ПОЛИТИКА

Фактите: Измислените драми на ГЕРБ няма да провалят изборите и вотът няма да бъде касиран

Преди дни експремиерът Бойко Борисов обясни на млади съпартийци от ГЕРБ, че заради неразборията около машинното гласуване, всяка загубила партия ще може да оспорва законността на вота. Лидерът на “Да, България” Христо Иванов пък заподозря, че точно Борисов ще поиска касиране на изборите. Така е всяка партия може да оспорва изборите през пред Конституционния съд, като използва посредничеството на президента, Министерски съвет, главния прокурор и върховните съдилища, но до касиране на изборите няма да се стигнем. За да бъдат касирани избори, трябва да има не драма с машини, а фактор, който да е повлиял коренно на крайните изборни резултати.

Затова в България национални избори никога не са били касирани и няма да бъдат. През 2010 година Конституционният съд касира изборите в 23 секции в Турция, ЦИК преизчисли мандатите и депутатите на ДПС станаха с трима по-малко, но не бяха касирани целите избори. През 2011 година Конституционният съд отказа да касира изборите за президент, а през 2013 година отряза ГЕРБ за парламентарните избори. Нарушена тайна на вотау отнето право за гласуванеу участие на министри в кампаниятау недопустима агитацияу намеса на социологическите агенции… всички тези доводи не са достатъчни да бъдат касирани избори. И заради машините няма да се стигне до касиране.

Но проблеми има и те не са малко

Законодателите записаха в Изборния кодекс, че избирателят гласува в избирателна секция чрез специализирани устройства за гласуване, но може би трябваше да продължат нелепата тавтология с едно: “освен ако няма устройства”. Те предвидиха, че хартиени бюлетини трябва да има във всяка секция, но не се сетиха, че в някои секции ще трябват две, а дори и три машини, за да не гласуват хората както тичат хамстери на въртележка. Големият мерак на депутатите от краткото 45-то Народно събание бе обяснил драмата около въвеждането на машини се точи вече почти десетина години – толкова време се правят експериментални частични и не знам още какви гласувания с машини и да тази мъка трябваше да свърши и машините трайно да се появят в електронното ни бити. Не “Има такъв народ”, а ГЕРБ остави текст в Изборния кодекс още преди три години, според който в крайна сметка гласуването един ден ще бъде само с машини. Само дето времето за размисъл 45-ото Народно събрание очевидно бе малко, та депутатите не помислиха за хилядите малки по
дробности , които могат да спънат машинния вот, а оттам да дадат възможност на Борисов да постави въпроса за легитимността на предстоящите избори.

Всички нерешени проблеми бяха стоварени на ЦИК, а проблемите са много. Депутатите не помислиха, но в ЦИК все пак се сетиха, че гласуването отнема време и правилно проведоха серия от експерименти в различна среда. Благодарение на тях научихме, че с една машина могат да гласуват не повече от 550 души в рамките на изборния ден, т.е за 11:00 часа. Това е на границата между оптимизма и реализма. Като се има предвид средната избирателна активност през последните години и средния брой гласоподаватели в една секция, ЦИК правилно отчита, че няма да има проблеми с машините – наличните 9600 ще покрият малко над 9400 секции в страната, в които Законът постановява машинно гласуване, но няма да стигнат за гласуването в чужбина.

И няма да стигнат, ако тук 2 процента от машините дадат дефекти – вкарани объркани имена на депутатите и партиите както стана на 4-ти април във Велико Търново, тоест всичко виси на косъм. Затова ЦИК тръгна да търси машини – поне 300 за чужбина, тъй като там една трета от секциите са големи. И в тях трябва да има машини по закон, а някои от чуждестранните секции са направо огромни. Примерно в една лондонска секция гласуваха над 1500 души. Някои секции в България, примерно в София, също се нуждаят от по две машини, за да могат избирателите да гласуват спокойно.

Като сервиз стигнете до 1500 машини толкова поиска цик от Сиела Норма но тя отказа да достави срещу скромната за нея сума от 6,5 милиона лева.

Тук виновни няма. Това е бизнес спор

ЦИК има предварително определен бюджет, в рамките на който се движи. “Сиела Норма” пък няма задължение да работи на полза род. Направи вречатбение, че “Сиела” декларира, че 6,5 милиона могат да достигнат за машините, но не и за тяхната окомплектовка и транспортиране до секциите,, включително в чужбина.

Пък ние сме ясно, че окомплектовката на машините включва 5 смарт-карти, 2 захранващи кабела, две ролки, термохартия и 7 пломбш. Ще трябват по 2 USB флашки за старите машини, за да се запазят данните, а Министерството на външните работи декларира пред ЦИК, че може да поеме транспорта до чужбина. Ясно е, че “Сиела” трябва да получи пари за поддръжката на вече купените машини, тоест да вкара визията на бюлетините, да обучи стиковете за работа с тях, но бизнесът си е бизнес. Дори и в него има политика.

Какво може да се направи?

ЦИК вече направи най-важното – прие решение за разделяне на секциите в чужбина. В една секция имало 1000 гласували през април, сега на същото място ще има две секции. Вече са разделени секциите в Турция и Англия, където традиционно гласуват най-много български избиратели. Това бе достатъчно, за да се предотвратят проблеми с машинното гласуване в чужбина. После стана ясно, че машини за гласуване в чужбина може да няма. Но пък се появи друг проблем – този с членовете на секционните комисии в чужбина. При средно необходими 5,7 души в една секционна избирателна комисия и при това двойно увеличение на секциите, само в чужбина трябва да се намерят над 4000 души за изборна администрация. И тъй като партиите нямат пари за командировки, а Външно министерство има ограничен персонал, пак ще търси хора от българските общности, но и този въпрос е решим.

След като стана ясноу че машините в България са на границата на разумау а за чужбина въобще не стигат, Министерски съвет и ЦИК правилно влязоха в директен контакт с фирмата производител, която обеща тайванци да сглобят по спешност 800 бройки, от Нидерландия да тръгнат 672 машини, тоест машини ще има.

Защо е толкова важно да има машини, след като изборите все пак могат да бъдат проведени без заплаха за касиране. Защо да харчим пари, след като може да минем евтино с хартия. Защото изборният кодекс го изисква – трябват машини за обучение на състава на СИК, защото токът може да спре, батериите на машините да не издържат повече от час.

Да, бюлетините ще са налични във всяка секция, ще има толкова, колкото са избирателите по списък, но те са резерв. Да, машините са скъпиу но няма да купуваме такива за всеки избор – за Президентските вече ще има пълен комплект. Законодателят не беше помислил и за други аспекти – например какво ще се прави с машините след изборите, че цялата изборна документация трябва да се съхранява от ЦИК, но машините изборна документация ли са? Трябва ли да се върнат от Азия, Африка и Америка, за да ги караме пак след няколко месеца до там заради президентските избори? Машините трябва да пътуват с охрана в България, а в чужбина как ще стана – помолим аржентинската, австралийската, австрийската и така нататъка полиция да ги пази ли? Или да ги пуснем да летят в дипломатическа поща?

Подобни въпроси не бяха зададени през април и ЦИК си бие главата, че не може да отговори на всички тях. Бойко Борисов обаче трябва да е наясно, че всички тези проблеми – 90% породени от законодателя, няма да попречат на всички желаещи да упражнят правото си на глас. Проблемите няма да повлияят върху цялостния изборен резултат. Иначе – да, всяка партия може да се жалва индиректно на Конституционния съд. Моля…

Автор: Петьо Цеков

Post Views: 17

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 29