БЪЛГАРИЯ
Румен Радев взриви Панорама: „Олигархията управлява България – и я води към разпад“
В Панорама бившият президент Румен Радев обяви, че влиза в парламентарната политика не за пост, а за демонтаж на „олигархичния модел“, като атакува „похищението“ на конституционния баланс, механиката на служебната власт и цената на еврозоната „по български“.
Той отказа да даде детайли за формацията преди изборите, но поиска готовност за реакция срещу административни спирачки, защити позицията си за войната в Украйна и предупреди: пренасочването на дебата към външнополитически лозунги е подарък за олигархията, която търси легитимация отвън.
Извинението като вход към битката
Има интервюта, в които политикът идва да „обясни“. Има и интервюта, в които политикът идва да обяви война. Това участие в „Панорама“ беше второто – но започна с първото, най-неочакваното: „Поисках прошка.“ Не е просто реторичен жест. Това е ход, който има две функции: да свали от плещите деветте години институционална дистанция и да отвори врата към най-опасната територия – партийния терен, където прошката не се дава от протокол, а от избори.
Радев рамкира излизането си от президентството като морален и политически дълг: „Считам за свой дълг… да настъпя в парламентарната политика.“ Тук е първата голяма заявка – той не влиза „да се пробва“, а да замени ролята си: от арбитър и критик към играч, който носи отговорност за резултат. И за да не изглежда като човек, който девет години е „събирал капитал“, той обръща обвинението: „За минута не съм използвал поста си… за да правя партия.“
Но в същия миг интервюто показва и голямата слабост на този разказ: ако девет години си се въздържал в името на надеждата, тогава защо сега внезапно е „призвание“? Отговорът му е прост и убийствен: „Сглобката уби надеждата.“ Това е не просто критика към конкретно управление – това е присъда над целия цикъл след 2020 г.: протест, очакване, обещание, компромис, разочарование.
И точно тук той пуска основния си политически шифър за предстоящата кампания: олигархията. Не като обида, а като диагноза, която ще претендира да лекува. С една уговорка: „прошката“ е обещание за човешка слабост; „олигархията“ е обещание за политическа жестокост.

„Домовата книга“ – технологията на подменената държава
Най-силният институционален удар в интервюто не е към партия, не е към личност, не е към чужда държава. Той е към механизъм. Към начина, по който държавата започва да прилича на кастинг. Радев нарича това „комично“, но зад смеха му стои гняв: „Това не е нормално… да правим по такъв начин кастинг на служебен премиер.“
В това има много повече от спор за назначение. Има страх, че политическата система е започнала да произвежда кадри не по компетентност, а по пригодност за бъдещ служебен пост. И когато той изброява длъжности като гуверньор на БНБ, омбудсман, председател на парламента и техните заместници, внушението е ясно: държавата вече не избира пазители – избира резервни премиери.
Това е ключова линия, защото в нея Радев се опитва да върне старата си роля: защитник на институционалния баланс. Само че вече без президентския щит. Оттук идва и втората му голяма цел: да легитимира влизането си в партийния терен като отбранителна операция за държавността.
Забележете и как той прехвърля тежестта върху Илияна Йотова: „Постът е в сигурни ръце…“ Това изречение едновременно успокоява и освобождава: успокоява, че няма вакуум; освобождава него, че не оставя „хаос“. И пак – не дава детайли, но дава послание: „вие ще видите как властта ще ни спира“. Подготовка за конфронтация още преди регистрацията.
Този сегмент всъщност очертава най-интересния парадокс: Радев влиза в политика, но говори като човек, който иска да върне политиката в институциите. А това означава, че битката му няма да е само с противник, а с навика на системата да живее „на ръба“ и „по процедурите“.

