ПАРИ

Цените пак нагоре: инфлацията се засилва

Цените у нас продължават да растат и през юли: месечната инфлация по ИПЦ е 1,7%, а годишната достига 5,3%.

Най-силният натиск идва от летните разходи за пътувания и свободно време – групата „Развлечения и култура“ скача осезаемо (около 13% в рамките на месеца), а пакетните почивки, международните полети и краткосрочното настаняване са сред водещите поскъпващи услуги. Към тях се добавят повишения при жилищните и комунални разходи (електроенергия, топла вода) и съобщенията, докато облекло и обувки поевтиняват заради сезонните разпродажби.

Какво показват числата накратко:

Месечната инфлация през юли е 1,7%, а годишната – 5,3% (ИПЦ). От началото на годината поскъпването е 4,1%, а средногодишната инфлация (авг. 2024 – юли 2025 спрямо предходните 12 месеца) е 3,2%, сочат данните на НСИ.

По хармонизирания индекс (ХИПЦ) месечната инфлация е 1,4%, годишната – 3,4%, от началото на годината – 3,2%, средногодишно – 2,8%.

Какво движи цените през юли

ИПЦЛетният сезон направи най-осезаеми скоковете в пътуванията и почивките. Пакетните туристически услуги и международните полети поскъпват чувствително (двуцифрени месечни ръстове), а краткосрочното настаняване също тръгва нагоре. В разходите за дома има покачване при електроенергията и топлата вода, а в съобщенията – операторските услуги леко „пълнеят“.

Ресторантите и хотелите добавят още натиск – типично за активния сезон. В транспорта горивата се движат нагоре (дизел, А95, А100), което допълнително подклажда летните разходи.

Къде има „въздух“ за бюджета

Облекло и обувки поевтиняват – сезонните разпродажби си казват думата. При горивата за автомобили пропан-бутанът дава обратна посока (надолу), а при някои домакински продукти и услуги има леки корекции в полза на потребителя.

В кошницата с храни летните плодове и зеленчуци се движат различно. Някои свежи стоки стават по-скъпи – например листни зеленчуци, ябълки, домати, праскови и кайсии; към „летните изкушения“ се присъединява и сладоледът, а бирата за компанията върви нагоре.
От другата страна има облекчение: картофите поевтиняват осезаемо, а с тях и част от пресните зеленчуци (като зелен фасул, тиквички, патладжан) и зелето. Някои основни продукти като ориз, кашкавал, кафе, брашно, олио имат леки корекции надолу. Казано просто: на сергията има и „солени“, и „сладки“ изненади – зависи какво слагате в пазарската чанта.

Услугите подават газ

Най-силният импулс идва от услуги, свързани с пътуване и свободно време – пакетни почивки, международни полети и краткосрочно настаняване. Енергията за дома (електроенергия, топла вода) също повдига сметките. По линията на ежедневните разходи има постепенно повишение при козметика, лична хигиена, фризьорски услуги, както и малки стъпки нагоре при банкови услуги. В здравеопазването поскъпването е умерено – стоматологични услуги, лаборатории и лекарски прегледи растат с малки стъпки.

„Малката кошница“: какво усещат най-нискодоходните домакинства

Индексът за малката кошница (най-ниските 20% по доход) показва леко месечно повишение общо, като услугите дръпват нагоре, а храните и нехранителните стоки имат минимални корекции надолу. Казано по-човешки: най-осезаемо поскъпват нещата, за които плащаме като услуга, докато част от стоките този месец дават кратка „глътка въздух“.

По-широкият фон

За три години (юли 2025 спрямо юли 2022) натрупаната инфлация по ИПЦ е 17%, а за пет години – 41,2%. По ХИПЦ – съответно 14,6% и 34,6%. Това поставя настоящия летен ръст в контекста на по-дълъг период на повишени цени, макар и с осезаемо охлаждане спрямо пиковете от предишни години.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 563

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия корупция

Up Next

Днес управляващите ни заробиха с още половин милиард външен дълг. Поредният заем!

Don't Miss

Малоумни управници искат удар със закон срещу промоциите на храни

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.