ПОЛИТИКА

Ето как ГЕРБ задейства пропагандната машина! Тази престъпна група лъже и маже като за световно (примери)

Глутницата на Борисов е е включила пропагандната машина на пълни обороти и очаква на народа съвсем да му писне и да си каже „абе, всички са маскари“ и да не обръща внимание какви безобразия се вършат зад гърба му. „Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. Но контраатаките на доскоро управлявалата партия достигат нови нива на нелепост“, пише в коментара си за Дойче Веле Ивайло Дичев. Препечатва пълния текст, за да не се хващате на въдицата на гербаджиите:

Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. От комфортната ситуация на пълен контрол над всички големи медии те изведнъж се озоваха на внезапно либерализиралия се пазар за вниманието на зрителя и в първия момент просто не знаеха как да реагират.

Вижте само какъв конфуз произведоха, когато (по стария метод) трите големи телевизии сякаш по команда прекъснаха предаванията си, за да ги отразят. И какво точно ни съобщи герберската пресконференция? Виж, когато владееш медиите е друго – и най-голямата глупост, изречена от Живков, Лукашенко или Ким, се превръща в тържествено събитие. В новата среда обаче акцията произведе само подигравки и раздразнение.

Новата пропаганда на ГЕРБ

И така в спешен порядък в ГЕРБ се преориентираха. Като първа задача те си поставиха ликвидирането на единството на понятия, оценки и дори цифри. На всяко обвинение от страна на служебното правителство, те казват обратното. По всяка тема единият събеседник идва с едни листове, другият с други и зрителят, който наблюдава този пинг-понг на алтернативни факти, няма друг ход, освен да си каже „абе всички са маскари“. Което е и задачата на новата пропаганда.

Най-нелеп беше случаят с язовирите, в които потънали едни пари – контранападението на ГЕРБ гласеше, че служебното правителство било източило тези язовири, за да може да се снима на техен фон министър Петков. Пропагандистите добре знаят, че нашите журналисти ще дават думата и на едните, и на другите, и пак на едните, и пак на другите, наместо бързо да проучат въпроса и да ни информират кое е истината (примерно като кликнат върху снимките от сателита). Безкритичното представяне на „всички гледни точки“ се е превърнало в една морална норма и ако дадена медия реши да се ангажира с това да обясни кой лъже, нео-пропагандата ще има прекрасен повод да вдигне врява до небето за пристрастност.

Ще кажете, в случая с обрасналите в трева язовири става дума за нещо напълно нелепо, но не бързайте. В новата дигитална джунгла колкото по-идиотско е едно съобщение, толкова повече го препращат. Спомнете си хората, които повтаряха, че норвежците щели да отвличат децата ни и че Ковид-ваксините водят до безплодие. Новата дигитална пропаганда разчита на това, че съобщенията ще се препращат от човек на човек без санкцията на експерти или професионалисти – движи ги тъй да се каже естетиката, способността да поразяват въображението.

Човекът е устроен така, че обича да чува аргументи, които да потвърждават собствените му мнения. Днес затварянето на политиците във Фейсбук-платформи (преди това в джипки, сараи) прави възможно всеки от феновете им да получава онази порция пропаганда, която е подходяща за него. Мразя ги тия, ей така отвътре ми идва – само ми дайте случка, която да оправдае това ми иначе не много социално чувство, да му даде вид на морално възмущение!

Не знам колко професионално изпипана е тази работа у нас, нямам идея колко интернет-робота, колко платени трола участват в тези операции. Но забележете противоположните посоки в съдържанието на посланията. На десните се предлага неотслабващата канонада по уж руския агент Радев; стигна се до абсолютно скандалните изявления от уволнения шеф на разузнаването, който си позволи да говори в медиите (нещо нечувано за тази професия!) и да обвини държавата си, че била управлявана от дългата ръка на Москва. От друга страна обаче – американските санкции по закона „Магнитски“ за Пеевски, ха сега де? Ами тук пропагандистите мобилизираха друго, „патриотично“ дигитално опълчение – то почна усърдно да ни убеждава, че сме суверенна държава и няма какво да ни се месят някакви американци. За всекиго по нещо!

