СВЯТ
Лудите естонци въведоха такса за „енергийна независимост от Русия“ за потребителите на ток
Енергийният оператор на Естония „Елеринг“ обяви нова такса за балансиращ капацитет, която ще се начислява от януари 2026 г. и ще бъде 3,73 евро на мегаватчас както за потребители, така и за производители на електроенергия.
Таксата ще бъде отразена като отделен ред в сметката за електроенергия на крайния потребител и ще остане същата през цялата следваща година.
Потребителите ще видят за първи път таксата за балансиране през февруари, когато получат сметките си за електроенергия, консумирана през януари. Таксата от 3,73 евро за мегаватчас, която ще е в сила от следващата година, ще добави около 1,2 евро на месец, включително ДДС, към сметката за електроенергия на средностатистически частен потребител с обем на потребление от 250 киловатчаса.

„Таксата за балансиращ капацитет е предназначена за финансиране на резервите, необходими за поддържане на честотата. Образно казано, таксата може да се нарече цената на енергийната независимост след излизането от енергийната система, контролирана от Русия“, каза Кале Килк, председател на борда на директорите на „Елеринг“.
Тази година енергийният оператор сам покри разходите за честотни резерви, използвайки таксата за претоварване.
В средата на септември „Елеринг“ представи за одобрение на Комисията по защита на конкуренцията методологията за финансиране на резервите за честотен контрол, като предложи потребителите на електроенергия да покриват 60%, а производителите на електроенергия – 40% от разходите за закупуване на резерви. Тъй като Комисията за защита на конкуренцията зае позицията, че производителите и потребителите трябва да покриват разходите за резерви поравно, „Елеринг“ коригира методологията и получи одобрение от Комисията на 30 октомври. По този начин и потребителите, и производителите покриват 50%.

Съгласно одобрената методология, производителите и потребителите ще покриват разходите за резерви за поддържане на честотата през следващата година до максимум 60 милиона евро. При изчисляване на таксата за балансиращ капацитет, „Елеринг“ приспадна от разходите приходите, генерирани от пускането на пазара на резервната електроцентрала за аварийно захранване „Кииса“. Ако въпреки това разходите за честотни резерви надхвърлят 60 милиона евро през 2026 г., „Елеринг“ ще покрие разходите, надвишаващи този лимит, от приходите от претоварване, получени от енергийната борса.
За тази година балтийските системни оператори също прогнозираха, че делът на Естония, или на „Елеринг“, в придобиването на честотни резерви ще бъде около 60 милиона евро, но от февруари до юли цената вече беше 56 милиона евро, а лятната прогноза предполагаше годишни разходи от над 100 милиона евро.

Одобрената такса за балансиращ капацитет е валидна през цялата 2026 г. Таксата е базирана на разходите, което означава, че „Елеринг“ ще я променя през следващите години с шестмесечно предизвестие в съответствие с промените в действително направените разходи за закупуване на резерви.
От януари догодина към сметката за пренос на електроенергия или мрежови услуги в Естония ще бъде добавена друга такса – таксата за сигурност на доставките. Тази такса ще покрива разходите, необходими за осигуряване на достатъчно количество контролируем капацитет в ситуации, когато производството на възобновяема енергия е ниско поради метеорологичните условия, но потреблението е високо, например през зимния.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








