещо са пропуснали, освен поредното заседание. Но пакета „Мобилност” постави и още едни въпрос. Не може такива сериозни мерки, които касаят цели браншове в държави-членки като нашата да не бъдат уловени навреме от еврокомисаря, от правителството, от българите – служители в ЕК и от евродепутатите. Ние не можем да спасяваме положението в последната секунда.

– Управляващата партия избра за предизборен девиз „Европа ни чува”. Чува ли ни Европа?

– Европа ни вижда. Вижда ни къщите за тъщи. Вижда ни схемите, по които си строим пътищата. Вижда ни и терасите и апартаментите, на ключовите политици. Вижда и до какво обогатяване могат да доведат европарите, които са дадени със съвсем друго прадназначение. Това, че ЕНП има изгода да мълчи и Бойко Борисов да ѝ носи достатъчно евродепутати, за да превземе пак ЕК и да продължи със схемите е съвсем друг въпрос. Но Европа и лява, и дясна, и центристка, и либерална, и социална ни вижда.

– Чуват ли властите в България Европа?

– Властите в България са абсолютно убедени, че могат да продължат да крадат както до сега, тъй като затова е създадена една стройна организация, овъзмездена за всеки участник в схемата както подобава. Можете да видите с умиление много хора с фланелки на Бойко Борисов. Не ми е подарил такава фланелка, за да си я сложа и аз, но виждам, че Мъри Стоилов си я е сложил, сигурно разчита, че ще измести Петьо Хубчев от поста треньор на Левски. Омръзна ми в държавата ние да сме скъпи на триците и евтини на брашното. Вместо да се обсъди от симпатизанти и несимпатизанти на ГЕРБ ситуацията с парите и тяхното разумно харчене и използване по предназначение, те отново се оказаха готови да бъдат купени за 20 лв. и фланелка.

– През 2016 г. премиерът Борисов подписа в Лондон Споразумение на 40 държави за борба с корупцията и създаване на Международен център по антикорупционно право. Как се прилага това споразумение у нас три години след приемането му?

– Както казва самият премиер „всичко това е пунта Мара”. Създаден е специализиран съд и Комисия за борба с корупцията, наречена КОНПИ. Там са селекционирани изключително хора, които могат много лесно да бъдат „мотивирани” да изпълняват заповеди, било защото имат неправомерни къщи, необясними апартаменти, необясними доходи. Имат необясними отношения, връзки с ключови бизнесмени. Същевременно през Специализирания съд и КОНПИ се въвеждат практики, пред които и тоталитарната държава ще онемее. В днешната ни родина тези инструменти се използват за изземване на бизнеса на конкуренцията по команда от изпълнителната власт. Това няма общо не само с европейски практики, то няма нищо общо със здравия човешки разум, който изисква час по-скоро закриване на тези институции и вкарване в режим на наказателно производство на участващите в тях лица.

– Как Европа може да повлияе за ускоряване на реформите в съдебната система у нас?

– Европа е приела, че въпрос на национален регламент е съдебната система на всяка страна. Освен това в Европа няма кой знае какви специалисти, които да ни дадат рецепта как да реформираме националната система. Но мисля, че благодарение на натиска на Европа и Европейската прокуратура по отношение на евросредствата може да се объркат плановете на нашата национална прокуратура, която смята, че само тя има последната дума по това кого привлича като обвиняем за злоупотреба с евросредства и кого не. И смята, че не дължи на никого обяснение защо при едни и същи случки, едни лица се привличат под наказателна отговорност, а на други се слага чадър. Нямаме случка, в която на знаковите управляващи прокуратурата да е взела адекватно решение. Те обикновено се чадъросват с най-голяма сила и се разчита, че ще мине давносттта. В условието обаче една действаща и по-независима европейска прокуратура по отношение на евросредствата нашата прокуратура ще бъде принудена да се съобразява, защото няма да може да запази тези хора под чадъра си.

– Реално ли е да се надяваме, че като заработи Европейската прокуратура, ще намалеят кражбите от европрограми у нас?

