ПОЛИТИКА

Хаджигенов поиска шефът на СГС да бъде освободен

Проверка на правосъдното министерство показала, че Алексей Трифонов не е български гражданин, твърди депутатът

Депутатът от “Изправи се! Ние идваме” Николай Хаджигенов поиска незабавно да бъде освободен от длъжност председателят на Софийския градски съд Алексей Трифонов. Причината е, че в сряда журналистката Валя Ахчиева съобщи пред народни представители за проверка на Министерството на правосъдието, която е установила, че Трифонов не е български гражданин.

“Тоест той не просто не може да е председател на СГС, но и съдия. Това поставя няколко въпроса. Първият е, че трябва да бъде инициирано освобождаването на Трифонов от длъжността съдия. Вторият касае нищожността на всичките му актове като председател и като съдия”, заяви днес Хаджигенов на брифинг в Народното събрание.

Депутатът припомня, че назначаването на Алексей Трифонов беше обжалвано във Върховния административен съд, който обаче реши, че няма да събира доказателства за гражданството му. “Е, наложи се да се назначи истински министър на правосъдието, който да назначи истинска проверка, и да се окаже, че Трифонов няма българско гражданство. Такава процедура трябва да се инициира незабавно и да паднат всичките му актове като съдия. Важните въпроси касаят принципно кой избра Алексей Трифонов. Този състав на ВСС под ръководството на ГЕРБ, Цацаров, Гешев и всички заподозрени”, коментира още Хаджигенов.

“Сега” изпрати въпроси по случая до Министерството на правосъдието, но не получи отговор.

Доказано: Депутатите не знаят как се приемат закони

В парламента устроиха пореден грозен спектакъл, от който лъсна некомпетентността им като законотворци

Пореден грозен спектакъл устроиха депутатите в пленарната зала, този път защото не можаха да се разберат по един базисен въпрос – с какъв кворум могат да се приемат закони. Първата жертва на препирнята стана председателят на Народното събрание Ива Митева, която беше атакувана от всички заради тълкуванията си на парламентарния правилник и на конституцията, включително от собствената си партия „Има такъв народ“. А по-късно, заради неспособността на депутатите да се разберат с колко гласа се одобрява закон, пропадна опитът им да приемат на първо четене двата проекта за промени в Закона за НСО.

Откъде се тръгна

Цялата история започна, когато зам.-шефът на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов поиска да се удължи пленарното заседание, докато бъдат разгледани и приети въпросните законопроекти. Ива Митева го подложи на гласуване. Установи се, че няма кворум, и тя направи проверка на присъстващите, която показа, че в залата се намират 140 депутати. Предложението на Йорданов беше прегласувано и получи 113 гласа „за“. Митева обяви, че отново няма кворум.

В същото време обаче тя обясни, че предложението трябва да се смята за прието и се аргументира с решение на Конституционния съд. Според него, когато е направена проверка на кворума и такъв има, дори и при непосредствено проведено след това гласуване да са били отчетени по-малко от 121 депутати, се приема, че толкова са били налице в пленарната зала. Те просто не са участвали в гласуването, изтъкна шефът на парламента.

От БСП обаче не се съгласиха. Соцдепутатът Кристиан Вигенин, който е зам.-председател на парламента, предложи проектите да бъдат оставени за утре, за да не се поставя под съмнение парламентарната процедура. Митева се съгласи, че работата днес ще продължи до 14 часа, а проектите могат да бъдат довършени в петък сутринта.

Тошко Йорданов: Тръгвайте си!

Това обаче вбеси партийния й началник. Тошко Йорданов изскочи ядосан на трибуната и грубо я нападна: „Позволявате си в рамките на една минута да вземете две различни решения! Имаше кворум, проверихте го, имаше мнозинство, с което се прие предложението, и вие си позволявате кое кога да приемаме! Ако ви се прибира, прибирайте се!“

Намеси се и водачът на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Тя обвини Митева, че при различни случаи прави различни тълкувания на правилника и конституцията. И напомни за конфузния за Митева случай в предното 45-о Народно събрание, когато бяха проведени 3 гласувания на една и съща разпоредба на Изборния кодекс.

Тошко Цветанов на трибуната

Върху Митева се фокусира и Хамид Хамид от ДПС, който я разкритикува, че си сменя позицията под натиска на партийния си шеф. „В момента, в който г-н Тошко Йорданов излезе, у вас се появи мимолетно, обратно тълкуване на казуса и вие решихте да го обявите точно противоположното мнение“, упрекна я той.

А след това атакува Йорданов. „Всички тук първия ден четохме декларации, че връщаме парламентаризма. Появата на г-н Тошко Йорданов на тази трибуна и обръщането на тълкувателното прозрение, което после изрекохте, много ми заприлича, когато на тази трибуна излизаше г-н Цветан Цветанов и тогава председателят на Народното събрание на 180 градуса обръщаше своето мнение. Не можем да върнем парламентаризма, г-жо председател, когато г-н Тошко Цветанов излиза на тази трибуна“, насмешливо каза Хамид, съпроводен от смеха на залата.