Еврозоната – когато цифрите са политика, а цените са присъдата
Всяка българска кампания търси голямата тема, която пали масата. Радев я назова: еврозоната – но по начин, който цели да взриви самодоволството. Той настоява, че не е против еврото, а против момента и начина; но истинската му атака е в обвинението за „гъвкавост“ и счетоводни фокуси.
Тук той удря в две болни места – инфлацията и дефицита – и рисува картина на държава, която влиза „в сърцето на Европа“ не с реформи, а с трикове. Изречението за болничната такса, променена „за една вечер“, е метафора на управленски стил: държавата се огъва не за хората, а за доклада.
Следва втората линия – дефицитът и натискът върху държавни дружества и бизнес чрез забавено ДДС, авансови данъци, „взимане за година напред“. Това е не просто икономическа критика. Това е политическа драматургия: днешната власт печели дата, а утрешната власт наследява дупка.
И най-важното: той свързва еврозоната със социалната тъкан. Тук реториката му е внимателно построена – защото ако кажеш „еврозоната е зло“, те лепват етикет. Затова той казва друго: разделихте обществото, разядохте солидарността, ударихте бедните. И когато изрича, че цените са започнали да растат още преди въвеждането, той всъщност прави най-силната си прогноза: икономиката няма да настигне шока, а управляващите няма да понесат отговорност.
Тази част е ключова за кампанията му, защото тук той търси прекия контакт с болката на хората. Олигархията е абстракция; цените са ежедневие. Ако иска масова подкрепа, еврозоната му дава мост към милионите, които не четат доклади, а броят касови бележки.

Олигархията – голямата дума като голяма стратегия
В един момент водещият почти се шегува: „колко пъти казахте думата олигархия“. Но Радев не се смущава – напротив: повтаря я, защото я прави център на наратива. Той предлага дефиниция: концентрация на публична власт + заграбени публични ресурси. И оттук строи целия си разказ за бедността, неравенството, рекета над бизнеса и блокираната икономика.
Най-умното в този сегмент е, че той не говори само за морал. Той говори за механика: ресурси, пазари, конкуренция, инвестиции, индустрия. Това е опит да излезе от ролята на „възмездие“ и да влезе в ролята на „модел“. И тук идва неговият опит за интелектуална легитимация – препратката към Джоузеф Стиглиц и идеята, че олигархията и неравенството са свързани.
Силният удар е в сравнението: всички държави от региона запазват или намаляват неравенството, само България го вдига до „рекорд“. Дори в суровата, разговорна форма на този стенограмeн текст, посланието е ясно: някой е превърнал държавата в машина за разслоение.
Но още по-важно е обещанието му: „Не обещавам възмездия, но обещавам правила еднакви за всички.“ Това е политическият му щит срещу обвинението, че влиза да разчиства сметки. Той се представя като човек на правилата – макар че целият му език е войнствен.
И точно тук се ражда най-голямата му амбиция: „да пресече достъпа… до артерията на публичните ресурси“ и да изгради модели, които да не позволят „повторно възвладяване“. Това е ключова фраза: не просто да победиш, а да направиш така, че победата да не бъде открадната обратно.

Външната политика като капан – Крим, Украйна, Тръмп и „подаръкът“ за модела
Външната политика в българския разговор често е морализиране. Радев я превръща в предупреждение. Отговорът му за Крим е формула, която ще се цитира дълго: „По международното право… по реалността…“ Той рискува – защото знае, че тази тема е мина. Но веднага измества фокуса: който превърне кампанията във външнополитически тест по лоялност, прави подарък за олигархията, която търси легитимация отвън.
Тук се вижда политическият му инстинкт: да не позволи да го затворят в етикети „проруски/проевропейски“, а да извади тезата „национален интерес“ като антидот срещу външните шаблони. Той казва: най-опасното е да сведем поведението до дилема „с кого сме и срещу кого сме“, защото тогава ще бъдем влачени в конфликти по чужда логика.
В частта за войната в Украйна той използва най-силния си личен капитал – военната компетентност. Дори когато спорът е морален, той го води като оперативен: контранастъплението, условията за настъпление, провалът, подценяването на дипломацията. Това е опит да изгради образ: не „симпатии“, а анализ.
После идва и темата за Доналд Тръмп и „съвета за мир“. Радев атакува не целта „мир“, а начина: подпис „без институции“, политика „извън институциите“. Тук той прави мост между външното и вътрешното: проблемът не е Америка, не е Европа, не е Русия – проблемът е, че българската държава е сведена до административен подпис под чужда рамка.
И точно този мост е неговият шанс. Защото ако успее да убеди хората, че външният шум е маска за вътрешния грабеж, тогава думата „олигархия“ престава да е лозунг – става обяснение.

