СВЯТ
Латвия се оттегля от Истанбулската конвенция
Ратифицирана през ноември 2024 г., конвенцията на Съвета на Европа изисква от подписалите я страни да разработят закони и политики, насочени към прекратяване на насилието срещу жени и домашното насилие.
Мнозинството от латвийските депутати, които осъдиха текст, насърчаващ понятието „джендър“, гласуваха в четвъртък за оттеглянето на балтийската страна от Истанбулската конвенция, което е първият подобен случай в Европейския съюз, пише “Фигаро”.
Членовете на Сейма, парламента на Рига, гласуваха за излизане от Истанбулската конвенция с голямо мнозинство от 56 гласа (32 против и 2 въздържали се) след ускорена процедура на разглеждане в комисия, а след това и на пленарно заседание. Десните опозиционни партии гласуваха „за“, както и представители на Съюза на зелените и селяните, членове на управляващата коалиция, водена от дясноцентристкия премиер Евика Силина.

Ако бъде одобрено от президента Едгарс Ринкевич, това решение ще направи Латвия първата държава членка на ЕС, която се оттегля от конвенцията, предупреди Саара-София Сирен, специален представител на ОССЕ по въпросите на пола, която призова Рига да „спазва международните си ангажименти“.
Няколко дни преди гласуването Едгарс Ринкевич осъди тази стъпка като политически трик в навечерието на парламентарните избори през 2026 г., заявявайки, че въпросът разделя латвийското общество. Той посочи, че ще основава решението си на закона, а не на политически аргументи.

„Анормалното се превръща в норма“
Сред поддръжниците на предложението, депутатът Рамона Петравица смята, че Истанбулската конвенция прокарва концепцията за „джендър“, която противоречи на традиционните ценности на Латвия. Нейната колежка Линда Лиепина вижда в нея „чужда идеология, проникваща в ежедневието“ на латвийците. „Анормалното се превръща в норма“, каза тя.
Съветът на Европа е отхвърлял тези твърдения в миналото, заявявайки по-специално през 2022 г., че „Истанбулската конвенция не установява никакви нови стандарти относно половата идентичност или сексуалната ориентация“, посочва “Фигаро”. Латвийската десница настоява, че оттеглянето от конвенцията няма да отслаби борбата срещу насилието срещу жените и че националните закони са достатъчни.

„Амнести интернешънъл“ и дипломати от европейски страни, подписали конвенцията – включително Франция, Германия и Обединеното кралство – изразиха своите опасения преди гласуването. През последните седмици в Рига се проведоха няколко демонстрации, организирани от групи за правата на жените, които категорично се противопоставят на това, което те възприемат като „популистки“ вот.
Бившият латвийски президент Вайра Вике-Фрайберга се обяви срещу оттеглянето от Истанбулската конвенция, което според нея е вдъхновено от „пропагандата на Путин“. „Не трябва да се отклоняваме от фундаменталните ценности на Европа“, написа тя в профила си в Туитър.

Латвийската десница също така е инициатор на неотдавнашно предложено за изменение на закона за абортите, което би ограничило достъпа до аборт в страната.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








