ПОЛИТИКА
Маймуните от ГЕРБ в парламента налитат на бой
Депутатите чакат Ива Митева да каже дали текстовете са гласувани или не
В пленарната зала се стигна до освирквания, хаос и спорове дали са приети или не промените в Закона за Националната служба за охрана (НСО), които лишават от държавни гардове и транспорт редица високопоставени фигури.
Цялата ситуация бе предизвикана от председателстващия пленарното заседание Росица Кирова от ГЕРБ, която след първото гласуване не обяви, че няма кворум, а продължи да подлага проектите на гласуване. След това тя обяви предложенията за неприети и закри заседанието, въпреки че при гласуването те бяха отбелязани като приети, а в залата нямаше кворум за гласуване.
След всичко това депутатите обявиха, че ще чакат да разберат приети ли са текстовете до утре сутринта. Отговора очакват от председателя на парламента Ива Митева, която не присъстваше по време на разигралия се цирк.
Николай Хаджигенов от ИБГНИ определи решението на Кирова като нарушение на процедурата: „Тази председателка изобщо няма идея защо е тук. И тя дори не довърши списъка за кворума. Ами ако имахме кворум. Решението на КС казва, че е право на всеки народен представител дали да гласува“.
„Всички видяхме циркът, който демонстрираха партиите на статуквото. Те пожелаха по всякакъв начин да съхранят и главния прокурор Иван Гешев, и Борисов, и тяхната бивша председателка (бел.ред – Цвета Караянчева от ГЕРБ), която в момента играе ролята на сътрудник в тази сграда. Знаете, че беше важно за всички нас тези личности да нямат повече охрана и да не се възползват повече от привилегиите на НСО и от парите на всички български данъкоплатци“, каза пък депутатът от ИТН Станислав Балабанов.
Той също изрази становище, че всичко е в ръцете на Митева, която трябва да каже какво става с двата проекта. Предложенията за промени бяха две – едно на „Изправи се БГ! Ние идваме“ и едно на „Има такъв народ“.
Проектът на ИБГНИ предвижда главният прокурор да не се охранява от НСО, освен в случаите на „доказана необходимост“, както и специализиран транспорт на НСО да не ползват кметът на София, членовете на Конституционния съд и зам.-председателите на Народното събрание. Охраната и транспортът на НСО отпадат и за премиера и председателя на Народното събрание след освобождаването им от длъжност.
В проекта на ИТН се предвижда специализиран транспорт да нямат членовете на Конституционния съд, председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор, но да им бъде осигурена охрана, ако са застрашени. Предвижда се да отпадне сегашното положение за президента, премиера и председателя на Народното събрание след напускане на постовете 4 години да имат специализиран превоз. Друго предложение е членовете на семействата на премиера, президента и председателя на НС да не се ползват от охрана на НСО.
По време на самите гласувания в залата бяха само „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“, а броят на депутатите не беше достатъчен за кворум. БСП ги нямаше с оправданието, че заседава Националният съвет на партията, народните представители от ДПС също отсъстваха, а депутатите от ГЕРБ напуснаха малко преди гласуването.
В залата от ГЕРБ остана само Росица Кирова , която водеше заседанието. Тя подложи на гласуване първия законопроект, а след това и на прегласуване, макар първият вот да показа, че в залата няма кворум. Таблото обаче показа, че предложението в прието.
Вместо да обяви, че няма кворум, Кирова каза, че предложението не е прието. След това тя подложи на гласуване и следващия законопроект. Това предизвика хаос в пленарната зала. От „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ се опитаха да обяснят на председателстващата заседанието, че няма кворум и трябва да направи проверка на присъстващите. Тя обаче отказваше с мотива, че е обявила ново гласуване.
В един момент от „Има такъв народ“ се опитаха да решат проблема и обявиха, че председателят на Народното събрание Ива Митева (ИТН) е на важна среща, но е поискала заседанието да се води от Виктория Василева от ИТН. Последва спор между ИТН и ГЕРБ, но Кирова продължи да води заседанието.
Депутатите от „Демократична България“, „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ станаха от местата си и започнаха да спорят с Кирова заради начина, по който водеше заседанието. Няколко депутати се опитаха да вземат думата, за да поискат проверка и да обяснят, че в залата няма кворум, но Кирова отказваше да им даде думата.
По това време в залата се върна председателят на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова, която напътстваше от място Кирова какво да прави. Междувременно Мая Манолова от ИБГНИ се опитваше да поиска поименна проверка както е редът – от парламентарната трибуна. Последва спор дали проверката да е поименна, както иска Манолова, или през електронната система, както предложи Атанасова.
В крайна сметка Кирова първо обяви проверка през електронната система, а след това започна поименна проверка, по време на която депутатите от ГЕРБ се върнаха в залата.
Законопроектът беше прегласуван. „За“ промените в закона за НСО гласуваха само 102-ма депутати, а Росица Кирова обяви, че предложението не е прието, тъй като не са гласували 121 души и закри заседанието на парламента. Отново депутати наскачаха и започна нов спор.
„Няма кворум и не се приема“, обяви Кирова. Тези нейни думи предизвикаха освирквания от залата, а депутати се качиха на трибуната. „Закривам заседанието“, каза Кирова и би звънеца.
Изглежда целият този цирк бе произведен от ГЕРБ, защото ако един законопроект е отхвърлен при гласуване и прегласуване, той не може да бъде подложен на трети вот в залата и така проправите в закона за НСО няма да има как да бъдат приети. Не е ясно обаче какво да се прави в случая като този, при който в залата нямаше кворум.
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