После идва уволненият

Митева отчаяно се опита да продължи воденият дотогава блицконтрол със служебните министри. Не й позволи обаче бившият шеф на парламента Димитър Главчев от ГЕРБ-СДС, който поде тезата на Хамид. „Да ви кажа, че никога не съм си сменял мнението, когато на трибуната е застанал Цветан Цветанов“, увери той колегите си. И също атакува Митева, че променила мнението си.

„Не сте се регистрирал, участвал сте в проверка на кворум и не участвате в гласуването. Вие тук ли сте или не сте всъщност?“, не му се даде председателят на парламента, което залата посрещна с одобрителни възгласи.

Подкрепи я Арман Бабикян от ИБГНИ: „Не допускайте хора, които не присъстват в залата, да се изказват от трибуната. В момента, в който г-н Главчев спря да променя мнението си по изказванията на г-н Цветанов, тогава дойде г-н Борисов и го смени.“

Така се продължи още десетина минути, след което енергията на спора се изчерпа и депутатите се върнаха към блицконтрола.

Няма край

По-късно обаче темата предизвика нови трусове, когато започнаха гласуванията на законопроектите за НСО. Водещата заседанието Росица Кирова от ГЕРБ-СДС отказа да признае за одобрен първия от проектите заради липса на кворум. В залата настъпи суматоха, депутати се скупчиха около трибуната, а от ИБГНИ даже наизвадиха телефоните си, за да снимат. Кирова отстъпи и се съгласи на поименна проверка, която установи, че кворум има.

Още при първото гласуване обаче не се събраха 121 гласа и Кирова обяви, че злополучният проект отново не се приема. Това предизвика бурно негодувание в залата и водещата заседанието реагира като го прекрати. Това още повече нажежи обстановката и депутатите се събраха на тълпи, за да си крещят кое и как може, или не може да се приеме. “Защо го правиш това?”, недоумяващо питаше Кирова Виктория Василева от ИТН. “Няма 121 от присъстващите”, отсече водещата заседанието.

В нейна подкрепа се намеси Татяна Дончева, зам.-председател на Народното събрание от ИБГНИ. “Вики, законопроектите могат да се приемат със 121 гласа”, обясняваше тя на Василева. “Къде го пише това? Погледни!”, не можеше да се успокои депутатката от ИТН, като сочеше и размахваше парламентарния правилник. “121 гласували! Иначе с двама души ще приемеш закон!”, авторитетно обясняваше Маноил Манев от ГЕРБ-СДС на колегите си.

Депутатите продължиха да се вълнуват, да се чудят и въртят из залата още десетина минути, но всичко беше приключило – заседанието официално беше закрито.

Два законопроекта – една цел

Без охрана от Националната служба за охрана (НСО) остават главният прокурор, президентската администрация и съпругата на президента. Това предвиждат и двата проекта с промени в закона за НСО, внесени от „Изправи се БГ! Ние идваме!” и от „Има такъв народ”. Според тях, на практика НСО ще охранява задължително само „тримата големи” – президента, премиера и председателя на Народното събрание. Останалите – само при застрашеност.

И двата проекта предвиждат сериозно редуциране на лицата, които изобщо могат да бъдат обекти, които ползват охрана или транспорт от НСО. В този на ИТН е предвидено, че специализиран транспорт на службата трябва да бъде ползван от членовете на КС и тримата големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища и главния прокурор. За тях се предлага да отпадне задължителната охрана. Такава ще се слага само при застрашеност, с решение на специална комисия.

Предлага се зам.-председателите на НС и членовете на МС да бъдат извадени от специализирания транспорт, както и кметът на София. Всички те разполагат със собствен транспорт, както и НС разполага със собствен транспорт и заместник-председателите на парламента ще бъдат поети от колите, с които разполага НС, аргументират се вносителите.
Предлага се използването на специализиран транспорт на НСО да отпадне и за администрацията на президента. НСО не е транспортна фирма, обясни наскоро един от вносителите – председателя на Народното събрание Ива Митева.

Автомобили на Националната служба за охрана (НСО) да не возят и бивш премиер или бивш председател на Народното събрание, предвижда проекта на “Изправи се. БГ. Ние идваме! (ИБГНИ). Същият законопроект беше внесен и в 45-ото НС, но краткият живот на парламента не стигна да бъде разгледан. В мотивите за поправките те пишат, че е налице “огромен, напълно неоправдан и ненужен разход на средства на данъкоплатците”. В този проект се предлага също така президентът, председателят на Народното събрание и премиерът да могат да се откажат от охрана, освен ако няма реална заплаха, докато в момента законът е категоричен, че те не могат да се откажат от охраната на НСО.

И тук има акцент върху главния прокурор. В момента законът постановява, че “на главния прокурор в страната се осигурява лична охрана и специализиран транспорт, а при служебно пътуване в чужбина и при необходимост – лична охрана”. Предложената промяна в проекта на ИБГНИ гласи, че лична охрана на главния прокурор ще се полага “единствено при доказана необходимост”.

Post Views: 16

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27