КОМЕНТАР
Коментар на Петър Волгин: Евроатлантици на всеки километър
Да се държиш като слуга, да превиваш гръбнак, да изпълняваш безпрекословно всеки каприз на актуалните господари – това не са характеристики на определени професии, това е състояние на ума. Именно подобно васално състояние на ума демонстрираха през последните дни редица нови български парламентаристи. Дискусиите около това да бъде или да не бъде канена посланик Митрофанова при откриването на парламента, желанието непременно да бъде помолен президента Зеленски да уважи Народното събрание с видеообръщение показват, че за много от представителите на политически ни елит реалните проблеми на българското общество нямат никакво значение.
Основната им грижа е да се харесат на чуждестранните началници.
Преди 10 ноември 1989 г. нашите чужди началници живееха в Кремъл. Само секунди след като някой от тях кихнеше, подчинените им политици в София тежко се разболяваха. Толкова голямо беше желанието им да проявят солидарност със съветските ръководители. Нямате ли усещането, че живеете в същия филм, че някой ви е качил на машината на времето и директно ви е запратил 50 или 60 години назад? Удивително прилича днешната ни „демократична“ България на онази от времето на „реалния социализъм“, както му казваха тогава. Разликата е само в адреса на чуждите началници. Преди живееха в Москва, днес са в Брюксел и Вашингтон. Обаче отношението на нашите политически дейци към тях е същото – коленопреклонно, васално, без капчица самоуважение. Е, да, подобно поведение бива оправдавано с аргумента, че сме длъжни да проявяваме евроатлантическа солидарност. По абсолютно същия начин говореха и някогашните партийните функционери. Само дето тогава определяха солидарността като „комунистическа“.
По този повод ще кажа и две думи за думите. Правоверните политици и коментатори направиха всичко възможно, за да превърнат стойностното понятие „либерал“ в мръсна дума. Заради нефелното управление на предишния кабинет същото се случи и с хубавата дума „промяна“. Тя също беше омърсена до неузнаваемост. Пред очите ни се случва същото и с прилагателното „евроатлантически“. Сигурно сте обърнали внимание, че най-често го ползват именно нагаждачите. То им служи като щит. Смятат, че е достатъчно да определят дори и най-васалната си постъпка като „евроатлантическа“, за да не смее никой да им възрази.
Доскоро най-големите любители на думата „евроатлантически“ и всичките й производни бяха умнокрасивите от ДБ. От около година обаче сериозна конкуренция по употреба на подобни политически коректни понятия им прави ПП. А нещата добиха абсурдно-гротескови измерения, когато в играта се включи ГЕРБ. При това с цялата си мощ се включи, с 200, както обича да се изразява г-н Борисов. С предложението си при откриването на новия парламент да се изкаже г-н Зеленски, ГЕРБ безпрекословно печелят почетния флаг „Най-всеотдаен евроатлантик“. След подобно предложение другите кандидати и на главата си да застанат, не могат да изместят от първото място партията на Бойко Борисов. Няма как, докато наблюдаваме чутовните усилия на много от партиите ни да докажат своята лоялност към чуждите началници, да не се сетим за едно изречение от разказа на Алеко Константинов „Бай Ганьо и опозиция – ама де, де!“ В него вечният Алеков персонаж остро възразява, че публично са го определили като „опозиция“. И завършва своето желание да служи на управляващите, които и да са те, по следния начин: „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място.“
Преди 1989 г. наричаха България „най-верният сателит на Съветския съюз“. В други социалистически държави имаше открити протести срещу налаганата от Москва идеология. Граждани и политици се бунтуваха в ГДР, Унгария, Чехословакия, Полша. Даже Румъния си позволи „своеволието“ да не праща войски за смазването на Пражката пролет през 1968 г. Само при нас нямаше никакво желание за съпротива срещу тогавашните чужди началници. И срещу сегашните няма. Поне от страна на най-големите партии. Лидерите им явно напълно споделят принципа, изразен пак от споменатия Алеков герой: „Хич бай ти Ганьо опозиция става ли, бе, момче!“ Да, нека евроатлантическите партии не спират да претворяват в дела тази философия. Само че да бъдат така добри да не пищят на умряло, когато на следващите избори бъдат издухани от партии, за които българският национален интерес стои над чужбинския.
По публикацията работи: Яна Боянова
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








