КОМЕНТАР
Коментар на Петър Волгин: Партиите като „приюти на некадърници“
Съвсем естествено е, когато гледаме сцените от последните дни в парламента, а и като имаме предвид изобщо какво представлява партийният живот днес, да не си припомним именно събитията в България от началото на 30-те години на миналия век. Почти всички днешни партии продължават да бъдат приюти на некадърници и убежища на авантюристи. И няма никакво значение, че едните биват определяни като „статукво“, а другите като „промяна“. Става дума за структури от един и същи тип, които прекрасно олицетворяват фразата, според която за каквото и да ви говорят, става дума за пари.
„Погледнете на партиите и на развалините около тях; обезцветен партиен живот, прокудена от него идейност, затрито чувство на обществена отговорност и безнадеждно унищожен личен срам! От школи на политическо възпитание за насаждане на граждански добродетели, за издигане на любовта към труд и усъвършенстване, към жертва и себеотрицание, партиите са превърнати в приюти на некадърници, в убежища на авантюристи, в разсадници на егоизма, буйствата и пороците, в места за насърчение на мързела и злоезичието, на коварството и користта.“
Все едно е писано днес, нали? Само дето не е. Това е част от текст, публикуван преди близо цял век и по-точно на 14 юни 1931 г. Цитирам манифеста, с който се обявява създаването на кръга „Звено“. Става дума за организацията, която три години по-късно заедно с Военния съюз ще извършат единствения безкръвен преврат в българската история. Превратът на 19 май 1934 г. съвсем закономерно не среща никаква съпротива. Неспирните боричкания на тогавашните партии, гръмките обещания за народно добруване, които никога не се осъществяват, неспирният поток от клиширани слова – всичко това така е писнало на обикновените хора, че те едва ли не с радост приемат новината, че деветнайсетомайците са взели властта и с един рязък шут са запратили традиционните партии на бунището.

Вярно е, че историята не се повтаря, а и да го прави понякога, това обикновено става под формата на фарс, както точно е отбелязал Карл Маркс. И все пак, съвсем естествено е, когато гледаме сцените от последните дни в парламента, а и като имаме предвид изобщо какво представлява партийният живот днес, да не си припомним именно събитията в България от началото на 30-те години на миналия век. Почти всички днешни партии продължават да бъдат приюти на некадърници и убежища на авантюристи. И няма никакво значение, че едните биват определяни като „статукво“, а другите като „промяна“. Става дума за структури от един и същи тип, които прекрасно олицетворяват фразата, според която за каквото и да ви говорят, става дума за пари.
Тези, които няколко месеца се упражняваха да управляват държавата, с какво са по-добри от предишните? С нищо, разбира се. Просто са малко по-лустросани. Но дори и тежкият грим не може да скрие липсата на компетентност и неоправдано високото самочувствие. И е съвсем естествено, че парадиращите с думата „промяна“ загубиха изборите. Също толкова нормално беше да паднат от власт. И е много смешно, когато сега обясняват колко несправедливо ги били свалили. Истината е, че никакви могъщи конспиратори не са ги сваляли, сами се провалиха, заради собствената си некадърност.
Изглежда обаче, че никакви поуки не са си извлекли тези, а и редица други политици от случилото се през тази година. Припомнете си за какво говореха повечето партийни лидери при откриването на новото Народно събрание и ще видите, че последното, което ги интересува, са интересите на нормалните българи. Слушахме по комсомолски развълнувани оратори да ни обясняват как едва ли не слънцето няма да изгрее, ако не пратим оръжие на Украйна. Имаше неспирен поток от заклинания какви непоколебими евроатлантици са говорещите. Изглеждаше така, сякаш повечето от излезлите на трибуна искаха да бъдат забелязани не от сънародниците си, а от една друга публика – тази, която пребивава в амбасадите.
Вярно, фактът, че председателят на новия парламент беше избран едва на третия ден не е някаква особена драма.
Най-малкото защото и преди се е случвало, а и няма как Народното събрание да остане без председател. Има нещо друго, което е много по-съществено. Народните представители, с някои изключения, разбира се, като че ли мислят за всичко друго, само не и за интересите на избралите ги хора. Очевидно е, че вече си представят следващите предсрочни избори и, съответно, изчисляват постъпките и речите си в тази посока. Да, няма да се уморя да повтарям, че нищо страшно няма в често провеждащите се избори. Страшното идва, когато ги няма изобщо. И все пак е добре, ако по време на предизборните кампании чуваме и смислени послания, а не до болка втръсналите политически коректни заклинания.
Петър Волгин
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