Когато „прошката“ срещне „модела“
Това интервю не беше разходка на бивш президент в студио. Беше входна декларация към нова властова битка. Радев влезе с „прошка“, за да извади от нея право на нов старт. Но излезе с една по-голяма дума – модел – и с обещание, което звучи красиво и страшно едновременно: правила еднакви за всички.
Тук е истинският залог: ако това остане телевизионна реторика, ще потъне като поредната „надежда“. Ако обаче зад думите се появят лица, компетентност, смелост и организация, тогава „Панорама“ ще се окаже моментът, в който България чу най-опасното изречение за всяка система: „няма да е нито лесно, нито безопасно“ – но ще се прави.
А в България най-много се страхуват не от скандала. Страхуват се от онзи, който идва не да крещи, а да прекъсне артерията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
В София се монтират ударно камери на пътни артерии
📰📣 Сигурно сте забелязали новите едри камери с кръгли прожектори, които изникнаха по Околовръстното на София.
Ако не сте, то в София се монтират ударно камери на пътни артерии и споделям един интересен анализ на колега занимаваш се като мен с информационна сигурност.
Хубаво е да има ред, но за мен остава въпроса, кой управлява данните?
Смятам да попитам управлявашите, чрез нашите депутати. Също така е важно да знаем дали ще има отново “ списъци за наши хора” ? Как се управляват false positive резултатите? Кои регистри са свързани в момента с тази система? Има ли човешка проверка преди санкция? И как се защитава централната система от злоупотреба или компрометиране?

Александър Димитров:
Първоначално и аз ги взех за обикновени ANPR камери, които просто четат номера. Излезе, че греша – зад тях стои доста по-мащабна система, отколкото личи от заглавията по новините.
Прерових обществената поръчка на МВР и 86-те страници техническа спецификация. Проектът се казва „Национална интелигентна система за сигурност“ и далеч не е просто доставка на камери.
Само за Околовръстното и Северната тангента на София са заложени 35 контролирани пътни възела, 220 специализирани камери за номера и нарушения, 234 обзорни камери, поне 130 метални конструкции, оптична свързаност до всеки възел и 150 локални монтажни табла с индустриална мрежова техника.
Локациите: Ринг Мол, „Александър Малинов“, „Черни връх“, „България“, Бояна, „Цар Борис III“, „Сливница“, „Ломско шосе“, Северната тангента и останалите основни входове и изходи на София.
Камерите на снимките са Hikvision iDS-TCV900-HI – специализиран 9 MP модел за пътен контрол, а не стандартна охранителна камера. Една такава покрива поне три ленти едновременно и по спецификация трябва да:
– трябва надеждно да разпознава регистрационни номера при движение със скорост до поне 25 m/s, тоест около 90 км/ч
– записва минимум 3 снимки и видеоклип за всяко събитие
– определя тип, марка и цвят на автомобила
– засича преминаване на червен сигнал
– установява движение в грешна посока
– следи за навлизане в забранена зона
– разпознава неправилно използване на лента
– разпознава неизползване на предпазен колан
– разпознава използване на мобилен телефон от водача

Любопитен детайл: системата трябва сама да „разчита“ цвета на светофара чрез видеоанализ, дори без пряка връзка със светофарния контролер. Кръглите устройства до камерата са IR ( инфраред)прожектори, които работят на около 850 nm – затова нощните кадри са ясни, без видима светкавица към водача.
Но камерите всъщност са само периферията.
Зад тях стои сериозна инфраструктура: две централни сървърни системи, шест blade сървъра за виртуализация, бързи дискови масиви и файлов storage, backup система и специализирана мрежа между центровете за данни. Към това се добавят 400 нови лиценза за Milestone XProtect и 1800(!) за BriefCam, самостоятелна система за интелигентен видеоанализ, поне 10 сървъра и локални системи за видеоанализ, централно хранилище за индексиране, търсене и анализ, и ESB шина за обмен на данни с останалите системи на МВР.
Тези 1800 лиценза за BriefCam сами по себе си говорят много – новите пътни камери са общо 454, така че платформата явно е замислена да анализира и доста по-голям брой вече съществуващи камери, не само новите.