Общественото съзнание е изтъкано от противоречия, в това няма нищо ново. Задача на интелигенцията е да въвежда логика и ред, но там е работата, че от години така наречените анализатори са разделени по ленински на наши и чужди. Дори ги канят по двойки – единият за едните, другият за другите и в последна сметка наместо да допринасят за разбиране на проблемите, дебатите водят до радикализиране на мненията, които всеки и без това си има. Най-хубаво шоу става, когато двамата почнат да говорят едновременно, а водещият се опитва да ги разтървава – тази техника май измисли г-н Сидеров навремето, но днес тя добре се удава на хората от ГЕРБ. Отричането докрай не цели да ни спечели, цели да поддържа обществото в състояние на гражданска информационна война – и всеки да се подрежда при своите.

Разбира се, пропаганда правят и опонентите им. Най-мощният ѝ вектор днес е служебното правителство, което засенчи партиите и май основно работи за усамотилата се във Фейсбук „Има такъв народ“. Но все пак има разлики. В добрия си вариант критиките на служебните министри към предходната власт изхождат от принципни неща, които трябва да се променят – системата, режима, както и да го наречем. Повечето се въздържат от лични нападки – към онзи, който не е напълнил язовира, който е раздал парите на ББР. Карат ни да мислим как да се премахнат паразитните структури, които позволяват да се заобикалят обществените поръчки. Как да се пренасочи обществен ресурс към малките и средни предприятия. Как да се реформира системата, така че да е ясно кой носи отговорност и за какво. Е, има и няколко неприятни изключения, но общият дух е такъв, струва ми се.

„А вие защо назначихте Спецов?“

Контраатаките на ГЕРБ следват анекдотичната логика, която доминира виртуалния свят днес. Една конкретна случка идва да обори системния проблем. Нали помните онзи стар виц, в който съветският посланик хвалел Волгата, а американските журналисти го питали защо не могат съгражданите му да си я купят свободно. „А вие защо биете негрите?“, избухнал посланикът. „А вие защо назначихте Спецов?“, питат така днес от ГЕРБ. Подозренията около новия шеф на НАП сякаш магически анулират всичките несъбрани милиони и притискани преди бизнесмени. Дали е виновен въпросният господин за онази продадена фирма аз не знам, надявам се да разберем скоро. Но забележете начина, по който той беше конструиран като медийно плашило – започна се със снимките му като културист, които събудиха иронични коментари, после Биков ни показа една порутена сграда, където бил офисът на фирмата му, а то пък и името особено, как да не се помайтапиш. Не е ли всичко това по-интересно от някакви сухи цифри? Или вземете възмущението от пенсионирането на проф.

Кантарджиев (да е жив и здрав, разбирам, че продължава да работи!) – той беше използван като наглед за предполагаемата чистка, извършвана от служебното правителство. Защо точно той? Щеше ли да е така голямо възмущението, ако не беше станал любимец на медиите с майтапите и добродушното си присъствие?

Същия фигурален стил ГЕРБ употреби с видеозаписа на кафявия плик, даден от пенсионирания митничар на президентския съветник, в който бог знае какво имало. Бандитско видео, същински Холивуд! Мен ако питат, следва да арестуват тия, дето са се представили за полицаи и поискали записа от охранителните камери, но това е друга тема. Въпросът е за какво ще говорим като общество – за системните проблеми или за отделни случки и картинки?

Ще кажете, не беше ли същото със снимките с чекмеджето на Борисов? Да, аз лично тези снимки ги възприемам като една от чудесните карикатури на Комарницки. Те просто дадоха израз на натрупалите се подозрения. А що се отнася до фактите – далеч по-важно е да се разследват признанията на г-н Божков, къщата в Барселона, обществените поръчки, завладените бизнеси. Но ето на, подобни нагледи мобилизират гражданска енергия, а анализът на системата е по-скучноват. И да, боя се, че анекдотичният дигитален свят почва да ни отучва да мислим абстрактно – прескачаме от нашата картинка към тяхната и обратно. А това е и целта на новите пропагандисти, от граждани да ни направят сеирджии.

Post Views: 18

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27