БЪЛГАРИЯ
Земеделието е най важния раздел за България
🌾 Какво се случи с българското земеделие след ЕС – в числа:
През 2005 г., преди членството в ЕС, земеделието е около 10% от българската икономика и осигурява поминък на стотици хиляди семейства. Това не е бил маргинален сектор, а ключов за държавата и селските райони.
🇪🇺 След влизането в ЕС картината рязко се променя. Още около 2007 г. делът пада до 4-5%, а днес е едва около 3%. За малко повече от десетилетие земеделието губи по-голямата част от икономическата си тежест.
👨🌾 Заетостта казва още повече:
през 90-те в сектора работят над 1 милион души, а днес са под 200 хиляди. Селата се изпразват, дребните стопанства изчезват, а земята се концентрира в малко ръце, зависими от субсидии 📉➡️📈
🥦 Вместо да произвеждаме храна за българския пазар, ставаме все по-зависими от внос.
⚠️ Държава, която не може да изхрани народа си е зависима.

Даниел Петров: Нито един сектор не е толкова значим за нацията, колкото земеделието
„Някога наричахме земеделието си българското аграрно чудо. Но то беше престъпно пропиляно -така от страна износител, България се превърна в страна вносител на почти всичко, което слагаме на трапезата си.“ – започна своята декларация от трибуната на Народното събрание. народният представител от „Възраждане“ Даниел Петров.
Той допълни, че земеделието никога не е било лека дейност нито в миналото, нито в настоящето, нито вероятно и в бъдеще. Селското стопанство в България винаги е имало стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност на страната, предоставя суровини за множество други отрасли и сектори от националната ни икономика, но и създава заетост и носи доходи на значителна част от населението в селските райони.
„За съжаление всичко това днес съществува само на книга. В реалността положението е съвсем различно. Отдавна е прекъсната връзката между производство и преработка, между земеделец и потребител, между местен продукт и търговска мрежа. Налице е огромен структурен разлом и дълбока социална фрагментация, силно намаляване на семейната заетост, както и изключително нисък интерес на младите хора към земеделието.“, каза още Даниел Петров.
Той отбеляза също така, че всичко това се случва в момент, в който храната остава най-важният фактор за съществуването на човечеството. Земеделието е основен отрасъл на националната ни икономика и има огромно значение както за благосъстоянието ни, така и за здравето ни. То предоставя основните продукти за хранително-вкусовата промишленост и осигурява доходи на значителна част от населението в селските райони.
„Нито един друг икономически сектор не е толкова значим за нашата нация.“, подчерта Даниел Петров и добави, че е шокиращо в епохата на техническия прогрес България да има няколко милиона декара пустееща, необработваема земя. В същото време се е създало дълбоко и трайно неравенство между арендатори и арендодатели, между едри и дребни собственици – нещо, което не е съществувало в историята на българското земеделие.
Тревожно е и състоянието на подсекторите, свързани с производството на основни хранителни продукти – мляко, месо, зеленчуци и плодове. Местното производство на месо покрива едва 50% от потреблението в страната, а при плодовете и зеленчуците се наблюдава трайна и дългогодишна тенденция на спад.
„За годините, откакто България е член на Европейския съюз, загубихме 75% от много малките и средни стопанства, гръбнака на българското земеделие – от 500 000 до едва 130 000.“, заяви народният представител. От тях над 250 000 са семейни стопанства, което означава реален отлив от около 600-700 хиляди души косвено. В продължение на 20 години българското производство на плодове и зеленчуци е било бавно и методично унищожавано поради няколко основни фактора.
„Не бяха създадени условия то да бъде развивано, а в същото време големи борсови играчи с политическа протекция превърнаха сивия търговски сектор на селскостопанска продукция в пъти по-голям от регламентирания.“, посочи Даниел Петров. По думите му съсипването на българското земеделие е резултат основно от управлението на ГЕРБ и ДПС – партии, които са управлявали страната през целия „демократичен преход“, заедно с множество политически патерици.
Даниел Петров напомни за политика, провеждана чрез Министерството на земеделието – създаване на мерки, насочени към „свои хора“, за сметка на реално нуждаещите се. Той припомни и думите на Ахмед Доган , че е „разпределял порциите на властта и открито признаваше, че е поставил свой човек в ДФЗ – най-големият разпоредител с бюджетни средства“, както и натиска за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, довели до масово клане на животни от дребни стопани, притиснати от непосилни изисквания и данъци.
„След това започна безконтролен и безмитен внос на стоки и суровини от трети страни, каквато е Украйна. Ние предложихме въвеждането на антидъмпингови такси, но предложението ни беше отхвърлено поради страх от санкции.“, допълни още той.
Последиците от тези решения се усещат и до днес – българският пазар е залят от по-евтини стоки със занижени фитосанитарни показатели, които конкурират местното производство именно заради липсата на задължителните зелени мерки и биопрепарати, изисквани в ЕС.
Като пример за подобни заплахи Даниел Петров посочи и споразумението Меркосур, което припомняме, че беше отхвърлено с гласовете на евродепутатите на „Възраждане“ и на групата „Европа на суверенните нации“.
И днес, през 2026 година, данните за българското селско стопанство остават трагични – „данни, достойни за документален филм“. Непосредствено преди членството в ЕС земеделието е било около 9-10% от БВП на България. Днес делът му е едва 4%. От 2007 година насам има 64% спад на броя на стопанствата. 89% от земята е съсредоточена в 9% от стопанствата. 80% от субсидиите се усвояват от 6% от фермерите. А хората, за които земеделието е основна дейност, са намалели с 81%.
„Но добрата новина е, че това няма да бъде завинаги.“, каза Петров, като допълни, че махалото на историята вече се движи в обратна посока под влияние на геополитическите фактори, а никой не може да избяга от закономерностите на историята и да заличи следите от престъпната си дейност.
„Ще има такива, някои от които присъстват и днес в тази зала, на които ще им се иска просто да останат в историята. Но заради разрухата, в която превърнаха българското земеделие, мястото им ще бъде друго. Идват по-добри времена за България.“, завърши той.
Оставете в коментар повече по темата 👇
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Апокалипсис в Севлиево! Десетки къщи са под водата, издирват 55-годишен мъж
Придошлите и яростни води на река Видима нанесоха тежък удар по водната инфраструктура в региона, оставяйки град Севлиево и още пет близки села напълно без вода.
Стихията е била толкова мощна, че буквално е скъсала довеждащия водопровод и е отнесла със себе си 87 метра тръби, които в момента изцяло липсват. Освен общинския център, без водоподаване до пълното отстраняване на тежката авария от екипите на ВиК остават селата Кормянско, Петко Славейков, Ряховците, Сенник и Хирево. Местната общинска администрация обяви извънредни мерки в официалната си фейсбук страница за овладяване на кризата.
Усложнената ситуация след опустошителните проливни дъждове и наводнения в Севлиево взе застрашителни размери. Полицията и спасителните служби започнаха мащабна акция по издирването на 55-годишен мъж, чиито следи се губят в разгара на водната стихия. От полицията съобщиха, че за последно човекът е бил забелязан малко след десет часа сутринта в местността Чакала, която се превърна в една от най-критичните точки по време на бедствието. По случая вече се извършват интензивни оперативно-издирвателни мероприятия и спешни процесуално-следствени действия.