Системата не пази просто видео, а създава структурирани събития: номер, дата, час, локация, посока, лента, тип и цвят на автомобила, аларма и връзка към снимките и видеото. Има интеграции с информационните системи на МВР за издирвателна дейност, документи за самоличност, граничен контрол, ГИС и съществуващите LPR системи. На практика кола, засечена на едно място, може да бъде свързана със събития от други контролни точки.
Любопитно е, че техническата
спецификация от 2022 г. наистина включва изрично изискване за автоматично разпознаване на телефон в ръката на водача и на непоставен колан – значи не е по-късна добавка, а е заложено от самото начало на проекта.
Не открих обаче изрично изискване за автоматична проверка за ГТП или „Гражданска отговорност“ – за това вероятно ще е нужна отделна интеграция с регистрите на КАТ или Гаранционния фонд.
Не открих и данни самите камери да са сертифицирани скоростомери от БИМ. Те могат да заснемат бързо движещи се автомобили, но това не е същото като метрологично измерване на скорост – за глоба за скорост обикновено е нужно отделно сертифицирано измервателно средство или одобрена комплексна система. Любопитно е, че в datasheet-а на камерата е посочена и възможност за свързване с външен радар за измерване на скоростта, така че опцията за реално метрологично измерване на скорост е възможна, дори ако не е активна в момента.Общата стойност на договора е около 12.9 млн. евро без ДДС. Тук влиза цялата инфраструктура – конструкции, оптика, мрежа, сървъри, storage, софтуер, лицензи, интеграции, монтаж и поддръжка, не само самите камери.
Системата е сериозна, няма спор. Затова и въпросите по-горе не са просто хипотетични.
БЪЛГАРИЯ
16 НАБОЛЕЛИ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ. За референдума, Пеевски, БТВ/Нова, Демерджиев, хазарта, Алексей Петров и Маман Олеся
16 ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ, КОИТО СИ ЗАДАВАТ МНОЗИНА МОИ СЪМИШЛЕНИЦИ. И ЗАЩОТО “НЯМАМ ВРЕМЕ ОТ НЯКОЙ ДА МИ ДРЕМЕ”…
1. Кога ще започнете разследване на кабинета “Желязков” и неговите ментори от ГЕРБ, ППДБ, БСП, ДПС и ИТН, които фалшифицираха данните (инфлация и бюджетен дефицит) за влизането ни в еврозоната?
2. Какво се случи с резерва от 80 млрд. лв., които гарантираха валутния борд? По закон част от тези резерви отиват в ЕЦБ, друга част остава на управление в БНБ. Какви обаче са точните пропорции? Не трябва ли да информирате обществеността, за да не се пораждат спекулации?

3. Защо не внесете за гласуване в парламента (където имате пълно мнозинство) провеждането на референдуми за лева, за които има събрани подписи, веднъж от “Възраждане”, втори път – от движение “Дойран”?
4. Кога ще започне разследване на прословутия модел Борисов/Пеевски, който обещахте, че ще бъде демонтиран след идването ви на власт?
5. “Разследването” само със свалянето на охраните им ли се изчерпва?

6. Как ще коментирате очевидния факт, че медиите на Делян Пеевски ви се подмазват безобразно? На каква цена го правят? Помните ли, че през 2009 г. медиите на ДПС се “обърнаха” по същата схема и по отношение на Бойко Борисов? Има ли сделка между вас и Пеевски? Защо името на шефа на кабинета ви Николай Копринков е табуирано в медийната империя на ДПС – информация, с която разполагам от “първо лице”…?
7. Знаете ли, че голяма част от тези медии се управляват чрез подставени лица, а Пеевски укрива реалната си собственост? Знаете ли, че така се нарушава Закона за задължително депозиране на собствеността на печатни и други произведения? Какво ще направите по въпроса?
8. Ще разследвате ли собствеността на тъй наречените “национални телевизии” БТВ и Нова, както и на мобилните оператори, които формално стоят зад тях?

