ПОЛИТИКА
ОТ ЕДНА ПОРОДА: Асен Василев – брат на Кирил Петков по лъжи и афери
„Той е човек, на когото имам безпрекословно доверие. С когото започнахме промяната рамо до рамо и ще я завършим рамо до рамо“. С тези думи в петък Кирил Петков – първият свален с вот на недоверие премиер в историята на България, анонсира името на новия кандидат за същия пост – Асен Василев. Досегашно негово вице, съучредител и съпредседател (с Петков) на все още нерегистрираната им като партия „Продължаваме промяната“. Но това е партийна несгода, която засега ще оставим настрана. Защото по-важното е друго – дали на премиерския пост ще е Кирил Петков или Асен Василев, разлика за България няма. Причината е, че двамата са от една порода. При това от тази, която вече се доказа изключително вредна за страната ни. Породата на политическите наемници, предоставили лицата си назаем на най-знаковата емблема на задкулисието у нас – разградския олигарх Иво Прокопиев, пише в. Труд.
За последната вече над година, откакто това дуо нахлу в политиката на страната ни, пиарите им упорито лансират захаросаната приказка за двама съмишленици, които се намерили в един от най-престижните университети в света и решили да променят родината си. Така, едва ли има човек по улиците, който да не е чул, че Кирил и Асен, както медийните им съветници се опитват да наложат дуото в недъгав опит за препратка към Асеневци, са се запознали в „Харвард“. И – видиш ли, стиснали си ръцете, че ще вкарат опита си оттам в едноименни курсове в Софийския университет. Запретнали ръкави. И го направили. А след това решили да „оправят“ и България. Друг е въпросът, че дотук единственото познато публично лице, за което се разчу, че е изкарало въпросните курсове, е миската Ивайла Бакалова. Но да не бъдем дребнави.
Като сме на темата за недъгавия пиар обаче, трябва да признаем, че Кирил и Асен наистина са като братя. Но не биологични, макар че се движат и действат като сиамски близнаци. Не и „по оръжие“, както пееха Дайър Стрейтс. А по лъжи и по афери. Не вярвате? Да видим!
Годината е 2013 г. Именно тогава тандемът за първи път излиза на светло, като лице на дуото към онзи момент играе Асен Василев. Той оглавява министерството на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет на Марин Райков, назначен от тогавашния президент Росен Плевнелиев. „На светло“, защото допреди това Василев и Кирил Петков са били в продължение на няколко години част от неизвестен за публичното пространство експертен екип към същото това ведомство, докато то беше оглавявано от Трайчо Трайков. Известен с връзките си с кръга „Капитал“ и по-точно с тартора на въпросния кръг – олигарха Иво Прокопиев. Какви точно са ги вършили като консултант-експерти там историята (засега) мълчи. Но според разследване на Епицентър.бг, на 14 май 2013 г., само ден, след като Василев става служебен министър, във ведомството постъпва искане от фирма „Волаком“ АД да й бъде издаден сертификат клас Б за инвестиционен проект за въвеждане в производство на летищни системи за безопасност в държавната зона Божурище – София. Тя е собственост на държавата в лицето на Националната компания „Индустриални зони“ (НКИЗ). В това искане не би имало нищо съмнително, ако фирмата не е представлявана от Кирил Петков, баща му Петко и съдружникът им Васил Василев. По принцип подобни процедури отнемат между три и шест месеца, но при тесните връзки между Петков и Василев сертификатът е издаден в рамките на иначе доста краткия двумесечен мандат на служебните кабинети. Той е готов на 27 май 2013 г., точно два дни преди края на престоя на Асен Василев във властта като служебен министър. Паралелно с процедурата, Василев прави и промени в борда на НКИЗ, като оставя само един от членовете, назначен по времето на Трайчо Трайков. Под ръководството на новия борд на НКИЗ пък е организиран конкурс за буквално 8 часа за продажба от страна на държавата на право на строеж върху 14 000 кв.м. във въпросната зона. Едно от условията предвижда фирмата-победител да има сертификат за икономическа дейност и така „Волаком“ се оказва единствената, изпълняваща го. А веднага, след като го печели, нарушава условията на дадения й сертификат, като започва да преотдава площи, за да избие инвестираната към онзи момент сума от 108 000 лева. В крайна сметка, резултатът от цялата афера е, че групичката инкасира точно 28 милиона лева срещу инвестиция от малко над 100 бона, а през август 2013 г. Кирил Петков се оттегля от дружеството и така се спасява от търсене на отговорност заради неизпълнените ангажименти по сертификата.
