ПОЛИТИКА
За цената на един премиер
Колко струва един премиер?
Никога не бях си задавал този въпрос. Виждал съм премиери всякакви – млади и стари, образовани и простовати, способни и посредствени, партийни и безпартийни. Но всички те бяха българи. Не само по език и по произход. Но и по мислене, по душевност, по оттоворност към минало, настояще и бъдеще. Всеки от тях правеше по нещо за народа, който признаваше за свой. Според съдържанието и силите си.
Но никой досега не бе причинявал толкова злини, провали и кризи колкото този господин за по-малко от година. Отвращавам се дори да го назова по име. Толкова много ли отстлабна българския ген, та да залинее в самия си корен? Къде остана характерът, силата, духът български?
Днес, най-после бе постигнато онова, към което поколения вътрешни и външни неприятели на България се стремяха, но не можаха да постигнат. Удар по нашата същност, по националната идентичност, по нашето самоуважение, по нашите православни корени.
„Доживяхме“… предложение за заличаване паметта на историческите и духовни връзки между България и Русия. Връзки дълбоки, истински, вековни, дебели като котвени въжета, които могат да свързват два народа.
Днес, 01.07.2022г., на „джулай морнинг“, доживяхме официална позиция на посолството на Руската федерация в София, че ще внесе за разглеждане в Министерството на външните работи на РФ предложение за закриване на руското посолство в София. Гръм с висше „в полите на Яворова Витоша“.
За дипломатическо право няма и да започвам до говоря. От уважение към него. То не е за профаниране. Подобни демарши в дипломатическата практика са изключително редки. Те бележат не криза, а сриване на отношенията между две държави. Без да е задължително, но те могат да доведат и скъсване на дипломатическите отношения – последната най-тежка мярка на разрив. И да напомня, че това се случва за първи път от 1944г., като фарсово повторение на нещастните събития от 05.09.1944г. на Втората световна война.
България отново даде негативен пример на Европа и трайно завоюва първо място по неравновесие и последно място по политически разум.
За политическите последици от подобна мярка днес думата трябва да се дава единствено на специалистите по международни отношения и международно право, а не по журналистика, ПР, сеизмолози, дерматолози, геолози, социолози, политолози, всичколози. В изключително остра ситуация като тази, всяка погрешна дума може да бъде решаваща за милиони български граждани, както на територията на България, така и на територията на РФ. И ще бъде самоубийствено, ако държавата остави от нейна територия да излизат безотговорни изказвания. Та дори и на бивши величия – премиери, министри, депутати, днес опозиционни лидери, които вече не носят пряката отговорност на съдбата на нацията.
Ако някога България трябва да говори със собствения си глас, без оглеждане за съвети отвън, с пълната отговорноаст за казаното, премислено не само по съдържание, но и по форма, с ясното съзнание за съдбовността на всеки елемент и дори нюанс на позицията, то това е днес, сега, в тази обстановка.
Днес е съдбовно важно русофобията да бъде поставена на заден план. Защото става дума не за домашната политическа баница, а за съдбата на страната и народа. Защото не русофобията ще плаща цената на тока, газа, петрола. Не тя ще отоплява и осветлява домовете ни. Не тя ще задвижва турбините и ще пълни курортите.
Разбира се русофобията, платена или закърмена, се ослушва за ръкопляскания. Но с цялата си тембърна звънлимост, тя няма да ви намери друга Шипка и друг Плевен, друг Гурко, друг Радецки и друг Тотлебен. Тя ли ще ни замени свещенния спомен за хиляди руски войни – редови, войници, генерали, за Юлия Вревская, генерал Столетов? Тя ли ще ни замести заветите на Достоевски и Лев Толстой? Тя ли ще ни замени думите на Дмитрий Лихачов? Тя ли ще ни осигури друг Патриарх на българската литература, друг Славейков, друг Софроний Врачански, друг Ботев, друг Каравелов?
Защото ако русофобията днес не замълчи, ще трябва да остане сама в нашата България, да живее, да се шири, да се любува на себе си и на постигнатото, да работи, да оре и сее, да гледа празните детски градини, училища, ВУЗ, пътища, магистрали, корорти. Ще остане сама със себе си, да създава и отглежда деца, заедно с Родител 1 и Родител 2, с шарените от Кофия-прайда, без кръвта и плътта на останалата България. Ще трябва да разруши Катедралния храм зад Народното събрание или да го прекръсти в Джамия, да изчегърта образа на Самарското знаме от монумента пред Парламента, да унищожи Паметника на Цар Освободител или да го прекръсти на Тарас Булба, да забрави подвига на Георги Иванов и Александър Александров, да си остане умна и красива, безпаметна и безродна жълтопаветна русофобия.
Всичко това ни го докара едно безродно момче, наше на външен вид, но формирано като личност на хиляди километри от България. Заедно с едни деца, които говорят български език с помощта на речник. Българи, които очевидно не са гледали „Козият рог“, не са чели „Шибил“, не са слущали “Вардар”. Не са гледали Цанко Лавренов. Не знаят откъде извират Янтра, Тунджа, Осъм, Росица, Струма и Марица. Не знаят къде се намира Карандила. Българи, които не знаят, че Род и Родина не се заменят за образование и пари. Хора, които са свикнали „гордо“ и „смело“ да прекланят глава пред авторитета на парите, но си спечелиха запазено място в паметта на народа до онези, които убиха Алеко Константинов и Гео Милев.
Да водиш груба, недодялана, примитивна, войнствена политика срещу 1/5 от територията на света, да си позволяваш да провокираш победителя над фашистаката мраз, един от петте члена на Съвета за сигурност, държава, с която делиш морските пространства на Черно море, това не е просто грешка, неспособност да комуникираш, погрешна ПР стратегията. Това е прекрачване на човешкия и националния разум. И днес, след няколко минути, на това безумие ще му бъде връчен мандат за съставяне на ново правителство в състава на същия Парламент. О, неразумни юроде, къде ти е остататъка от българщината?
Вместо да се подаде сигнал в Прокуратурата на Република България за нарушаване на Конституцията и една дузина закони на държавата, ще му се дава възможност да продължи да унищожава своята нация! Ние сме на крачка от саморазрушението. Батальонът е в настъпление. Нахлува навсякъде – по улиците и площадите, в домовете и храмовете, в душите и сърцата, в морала и емоцията, в главите на децата, в паметта за родителите.
Жалко за хановете и царете, жалко за нашите държави и държавни регалии. Това ли ще бъде краят на нашата България – през лето 2022г.? Ударът разтърсва, но трябва да му се отговори. Мъдро, силно, професионално, но твърдо.
ВЪН ТЪРГОВЕЦА ОТ ХРАМА! ДНЕС! ВЕДНАГА!
Приказките за спокойствие, самообладание, стабилност, за грижа за хората, за децата, пенсионерите, за детските градини, училищата, туризма, икономиката, кризата, цените, енергията, са политическо словоблудство. Всяка отстъпка през него увеличава времето на продажбата на страната ни.
ПРЕМИЕРИ МНОГО, БЪЛГАРИЯ НИ Е ЕДНА.
ИМАМЕ ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА СЕ ЗАМИСЛИМ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
Подходяща музика за любителите на йога.
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








