Франция се превръща в изпитание за Европа, а премиерът Байру поиска парламентът да гласува вот на доверие на правителството заради политиката на строги икономии, която иска да наложи.

Пазарите треперят от перспективата за повторение на дълговата криза в еврозоната – превръща ли се Франция в новата Гърция за паричния съюз на Европа?, попита Ангела Гьопферт, анализатор от финансовия отдел на германската национална телевизия ARD. Новината за очакваната финансова криза във Франция, която може да повлече и останалите европейски държави, включително и Германия, ако не се вземат мерки, е сред водещите заглавия на националната телевизия.

Лихвените проценти по френските държавни облигации се повишиха бързо в навечерието на кризата. Доходността по 30-годишните облигации се покачи над 4,5% миналата седмица, достигайки 16-годишен връх. Десетгодишните държавни облигации достигнаха пик от над 3,5% – най-високата доходност от 2009 г. насам.

Дори ако настоящото ниво не показва паника, покачващите се лихвени проценти показват нарастващо недоверие от страна на инвеститорите. Рисковите премии по френските ценни книжа се увеличават, което прави все по-скъпо за френското правителство набирането на средства на финансовите пазари.

Страх от повторение на дълговата криза в еврозоната

Пазарни наблюдатели и икономисти вече си спомнят за кризата с дълга в еврозоната, която започна през 2010 г. Голямата разлика: Докато тогава това беше криза, засягаща предимно южните страни от еврозоната, този път това е страна от ядрото, където развитието се насочва в напълно грешна посока.

Фидел Мартин, президент на френската фирма за финансови консултации Exoé, вижда покачването на дългосрочните френски лихвени проценти като ясно предупреждение. Екхард Шулте, главен изпълнителен директор на компанията за управление на активи MainSky Asset Management, подчертава: „Във Франция ситуацията с дълга се влошава рязко; страната сега има най-неустойчивата тенденция на задлъжнялост от всички страни, които наблюдаваме – дори след САЩ и Италия.“

Кризата с дълговете в еврозоната

Кризата с дълга в еврозоната, която започна през 2010 г., беше най-тежкото изпитание за паричния съюз до момента. Тя беше предизвикана от бързо нарастващия национален дълг на няколко държави – на първо място Гърция, но също и Португалия, Ирландия, Испания, Италия и по-късно Кипър. Доходността по техните държавни облигации се повиши драстично, в някои случаи, което направи рефинансирането на капиталовите пазари практически невъзможно. Само чрез мащабни интервенции – включително спасителни пакети и изявлението на Европейската централна банка (ЕЦБ), че ще направи „каквото е необходимо“, за да запази еврото – беше възстановено пазарното доверие. „В рамките на нашия мандат, ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо, за да запази еврото. И повярвайте ми, това ще бъде достатъчно“, обяви Марио Драги, тогавашен президент на ЕЦБ на 26 юли 2012 г.

Френският дълг

Дълговото бреме на френското правителство е огромно: в абсолютни стойности то възлиза на 3,345 трилиона евро през първото тримесечие на текущата година – никоя друга страна в еврозоната няма по-голям дълг от Франция.

Страната е известна с това, че не успява да изпълни критериите от Маастрихт; миналата година държавният дефицит беше 5,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Коефициентът на задлъжнялост също е далеч над бюджетните правила на еврото: През 2024 г. общият държавен дълг възлиза на 113% от БВП. През първото тримесечие той се покачи до 114,1%

Това прави втората по големина икономика в еврозоната една от страните с най-високи коефициенти на задлъжнялост във валутната зона. Само Италия (137,9%) и Гърция (152,5%) имат по-високи коефициенти на задлъжнялост.

Международният валутен фонд (МВФ) очаква коефициентът на задлъжнялост на Франция да нарасне до над 128% до 2030 г. Но дори и с прогнозата от 116% за тази година Франция вече е в същата сфера като страните, засегнати от дълговата криза в еврозоната.

За сравнение, Германия е имала коефициент на задлъжнялост от 62,5% през 2024 г. Според прогноза на Бундесбанк се очаква съотношението да се повиши до около 66% до 2027 г.

Основните рейтингови агенции следят всички тези развития – и са все по-критични към Франция. През пролетта както Fitch, така и Standard & Poor’s потвърдиха рейтингите си, но им дадоха негативна перспектива, което означава, че понижаването им е неизбежно.

По това време Fitch критикува предимно високия дял на разходите на френското правителство, който възлизаше на над 57% от БВП. Именно в това отношение премиерът Байру искаше да намали разходите и да предприеме драстични контрамерки с пакета си за строги икономии, целящи да съкратят бюджета с 44 милиарда евро. Но това е малко вероятно да се случи сега.

„Лихвите по френските държавни облигации достигнаха 16-годишен връх. Държавният дълг на Франция е 3,3 трилиона евро (над 114% от БВП). Дефицитът е 5,8% от БВП – далеч от Маастрихтските критерии. Рейтинговите агенции вече подготвят понижение на рейтинга. И въпреки това ще слушаме безкрайни дитирамби от „говорещите глави“, че еврозоната те прави магически по-богат – „златен дъжд““, обобщи банковият анализатор и юрист по право на ЕС Стефчо Станев. „Да, има и други фактори като демографския разпад на Франция и фактът, че страната е постоянно в бюджетен дефицит от 1974 г. насам. Но еврозоната стимулира този тип поведение превръщайки го в хронична болест с летален изход“, коментира експертът.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