Connect with us

ПОЛИТИКА

Истерията на Борисов залива България с предизборни скандали

Преди изборите на 11 юли българите са изправени пред стряскащи разкрития за завладяната държава

Българите вече губят бройката на скандалите, пише брюкселското издание „Политико“ в обширна статия, посветена на последните събитията в страната. Има скандал с подслушване в стил „Уотъргейт“. Има земеделски магнат, обвиняващ бившия премиер Бойко Борисов в изнудване. Има и държавна банка, раздаваща стотици милиони евро на малък брой фаворизирани компании.

Зашеметяващите всекидневни заглавия в страната приличат повече на популярни сюжети от мафиотски филми на „Нетфликс“, отколкото на събития, случващи се в страна от ЕС в навечерието на изборите на 11 юли, пише изданието.

Големият въпрос е дали в крайна сметка това е преломният момент, който окончателно слага край на епохата „Борисов“ – бившия пожарникар и бодигард, чиято дясноцентристка партия ГЕРБ доминираше политиката на балканската страна повече от десетилетие, но загуби властта през април. Най-бедната страна в ЕС има дълга история на корупция, новото е самият мащаб на последните разкрития за завладяната държава. Пресните свидетелства само засилват масовият обществен гняв за това, че елитът, подобно на октопод, се е вкопчил във властта като престъпна банда, размахвайки бухалка над цялата икономика и упражнявайки властта си чрез службите за сигурност, медиите и правосъдието.

„Мащабът е различен и става по-трудно важни въпроси като ендемичната корупция да бъдат замитани под килима. Разликата е, че тези въпроси се обсъждат от правителствени представители“, коментира пред „Плитико“ политическият анализатор Димитър Бечев от Атлантическия съвет.

Дори Вашингтон нагази в блатото като даде категоричен знак за това, че България повече няма да може да лети ниско под радара. Този месец Съединените щати вдигнаха мизата като наложиха санкции на няколко българи, сред които двама могъщи олигарси, и десетки компании, за предполагаемото им участие в корупция – от подкупване на политици с цел да се избегне криминално разследване до намеса в изборите. Министерството на финансите на САЩ обяви намесата си срещу тези българи за най-мащабния единичен акт срещу корупцията“, прилаган където и да е по света по силата на Закона „Магнитски“.

Неочакваната намеса на САЩ поставя в трудно положение и София, и Европейския съюз, който продължава да си затваря очите да проблемите с върховенството на закона в България и продължава да излива еврофондове, за които опозиционни политици твърдят, че отиват при бизнесмени, приближени на властта. На европейската сцена Борисов е верен съюзник на Ангела Меркел от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която омаловажава безпокойството заради корупцията и злоупотребите с европейските фондове в България.

В рядък знак на признание от страна на българските власти, че са необходими конкретни действия срещу видни олигарси, служебното правителство в София отговори на американските мерки, като създаде комисия, която да изготви списък с всички компании и лица, свързани със санкционираните фирми през последните пет години, като заяви, че това ще отреже връзките с хората в този списък.

Дали това ще даде тласък за по-значително очистване, зависи от изборите на 11 юли.

Засега няма ясни знаци къде ще отидат гласовете. Традиционните партии са сериозно отслабени- социологическата агенция „Алфа рисърч“ посочи, че подкрепата за ГЕРБ е паднала с два пункта след американските санкции, но партията все още има силни мрежи на протекции, които могат да мобилизират избирателите.

Като цяло проучванията показват, че изборите няма да имат ясен победител, а ЕС не показва склонност да се намеси в борбата с корупцията, както направиха САЩ. Дори Борисов да загуби властта през април, ГЕРБ все още води в проучванията. В същото време служебното правителство на премиера Стефан Янев държи юздите на управлението, пише „Политико“.

Пролетта (и лятото) на скандала

Скандалите се разгоряха бързо след изборите през април. Те явно са съкрушително изобличение за начина, по който ГЕРБ са упражнявали властта през годините, но Борисов ги игнорира.

„Политико“ припомня скандала с подслушването, започнал след като лидерът на антикорупционната партия ДСБ Атанас Атанасов съобщи, че над 30 опозиционни политици са били подслушвани преди парламентарните избори през през април. Макар списъкът с политиците и основанията да се подслушват, да не са публични, служебният вътрешен министър БойкоРашков потвърди и дори стигна по-далеч, обявявайки, че сред подслушваните е бил и служебният премиер Стефан Янев.

Според друг опозиционен политик подслушвани са били около 80 човека и това вероятно е започнало по време на антиправителствените протести миналото лято. Българската прокуратура сега проверява тези твърдения.

Мнозина в България обаче се притесняват, че прокуратурата, полицията и шпионските служби са дълбоко оплетени в политическата корупция.

„Това е просто пореден пример с политизирането на разузнаването и правоприлагането, за да бъдат използвани като инструменти“, коментира пред „Политико“ Христо Иванов, лидер на „Да, България“.

ГЕРБ отхвърли наскоро обвиненията в подслушване, като заяви, че служебният кабинет атакува службите заради операциите им за разбиване на руска шпионска мрежа. Една от любимите тези на ГЕРБ е, че тя пази страната от опозиционната социалистическа партия, наследник на бившите комунисти, които също имат мрачен опит с корупцията и историческите връзки с Москва. Това се превърна в лична конфронтация между Борисов и президента Румен Радев, който е съюзник на социалистите.