Вероятно вече се питате къде е Българската агенция по инвестиции (БАИ) в цялата тази схема? И правилно! В крайна сметка именно от нея зависи контрола над изпълнението на условията, с които са раздавани сертификати. С една огромна условност – през 2015 г. начело на БАИ застава Стамен Янев – също виден представител на кръга „Капитал“, който подобно на Василев е учил в езиковата гимназия в Хасково, пял е в същия хор, а преди да оглави БАИ е бил и фирмен адвокат на Кирил Петков. На този фон едва ли ще има изненадани, че до реален контрол на инвестицията не се стига. Няма как да има изненадани и от факта, че макар през 2020 г. Янев да е махнат от поста, първата работа на Петков, когато става служебен министър на икономиката през май 2021 г. е да го назначи отново начело на БАИ, а след това и в борда на ББР, която менторът на дуото Петков-Василев – Иво Прокопиев, се опитва от години да превърне в лична своя касичка. А именно – ББР. Янев беше начело на Агенцията за инвестиции допреди няколко месеца, като тихомълком беше махнат оттам след избухването на скандала със „златните паспорти“ и „златните визи“, които – според сигнал на ДПС до ДАНС – са били предоставяни основно на руски и китайски граждани срещу фиктивни инвестиции.
И ако си мислите, че афинитетът на БАИ към руснаци и китайци е бил случаен, дълбоко грешите. Той е дълбоко споделен от всички проксита, вършещи и вършили през годините работата на лица назаем в политиката на кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, който бе разобличен от западната преса като олигарх, създаден по съветски тертип чрез престъпната приватизация у нас и медиен монополист, контролиращ пряко над 25 издания и още множество други непряко – чрез приближени до кръга „Капитал“ журналисти. Тук е моментът да уточним също, че преди 10 години Прокопиев изнесе завода си за солари от Силистра в Китай – първа от множество други инвестиции и общи проекти с азиатската държава.
На този фон едва ли ще има удивени от китайската връзка в друга афера, в която бе замесено името на Кирил и Асен и по-конкретно на втория. Миналата година, докато двамата все още бяха служебни министри, от ИТН обвиниха Асен Василев в кражба на интелектуална собственост, като се позоваха на твърденията на бивши негови съдружници от Дания. Малко по-късно, пред bTV единият от въпросните съдружници – Мортен Лунд, обяви, че Василев ги е измамил като продал без тяхно знание софтуерен код, собственост на тяхна обща компания, на китайска фирма. „Той е измамник, но е много, изключително умен. Инвестирахме 15-20 млн. евро, за да разработим софтуера, имахме между 30 и 50 програмисти в България. Не измами само мен, а и свои приятели. Той заедно с няколко програмисти взеха кода и заминаха за Китай. И го продаде на китайското правителство, след като аз намерих тези клиенти. Софтуерът беше собственост на компанията, а той просто го взе и го продаде сам“, разказа на 31 юли миналата година излъганият от Василев датски инвеститор и бивш негов съдружник Лунд.
Братя по лъжи
Както добре знаем, далаверите и аферите вървят ръка за ръка с лъжите. Кирил и Асен знаят най-добре, защото са заедно и в първото, и във второто. И тук далеч не говорим за послъгване като това на Петков, който се биеше в гърдите, че е платил акцията по издирването на Боян Петров, докато не бе опроверган лично от вдовицата на загиналия в Хималаите алпинист. Не говорим и за абсурда – на фона на вече изредените факти – именно Кирил Петков и Асен Василев да обясняват за борба с корупцията и престъпленията. Говорим за гигантски манипулации и пропагандни опорки, повтаряни ежедневно и ежечасно и от премиера в оставка, и от посочения от него кандидат за министър-председател в опит да отвличат общественото внимание от факта, че от шест месеца насам държавата е заложник на амбициите на един олигарх, след като години наред точеше хазната й и джобовете ни през ВЕИ централи, уредени обществени поръчки и сметките ни за ток, сега да прилапа и жизненоважните за икономиката ни над 12 милиарда лева от Брюксел по Плана за възстановяване и устойчивост.
Откакто е на кормилото на държавата това дуо защитава не обществените интереси, а именно ангажиментите, които е поело към въпросния олигарх.
