ПАРИ
Малоумни управници искат удар със закон срещу промоциите на храни
- Ограничават намаленията в магазините до 10 на сто от цената
- Искат 80% от сиренето и изварата във веригите да са произведени от българско мляко
- Поне 50% български плодове и зеленчуци
Да бъдат забранени големите промоции на храни в търговските вериги, предвижда проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който е пуснат за обществено обсъждане.
Търговците на дребно с годишен оборот над 20 млн. лв. ще могат да правят промоционални отстъпки до 10% от цените на храните, гласи законопроектът, подготвен от Министерство на земеделието и храните. Това означава, че ограничението на намаленията ще важи за всички големи търговски вериги в страната.
В мотивите към законопроекта е записано, че той “ще подобри благосъстоянието на възрастните хора и другите социално уязвими групи от обществото”. Но това едва ли ще стане със забрана на големите промоции. Много пенсионери, а и работещи хора, пазаруват от големите търговски вериги само стоки на промоция, като в много случаи намаленията са с 50 на сто, а понякога са дори по-големи. Честа практика е търговци да продават две за цената на едно, което реално също е намаление с 50%, но при покупката на минимум две бройки. Сега има случаи търговци да предлагат намаление от 25% при покупката на втори продукт. Често намаленията са над 20% от цената. С предложения от Министерството на земеделието проект на закон всички тези търговски практики, които позволяват на хората да пазаруват по-евтино, ще бъдат забранени. Намаленията на храните да бъдат до 10%, предвижда законопроектът. Въпреки че цените за някои хора са толкова високи, че и при промоция от 10% не купуват, а търсят магазин с по-голямо намаление.

В първоначалния вариант на законопроекта беше предвидено, че промоционалните отстъпки към крайните потребители не може да надвишават 25% от прогнозния годишен обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на съответната стока. В последния вариант на проекта това ограничение е запазено, но е добавена и забрана на намаленията над 10 на сто. Предвидени са и сериозни глоби за нарушители на забраната за големи промоции. Ако някоя голяма търговска верига си позволи да продава сирене, кашкавал, хляб или плодове с голямо намаление, ще бъде наложена санкция в размер от 5 хил. до 30 хил. лв.
Наред с ограничаване на намаленията, в законопроекта е предвидено и ограничение на асортимента на предлаганите стоки в магазините. Като в мотивите е посочено, че това се прави в полза не само за крайните потребители, но и за държавата и цялото общество.
Въвеждат се специфични изисквания за асортимента във веригите от магазини за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната. Най-малко 50 на сто от целия асортимент от предлаганите в търговския обект хранителни продукти от определени групи храни трябва да са от български земеделски производители или преработватели. Това се отнася за прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци. Това ограничение всъщност помага за поддържане на по-високи цени, защото ограничава конкуренцията. При приемане на закона, ако в магазина има четири сорта домати и четири сорта ябълки, по два от тях ще трябва да са от български производител, без значение какви са предпочитанията на потребителите и какво е търсенето. Има хора, които търсят определен вкус, а не гледат дали храните са вносни или не. Някои държат да купуват български плодове и зеленчуци, но други предпочитат вносни.
По отношение на млечните продукти предложеното ограничение е още по-голямо. За продуктите кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене и извара количествата храни, произведени изцяло от българско сурово мляко от български земеделски производители или преработватели, трябва да бъдат поне от 80% от целия асортимент на магазина. Това означава, че ако в магазина има три или четири марки сирене, всички те трябва да са български. Ако в магазина има пет различни марки сирене, едната ще може да бъде внос. А има хора, които търсят определени вносни млечни продукти.

- Надценката при внос до 10%
- Гарантирана цена за производителите
- 10 на сто над производствените разходи
Изкупните цени задължително да покриват разходите на производителите и дори да има 10% надценка, предлагат от Министерство на земеделието.
Да гарантират определени цени за българските производители на земеделска продукция целят с проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. При изкупуване на земеделска продукция цената не трябва да е по-ниска от производствените разходи и да включва поне 10% надценка, предвижда проектът.
Но при редица земеделски култури, като пшеница и слънчоглед, цените се определят основно от борсите на международните пазари. Ако цената на пшеницата по света е ниска, няма защо български производител на хляб да купува по-скъпа българска пшеница. А ако го направи, това означава крайните потребители да купуват скъп хляб.
От проекта не става ясно как може да бъдат определени производствените разходи. Дали в тях влизат само разходите за обработка на земеделската площ или например и разходи за покупка на нов трактор или друга земеделска техника, покупка на камион или построяването на нов склад. Ако производствените разходи трябва да бъдат покривани, има и 10 на сто надценка за производителя и се намери кой да плаща тези цени, няма да има никакъв стимул селскостопанските производители да работят по-ефективно. Това означава, че например ще могат да дават заплати и от 10 хил. лв. на хора, които гледат крави.