„Изглежда, че президентът Радев и вътрешният министър Рашков не можаха да простят на разузнавателната служба за разбиването на руската шпионска мрежа“, казва зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов. Той обвинява кабинета, че е партийно обвързан и че е назначен, за да помогне за преизбирането на Радев, когото ГЕРБ нарича „прокремълски“.

По-рано през май Светослав Илчовски, виден земевладелец с имения в Северна България, заяви пред депутати, че хора, близки до партия ГЕРБ, контролират всички сектори на икономиката и определи министрите като „марионетки“.

Изданието припомня как Илчовски изнесе пред специално създадената парламентарна комисия за разследване на правителството „Борисов“, че е бил изнудван от ГЕРБ за стотици хиляди евро. Както и че за да бъде сплашен му бил показан видеоклип, в който друг богат бизнесмен е бил малтретиран в затвора. Разказва се как Илчовски описва предисторията на вече добилите публичност снимки на нощното шкафче на Борисов – чекмедже пълно с 500-еврови банкноти и златни кюлчета, както и изнесената от него информация, че автор на снимките от спалнята на Борисов е плеймейтка и проститутка.

Парламентарните показания на Илчовски доминираха в българските новини, но Борисов отрече всякакви нарушения и заяви, че е жертва на заговор за дискредитиране на него и партията му, пише изданието.

И сякаш всичко това не е достатъчно, служебният министър на икономиката Кирил Петков разкри в телевизионно интервю, че държавната Българска банка за развитие (ББР), чиято основна цел е да финансира малкия и среден бизнес, е разпределила близо 1 млрд. лева (500 милиона евро) заеми само за осем компании. По-късно той осъди практиката като „скандална“ и инициира проверка на начина, по който са раздавани заемите.

Точка на пречупване

Въпреки тази вълна от публични разкрития и санкциите на САЩ все още не е сигурно, че страната може да започне на чисто. Проучваният не показват, че антикорупционните и опозицонни партии, въпреки че са в подем, са в състояние да пометат статуквото. Също така няма признаци, че ЕС ще направи скоро нещо, за да спре потока от европейски фондове.

„Не очаквам резки завои в позицията на Брюксел към една от най-корумпираните страни членки на ЕС“, казва Бечев. „Сега въпросът е дали мощни държави-членки като Германия и Франция ще приемат присърце проблемите на България“, казва той, но добави, че е скептичен, че ще го направят. „Единствената ефективна санкция, която доказано действа, е спирането на еврофондовете“, добавя той.

Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., Брюксел оряза средствата през 2008 г. и през 2014 г. поради опасения относно неправомерни разходи.

Служител на ЕС, пожелал анонимност, коментира, че процесът на наблюдение по механизма за сътрудничество и проверка на Брюксел „ни поставя в постоянен диалог с България по тези въпроси“. България също се присъедини към Европейската прокуратура, пораждайки надежда сред някои от критиците на Борисов, че новият орган може да поеме тежките дела за корупция в страната. Новият механизъм на блока, обвързващ финансирането от ЕС с върховенството на закона, също може в крайна сметка да се превърне в инструмент за справяне със системната корупция. Засега обаче няма санкции.

След среща с Борисов в края на миналата година, президентът на ЕНП Доналд Туск посочи необходимостта от „по-нататъшни реформи“, що се отнася до върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Групата на ЕНП в Европейския парламент обаче решително защити ГЕРБ.

„ЕНП не защитава нищо“, заяви Педро Лопес де Пабло, пресдиректор в ЕНП. „Който критикува ЕНП или ГЕРБ, само популяризира предизборната кампания на социалистите в България … за щастие в България има парламентарни избори на 11 юли и хората ще решат на кого да вярват. От социологическите проучвания изглежда, че българските граждани не вярват в посланията, които социалистите се опитват да разпространяват в европейските медии за своята страна. „, казва той.

Предстоят ожесточени избори

Бечев е скептичен, че санкциите на САЩ ще принудят България да се изчисти от корупцията, но идват в ключов момент, седмица преди изборите, което ще подсили посланието на партиите на протеста и ще подхрани бъдещите антикорупционни инициативи.

Геновева Петрова, български социолог и изпълнителен директор на Алфа Рисърч, заяви, че санкциите на САЩ може да окажат влияние върху предстоящите избори, ако излязат повече подробности за връзките между санкционираните българи и предишното правителство.

Тя каза, че резултатът от изборите ще зависи от това как партиите реагират на поредицата от разгръщащи се кризи.

„Хората очакват да чуят как всяка политическа партия ще разреши здравната и икономическата криза, както и предстоящата политическа криза, ако предсрочните избори не успеят отново да излъчат правителство“, каза тя.

Подобно на изборите през април, Петрова очаква също толкова непредсказуем резултат през юли.

„Свидетели сме на рядък момент от политическия живот на България през последните 30 години – моделът на една партийна хегемония е разбит“, казва тя. „Докато прахът се уталожи, всичко е възможно“.

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

 

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Continue Reading

Trending