Тласна държавата в бездната на двуцифрена инфлация, от която цялото ни общество рязко обедня. Но която обслужва едно малцинство от хора, потънали в заеми за десетки милиони, които в момента рязко се стапят.
Пренаписа на два пъти Плана за възстановяване, за да може най-знаковото лице в този кръг – Прокопиев, да има как да сложи ръка на милиардите за „зелена енергия“, предвидени в документа.
А сега тандемът прави всичко възможно да оцелее на кормилото на държавата, за да е сигурен менторът им и акушер на влизането им във властта, че ще вкара в банковите си сметки тези пари. Както и че ще сложи ръка по пътя и на де що контролни органи в държавата са останали, които все още не са подменени от „промяната“ на Кирил и Асен. Или мислите, че в изявлението си от петък Петков случайно изреди регулаторите сред приоритетите, стоящи пред евентуално ново правителство на „промяната“? Дълбоко грешите.
Но като добри ученици на Прокопиев и Петков, и Василев отлично знаят, че ако не хвърлят прах в очите на обществото, рано или късно то ще види истинската им същност. Затова отчаяно се опитват да прехвърлят отговорността за случващото се върху други. Приписвайки им – следвайки уроците на ментора си – собствените си простъпки и престъпления. А също и неговите.
Списъкът с въпросните други, които биват нарочвани от дуото и атакувани пак от него с опорки и манипулации, не е от един и двама. Но в него прави впечатление фиксацията върху една конкретна политическа сила и конкретен депутат от нея – опозиционната ДПС и парламентариста от движението Делян Пеевски. Запитвали ли сте се защо партията и депутатът присъстват в почти всяко изказване и на Петков, и на Василев? Както и защо вторият, бидейки служебен министър на финансите, миналата година наруши българското законодателство и европейските директиви, правейки черни списъци, с които замрази сметките на 120 физически и юридически лица, лишавайки ги от граждански права? Списъци, които предизвикаха лавина от искове в българските съдилища и бяха обявени от ВАС вече на няколко пъти за противоречащи на Конституцията?
Отговорът е прозаичен – те от години са основни мишени на всички политици, медии и НПО-та, обвързани с кръга „Капитал“, защото – също от години – вадят на светло далаверите и престъпленията на същия този кръг и на тартора му Иво Прокопиев. Само че както правилно е отбелязал народът, на лъжата краката са къси. Та така и на „промяната“ седалището й вече удари земята.
Защото през последните седмици и месеци вече ясно лъсна, че ако не беше ДПС, парламентът нито щеше да има обща позиция срещу инвазията на Русия в Украйна. Нито прието френско предложение за вдигане на ветото срещу стартирането на процеса по присъединяване на Северна Македония към ЕС. Нито с одобрената миналата седмица актуализация на бюджета земеделците щяха да получат 300 млн. лева, общините – 100 млн. лева, училищното и предучилищното образование – 150 млн. лева, вузовете – допълнителни 20 млн. лева субсидии, а БПЦ и мюсюлманското вероизповедание- над 9 млн. лева. А също и 50 млн. лева компенсации за разходите на гражданите за отопление с дървесина и пелети.
По същия начин съвсем скоро ще се спука и надутия от кръга „Капитал“ и повтарян сутрин и вечер от Петков, а сега и от Василев балон, че депутатът Делян Пеевски е „на Магнитски“. Впрочем дуото много добре знае, че присъствието на Пеевски в санкционния списък на САЩ се дължи на доносите и лъжите, лансирани от Прокопиев и хората му в политиката, НПО сектора и медиите. В противен случай нямаше първо единият, а сега и другият да бягат като дявол от тамян от въпросите кога точно лъжат – когато преповтарят опорката за „Магнитски“ или когато Кирил Петков подписа писмата, с които удостоверява, че няма данни, свързващи Делян Пеевски с твърденията по „Магнитски“. Само че, колкото и бързо да се опитват да избягат от тези въпроси, и Петков, и Василев знаят, че истината рано или късно лъсва. Независимо дали това ще стане като най-накрая я признаят или като съдът в Ню Йорк се произнесе по делото, заведено от Пеевски. Тогава обаче ще трябва да отговорят на множество други въпроси. Основният сред които – защо подмениха в полза на задкулисието и олигархията „промяната“, иначе толкова желана от гражданите на страната.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
Подходяща музика за любителите на йога.
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