9. Отстранени ли са комисионерите на ДПС от разпределението и усвояването на обществените поръчки и еврофондовете в пътната инфраструктура, транспорта и земеделието?
10. Защо покровителствате грубото погазване на закона от страна на хазартните фирми, които рекламират залози във всички медии, включително в обществената БНТ по време на Световното по футбол? Не знаете ли, че рекламата на хазарта е забранена с решение на НС от май 2024 г., а СЕМ и НАП трябва да съблюдават спазването на рестрикциите?

11. Разполагате ли с данни, че хазартните “бетове” всъщност обслужват корпоративните интереси на ГЕРБ и ДПС, срещу което получават партийна и институционална защита от тях?
12. Теглите пореден държавен заем от 3,8 млрд. евро (с подкрепата на ДПС!), а в същото време България ще гарантира 1,4 млрд. евро по общоевропейския заем за Украйна?! Каква е икономическата логика и съответства ли с декларираното намерение да поставяте на първо място българските национални интереси?
13. Защо вашата партия “Прогресивна България” (категоричен победител в парламентарния вот) отказа да издигне кандидат за кмет в ключовия столичен район “Средец” и подари победата на Трайчо Трайков от ДБ? Как ще коментирате интригата, че сте дали “рамо” на Трайков, защото е адвокатствал на договора “Боташ” по време на мандата му на служебен министър на енергетиката?

14. Кога вътрешният ви министър Демерджиев ще предостави публично всички събрани улики и доказателства по аферата “Петрохан”? Докога ще усуква, че имало “някои съмнителни неща”, докога ще захранва общественото напрежение, след като са налице десетки експертизи, свидетелски показания и видеозаписи?
15. Ще поднови ли МВР замразените разследвания за убийствата на Алексей Петров, Нотариуса и Къро, както и за бомбата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев? Защо г-н Демерджиев ме излъга, че ще ми предостави нови данни около тези престъпления, а после се скри? Има ли договорка между новото и старите правителства за разпъване на чадър над гореспоменатите криминални случаи, които според мен са свързани с политическата мафия на най-високо равнище?!

16. Няма ли най-после да поискате отзоваването на украинската посланичка, която – според признанията на собственото ви МВР, е покровителствала босовете на т. нар. анклав “Баба Алино”?
БЪЛГАРИЯ
Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашистите!
Ружа Райчева:Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашшстите в Брюксел!
С частичния си отказ да подкрепи поредния пакет санкции срещу Русия премиерът Радев отново каза нещо, което казва от 2022 г. като президент: войната в Украйна няма да се реши по този начин – начинът на лутащите се като мухи без глави европейски лидери. Ще се реши само с дипломация. Каза го много категорично и на ЕС, когато те очакваха нашето вечно раболепно съгласие – налично още преди да са ни попитали.
Разбира се, че обвиняващите го за кремълски агент групово писнаха в истерия, защото единственото, което чакаха откакто той дойде на власт, беше само да “се качи на влака за Москва”.

Това коментира във “Фейсбук” Ружа Райчева.
Такъв влак обаче НЯМА. Има България със столица София, която за ПРЪВ път от ужасно много време казва едно много аргументирано “не” на ЕС по въпрос, който не е маловажен за нас.
“Имайки предвид, че “Лукойл” предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на съсобственика на “Лукойл” Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака. (…) Ние просто няма да подкрепим санкциите в този им вид. Имаме право на глас и ще го използваме. Лидерите тук ме познават много добре. Те знаят, че моите позиции винаги са аргументирани и се приемат с уважение”.
Това каза Радев и то е изключително ясно.

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко наставление, директива или акт на ЕС? От десетилетия ние само се натискаме, готови на всичко, само и само да се докажем, че не сме “втора ръка европейци”. Това обаче се доказва не с натискане и жалко подмазване (на каквото се нагледахме вече), а с категорични и аргументирани позиции. Каквито Радев изложи.
P.S. Ще има още вой и писъци от чакащите да видят “влака за Москва”. Той живее в главите им със СТРАШНА сила.