В спасителната операция освен официалните органи на реда веднага са се включили и десетки местни доброволци. Органите на реда изрично уточняват, че издирвателните действия се провеждат при изключително усложнена метеорологична обстановка. Условията в района на търсенето са силно затруднени вследствие на падналите обилни валежи, калните маси и високите нива на придошлите води, което застрашава живота на самите спасителни екипи.

Спешна организация за доставка на вода и водоноски
Община Севлиево реагира незабавно и организира осигуряването на бутилирана вода за питейни нужди за засегнатото население. Гражданите могат да се снабдят с необходимите количества от склада на Българския червен кръст на улица Свети княз Борис 7 до обяд. В допълнение към това, след 14:00 часа на 24 май, неделя, в Социалния патронаж ще пристигне и допълнителна бутилирана вода, осигурена директно от държавния резерв.

За битови нужди на различни ключови точки в града вече са разположени водоноски. Жителите могат да открият такива в жилищен комплекс Митко Палаузов до магазин 2+2, на паркинга на парк Казармите, на дигата при бента на река Росица, както и на кръстовището на улиците Воденичарска и Гочо Москов. Водоноски има още в жилищен комплекс Атанас Москов до Супермаркета и на улица Васил Левски в непосредствена близост до Дом на културата Мара Белчева. Местната власт уверява, че специализирани водоноски ще бъдат изпратени и в петте засегнати от аварията села.

Десетки наводнени къщи, евакуация и опис на щетите
По предварителна информация ситуацията в региона е усложнена, като над 50 къщи са наводнени от приливната вълна. Три специализирани екипа с помпи вече работят на терен и денонощно отводняват засегнатите частни имоти. Сериозно пострадала е и Индустриалната зона на града, където се отводняват местните предприятия, след като по-рано през деня се наложи спешна евакуация на техния персонал. Две комисии, съставени от представители на Агенцията за социално подпомагане и Община Севлиево, започват подробен опис на щетите след 10:00 часа утре.