– Аз съм силно скептична дали дори начело с Лаура Кьовеши такава прокуратура ще е възможно да бъде създадена. При доминацията на ЕНП, която е разпростряла схемите върху по-голямата част от ЕС, не си представям как това мнозинство ще поиска избор на прокурор, който да ги разкове.

– Защо управляващи и висши обвинители у нас толкова не харесват румънката Лаура Кьовеши за Европейски главен прокурор?

– Последните апартаментгейтове и къщи за гости поставиха един логичен въпрос – има ли въобще в тези институции някой назначен, който да бъде независим, защото го държат с компромат? Аз не мога да съзра такъв. Там дори на техническите постове са назначени съпруги и съжителки на прокурори, за които има ясно обществено мнение или мнение в професионалната гилдия. Както е извество в професионалната гилдия е известно и се знае кой не взима, кой взима и колко взима. След като техните роднини са назначени на ключовите места, след като човек може да види селекцията на прокурорите, аз си мисля, че няма как човек като Кьовеши да им хареса. Те са по схемата. Те всички са едно цяло както беше казал на времето Николай Кокинов в едно култово интервю. Ясно е срещу какво ставаш ръководител на съответната институция и какво дължиш. Това, което дължиш е безусловно подчинение на изпълнителната власт и уравляващата партия. И това подчинение се изразява в пълно пазене на лицата, свързани с управляващата партия и съответно скачане като куче пазач на тези, които са противници на управляващата партия.

– Как си обяснявате все по-честото противопоставяне на евразийския проект на европейския?

– Обяснявам си го с напора на Русия да продължи да контролира ситуацията в България. Абсолютна лъжа е че великите сили не се интересуват от Балканите и от България в частност. България заема географския център на Балканите. Това е ключова зона, както се казва само заради това ги интересува. Само че включването на България към структурите на НАТО и Европейския съюз постави страната ни по друг начин на геополитическата карта като част от Европейската общност. Русия обаче няма да иска да пусне лостовете си за влияние и смятам, че всичко което става, от това да се финансират определени бизнесмени, до това да се поддържат и разплащат определени политически партии и определени обществени организации са нещо, на което България ще бъде подложена и занапред.

– Смятате ли, че наистина има заговори срещу управлението и демокрацията, както се внушава от определени медии и политици?

– Тарикат мъж не писка, казва народа. Досега да не би да бяха имунизирани. Но те притежават всички медии и могат да твърдят в тях каквото искат. Сега обаче Интернет също се оказа оръжие, където хората могат да си шерват, могат да си разказват и могат да си пуснат карикатури колкото си искат. Те не могат да кажат закриваме вестник „Прас Прес“, защото тутакси в Интернет се получава някакво ново народно творение, което те не могат да спрат.

– Кои са реалните заплахи за българите: мигрантите, корупцията, организираната престъпност, бедността, неграмотността? Как бихте ги степенували?

– На първо място в опасностите аз смятам, че е националната глупост. Националната глупост, която води до вземане на лоши решения. Лоши решения по време на избори, лоши решения по отношение на прокарване на определени мерки, лоши решения по отношение на изискване на определени мерки. Това е най-голямата опасност. Един народ с инстинкт за самосъхранение е по-предпазлив, по-трудно манипулиран, по-трудно му се внушат неща. Няма извинение как са ни излъгали. И всеки от нас е длъжен да бъде умен. Ако иска да оцелее, ако иска да оцелее държавата. Най-голямата глупост е да се рецитират националистически лозунги, а да не се прави нищо за да бъде България стегната икономически и държавно-административно. Няма по-голяма глупост от това да се твърди, че защитаваме националните интереси, защото си късаме ризата на някакви протести, а сме проспали години назад поставянето на въпроса, лобирането на определени решения, подготовката си дори за заседание в Европейския парламент, борба за определени комисии, борба за лансиране в тези комисии, борба за стратегически приоритети, за стратегически производства. България проспа дори земеделието си, с какво ще се занимават земеделските производители, къде ще продават продукцията си и кой ще инвестира у нас. Значи, всяка велика сила иска да ни използва като пазар, колкото и да сме малки, но наша работа е да си организираме добре, да си осигурим възможности за инвестиции, въпреки тяхното желание, инвестициите извън Европейския съюз са важни за България. И не бива с лека ръка да се позволява те да ни внушат, че нямаме право, защото Европейския съюз ни е забранил.