Докато за земеделските производители има минимална надценка, за останалите по веригата на доставки законопроектът предвижда максимални надценки за определени храни. За преработвател е предложено надценката да бъде не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби. За търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена. А за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лв. надценката не може да бъде над от 20% от покупната цена.
Същевременно при внос на храните, за които има таван на надценките, ако те не се въвеждат в процеса на преработка, търговската надценка за вносителя е не повече от 10%, предвижда проектът. Така за големите търговски вериги ще бъде по-изгодно да продават български храни, защото при тях позволената надценка е 20 на сто. Представители на бизнеса неотдавна алармираха, че приемането на закона може да доведе до изчезване на стоки от магазините.
- Етикетите в две валути до 8 август 2026 г.
- Забраниха поскъпване без обективни причини
- Глобите стигат до 1% от оборота
- Търговците няма да имат право да вдигат цени без основание от 8 август.
Всяко увеличение на цените на стоки и услуги за крайни потребители трябва да бъде обосновано от обективни икономически фактори, решиха депутатите като приеха окончателно промени в Закона за въвеждане на еврото. Това ограничение ще важи в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро.
Обективни икономически фактори, които позволяват вдигане на цените, са например промени в разходите за производство, доставка, съхранение и продажба, нормативни промени, форсмажорни обстоятелства, както и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността, реши парламентът.

Ако търговец наруши забраната да вдига цени без основание, ще бъде глобен от 5 хил. до 100 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията става двойна. За търговци с годишен оборот над 50 млн. лв. санкцията за вдигане на цени без основание е до 0,5% от годишния оборот, но не повече от 1 млн. лв. При повторно нарушение глобата става до 1% от годишния оборот.
Първоначално се предвиждаше цените да бъдат в двете валути от 8 август до края на 2026 г., но парламентът реши търговците да обявяват цените в левове и евро в продължение на една година – до 8 август 2026 г. Но през първите два месеца, тоест от 8 август до 8 октомври тази година, няма да бъдат налагани санкции на търговците, които не изпълнят изискването да обявяват цените на стоките и услугите в двете валути, както и изискването цените в двете валути да са ясни, лесно разбираеми и с еднакъв размер на шрифта. До 8 октомври няма да бъдат налагани глоби и на търговци, които не изпълнят изискването крайната цена на касовата бележка да бъде и в левове, и в евро.
- Обявяват колко дават на стопаните
- Правят регистър на изкупвачи на земеделски продукти
- Изискват специални камиони
- Предлагат строги правила за изкупуване на земеделска продукция.
Редица ограничения за изкупвачите на земеделски продукти предлагат с проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Практиката хора да изкупуват вино за грозде и да го продават на желаещи да си направят домашно вино силно ще бъде затруднена.
Изкупвачите на земеделска продукция ще трябва да разполагат с обекти за производство или преработка на храни, или да разполагат с регистрирани обекти за дистрибуция на храни, или да използват превозни средства, които са регистрирани за транспортиране на храни. Освен това всички изкупвачи ще бъдат записани в регистър към Министерство на земеделието. Като всеки месец изкупвачите ще трябва да дават информация в министерството за изкупеното количество земеделски продукти по видове и където е приложимо съответното качество, както и среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество.
Предложението е регистърът да бъде публичен, тоест данните за средна изкупна цена на всеки изкупвач да бъдат видими за всички. Така, ако някой предложи по-висока цена на един стопанин, всички земеделски производители ще разберат и също ще поискат по-висока цена.
Договорите за изкупуване на земеделски продукти трябва да са писмени и да бъдат със срок на действие от най-малко шест месеца. С тези промени, ако някой инцидентно иска да купи някаква земеделска продукция, няма да може.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