Добрата новина в бедствената ситуация е, че електрозахранването в пострадалите села вече е напълно възстановено. Въпреки това дежурните екипи остават под тревога и ще следят нивата на реките през цялата нощ заради прогнозите за нови очаквани валежи в района. Общината отправи официален призив за подкрепа и обяви, че всеки, който има желание да се присъедини към екипа от доброволци за отстраняване на щетите или самият той има спешна нужда от помощ, може да подаде сигнал на дежурния телефонен номер 0675396112.
БЪЛГАРИЯ
България на крачка от отпадане на визите за САЩ
България е все по-близо до дългоочакваното отпадане на визите за САЩ. Това заяви външният министър Велислава Петрова.
По думите ѝ страната ни вече е изпълнила всички технически критерии, свързани с граничния контрол и процедурите за предоставяне на гражданство. Единственият оставащ фактор е процентът на отказани визи, като и там България отчита положителна тенденция и се доближава до изисквания праг.
„Има всички предпоставки визите да отпаднат. Очакваме ответни действия от американска страна възможно най-скоро“, подчерта Петрова.

Хиляди българи чакат облекчение
Над 200–300 хиляди българи живеят в САЩ, а бизнес връзките между двете страни продължават да се разширяват. Според външния министър премахването на визите ще улесни значително както пътуванията, така и икономическите отношения.

България засилва ролята си в отбраната
Петрова посочи, че страната ни отделя 2,18% от БВП за отбрана и ще продължи да изпълнява ангажиментите си към НАТО. Това, по думите ѝ, е ключово както за националната сигурност, така и за стабилността на Алианса.

Дипломация и ключови разговори
По време на среща на външните министри на НАТО в Швеция, Петрова е провела разговори с представители на водещи държави като Франция, Германия, Великобритания и Канада.

Тя е обсъдила и важни регионални теми с колегата си от Република Северна Македония, включително развитието на транспортния коридор №8 и европейската перспектива на страната.
Очакванията към България растат
Според външния министър международните партньори виждат в политическата стабилност на България ключов фактор за бъдещо сътрудничество.
БЪЛГАРИЯ
Спад в цените на основни хранителни стоки на борсите у нас
Спад в цените на основни хранителни стоки на борсите у нас през седмицата отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) в седмичния си бюлетин.
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 0,78 на сто до 2,671. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.
Цената на кравето сирене се повишава с 3,01 на сто до 6,22 евро за килограм, а на кашкавала „Витоша“ се понижава с 0,08 на сто до 9,65 евро за килограм. Прясното мляко е надолу с 1,71 на сто до 1,15 евро за литър, а киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-скъпо с 4,35 на сто и се търгува по 0,72 евро за кофичка от 400 гр. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) пада с 1,84 на сто до 1,39 евро за брой.

Замразеното пилешко месо поевтинява с 0,22 на сто до 3,69 евро за килограм. Яйцата (размер М) са надолу с 4,55 на сто до 0,21 евро за брой на едро.
Цената на ориза е с 0,85 на сто по-висока до 1,66 евро за килограм. Поевтиняват също зрелият фасул – 4,44 на сто до 1,89 евро за килограм и брашното тип 500 – 7,26 процента до 0,89 евро за килограм. Цената на захарта пада с 0,67 на сто до 0,89 евро за килограм. Повишение се отчита в цената на олиото, което е с 4 на сто нагоре и се търгува по 1,73 евро за литър.
От КНСБ очакват спад при цените на храните след взетите мерки
Радев: В Германия няма прекомерни надценки, така трябва да е и в България
При зеленчуците най-голямо е поскъпването при зелето – с 13,70 на сто до 0,83 евро за килограм, зрелия лук кромид, който се продава с 6,18 на сто повече до 0,55 евро за килограм, а най-много пада цената на зелените чушки – с 19,31 на сто до 2,54 евро за килограм.

Картофите са нагоре с 3,15 на сто до 0,59 евро за килограм. Червените чушки поевтиняват с 3,80 на сто до 3,54 евро за килограм. Доматите поевтиняват с 1,87 на сто до 2,20 евро за килограм, както и краставиците, чиято цена спада с 0,91 на сто до 1,75 евро за килограм. Ръст се отчита в цената на морковите – с 5,47 на сто до 0,81евро за килограм, на тиквичките – с 1,81 на сто до 1,52 евро за килограм.
При плодовете, проследявани от ДКСБТ към момента, се наблюдава поевтиняване при ягодите – с 1,88 на сто до 3,13 евро за килограм. Поскъпват лимоните с 11,21 на сто до 2,46 евро за килограм, ябълките с 2,56 на сто до 1,36 евро за килограм, а бананите остават без промяна.








