ПАРИ

Каква пенсия ще получи човек, който сега работи за 3000 лв.

В България темата за пенсионирането често се върти около една единствена дума – „несигурност“.

Държавната система е в хроничен дефицит, демографията е против нас, а официалните прогнози на НОИ показват, че след 15-20 години съотношението работещи към пенсионери ще е едва около 1:1.

Това означава, че всеки млад човек, който разчита единствено на държавната пенсия, рискува да живее с доходи под прага на бедността.

Днес средната пенсия у нас е около 928 лева, а минималната – малко над 600 лева.

При средна заплата около 2200 лева бруто, заместваемостта – т. е. какъв процент от дохода си получаваш като пенсия – е малко над 40%. В развитите икономики на ЕС целта е 60-70%.

С други думи, един млад българин, който печели 3000 лева днес, може да очаква държавна пенсия от малко над 1200 лева в най-добрия случай – и то след десетилетия инфлация, изчислява money.

Тук идва личната отговорност. В свят, в който класическите „дефинирани пенсии“ (фирмени пенсионни схеми) почти изчезнаха, тежестта пада върху всеки от нас. Въпросът вече не е „Ще получавам ли пенсия?“, а „Как ще изглежда моят живот след 65 г.?“

Нека направим един прост сценарий. Ако днес 30-годишен човек реши да заделя по 300 лева месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и с историческа доходност около 7% годишно, до 65-годишна възраст той би натрупал около 850 000 лева. По правилото на 4% това означава теглене в размер на около 34 000 лева годишен доход или 2800 лева месечно – над два пъти повече от това, което се очаква да е средна пенсия. Това е силата на сложната лихва.

За съжаление, реалността у нас е различна. Според проучванията над 60% от българите нямат никакви дългосрочни спестявания. Голямата част от останалите държат парите си на депозит, където лихвите (под 2%) дори не покриват инфлацията. Ефектът е „тиха загуба“ – след 20 години реалната стойност на спестяванията се изпарява.

Точно затова взаимните фондове, пенсионните фондове и индексните решения са не просто алтернатива, а необходимост. Разбира се, инвеститорът у нас е предпазлив – спомня си кризите от 90-те, фалита на банки и случая с КТБ. Но е време да приемем, че новата реалност е различна.

ЕС регулациите, надзорът и глобалните продукти, достъпни през брокери като Interactive Brokers или дори български банки, дават безпрецедентна сигурност.

Интересното е, че българите имат и допълнителен шанс – задължителните допълнителни пенсионни фондове (втори стълб), които вече акумулират активи над 20 млрд. лева. Ако тези пари се управляват умно и хората добавят доброволни вноски (трети стълб), ефектът може да е огромен. Проблемът е, че почти никой не внася доброволно. А именно тук е „скритата възможност“ – данъчните облекчения и ефектът на сложната лихва работят за тези, които мислят дългосрочно.

Да погледнем още една перспектива. В ЕС средната възраст на първа покупка на жилище е около 34 г., а в България – около 30 г. Това означава, че имотът остава основният актив, на който хората разчитат като „пенсия“. Но тук се крие риск – недвижимостта е неликвидна, често обвързана с разходи за поддръжка и данъци, и в бъдеще може да няма толкова силен ръст на цените заради демографския спад.

Истината е, че ако искаме да постигнем спокойна старост, трябва да комбинираме различни източници – втори и трети стълб, взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции, а при възможност и недвижими имоти. Но най-важното е времето. Всеки лев, заделен на 25, е в пъти по-ценен от всеки лев, заделен на 45.

Един прост тест: ако на 25 започнеш да инвестираш 200 лева месечно при 7% доходност, на 65 ще имаш около 500 000 лева. Ако чакаш до 45 г. и започнеш тогава с 500 лева месечно, до 65 ще натрупаш едва 240 000 лева. Времето е по-важно от сумата.

И тук е провокацията: готови ли сте да оставите съдбата си изцяло в ръцете на НОИ и държавата? Или ще поемете контрол върху бъдещето си още днес?

Защото пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 884

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия пари финанси

Up Next

Франция заплашва еврозоната с нова дългова криза

Don't Miss

Вещицата от Брюксел иска да въведе бързо дигиталното евро

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.