– Гордост или срам ще е за нас, българите, фактът, че Делян Пеевски може да ни представлява в Брюксел?

– Чудя се на електората на ДПС. Познавам много българи от турски произход. Едната част са ми клиенти, другата част са ми колеги, познати. Ако 90-те години те са имали извинение, да кажат че турската интелигенция е напуснала страната ни по време на възродителния процес, че са обезкървени, нямат водачи, нямат лидери и са се вкопчили в каузата ДПС. Сега да ми кажеш ти, че Делян Пеевски е твоя кауза, след като не е ходил на заседания в няколко национални парламента, да го пратиш в европейския за да не ходи и там и да си уреди личния бизнес ми се струва малоумно. И затова националната глупост и личната глупост са най-голямата заплаха за националната сигурност.

– Много хора от различни политически формации имат сходни на Вашите и на „Движение 21″ оценки за положението в страната, но широко обединение все не се случва. Защо?

– Преди няколко месеца д-р Константин Тренчев даде едно интервю, което ми направи силно впечатление. Той каза трудно се получава обединение на усилията сред общност от хора и сред народи, които си издигат двуметрови огради около къщата, а не крепости около общността. Ние не можем да променим нашия народ. Лично аз практически съм опитвала през годините много форми на обединение и знам колко трудно се случват. Дори когато се обединяват формации, които би трябвало да нямат прекалени претенции на базата на досегашните си изборни резултати и да искат да влязат в съответните структури. Много е трудно, вярвайте ми, за местните избори, за парламентарните, пък и за европейските, но трябва да се работи, независимо колко е трудно.

– Как, според Вас, ще се отразят резултатите от евроизборите на кабинета „Борисов 3″?

– Много е важно е да се разбере, че това не са европейски избори, за да отидат едни хора на хубави заплати в Европа, много е важно. Трябва да се даде категоричен знак, че ерата ГЕРБ е приключена. Приключена за българския народ, а не за тези, които са си татуирали Бойко Борисов на ръката, такива винаги ще има.

– Има ли основания да вярваме, че нещо може да се промени при сегашната хегемония на ГЕРБ във всички сфери и структури на държавата?

– Значи, знака, който ще бъде даден с това, че ГЕРБ ще получи малко гласове, много по-малко отколкото си представя, отваря възможността за по-лека организация на местните избори, за по-голяма гаранция, че промяната е възможна. Сега, в момента ние сме като лятото на 1988-1989 година, много хора искат промяната, но не вярват, че тя може да се случи. Гласуването анти ГЕРБ е много важно.

– Кои са най-силните аргументи, заради които хората биха подкрепили кандидатите на „Движение 21″?

– „Движение 21“ е несистемна партия от едни много симпатични, разумни, подготвени и обучени млади хора, които са приели, че ще работят много дълго, за да се наложат. Това не са хора, които търсят реализация за една нощ, защото много добре знаят, че тя никога не става, а трябват много усилия и много време. Запознати са с риска, който са изпитвали много партии, формации и кандидати от всички партии. Хората казват, ами вие колко ще вземете, дай да гласуваме за някой от победителите. Питам ги, къде ще сте вие в тази победа и къде се оказахте в предишните такива пъти. Никъде! Много е важно да се разбере, че за да настъпи промяна в политическата система, тя се отглежда като дръвче. Трябва време да се вкорени и да порасне. А не някой да каже, че промяната се ражда за една нощ от нищото и ние веднага я прегръщаме, защото това е най-лесният начин да си уредим битието. Няма такова нещо, никъде не се е случило. Тази промяна се отглежда, отглежда се от търпеливи хора, които знаят накъде отиват.

Въпросите зададе: Огнян Стефанов

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 19

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…