ПАРИ
Неистови скокове на цените на хранителните стоки в Европа
Нарастващите цени карат Европа да преосмисли принципите на капитализма
„Замразете цените на основните продукти.“ Представители на местни организации за защита на потребителите се обърнаха към белгийското правителство с такова искане – като ги призоваха да копират практиката на някои други европейски страни. Каква е причината за подобни експерименти, напомнящи реалността от съветската епоха?
Привържениците на капитализма винаги са възхвалявали модела на пазарна икономика. Класическия капитализъм. Аргументите за това как търсенето регулира предлагането, как „пазарът ще реши“ всякакви въпроси, навремето бяха представени като отговор на почти всеки проблем.
Но в условията на продължителна икономическа криза и рекордна инфлация изведнъж се оказа, че пазарните отношения не само решават, но и създават проблеми. Когато значителна част от обществото е принудена да реши труден въпрос – да си купи храна или да плати електричеството, социалното напрежение започва да расте, което води до сериозни проблеми за елитите, които не си задават такъв въпрос. И неволно човек трябва да направи нещо, но всъщност – да включи и други механизми, освен пазарните.
Тихата Белгия бие тревога: инфлацията в супермаркетите, където се снабдява по-голямата част от населението на страната, през март за първи път в историята надхвърли 20% и възлиза на 20,6%. Организацията за защита на потребителите “Тест Ахатс” внимателно изчисли средните цени и ги сравни с предходни години. И резултатът беше разочароващ.
В сравнение с март 2022 г. зеленчуците са поскъпнали с 31%, а ако не се вземат предвид картофите, които бяха по-слабо засегнати от поскъпването, тогава с 40%. Млечните продукти са поскъпнали средно с 26%, като сиренето гауда – с 42%, а сметаната – с 33%. Хлябът е поскъпнал с 24%. Освен храните значително поскъпват и хартиените изделия, включително тоалетна хартия и салфетките, средно с 39%.
„Като вземем предвид поредното увеличение на темпа на инфлация, средното семейство от двама души харчи 521 евро на месец за храна в супермаркета днес. Това е с 89 евро повече от миналата година, каза Джули Фрере, говорител на “Тест Ахатс”. „Отново молим правителството да създаде антиинфлационна кошница по подобие на тази, която съществува във Франция, да замрази цените на някои основни продукти.“
Същата организация по-рано се застъпваше, че цените на електроенергията за най-уязвимите трябва да се основават на доходите им, като посочи на правителството, че Белгия всъщност е с най-скъпата енергия в Западна Европа. Правителството обаче избра да поеме по различен път, реформирайки ДДС и обещавайки да не повишава таксите над определено ниво.
Призивът за въвеждане на антиинфлационна кошница също не срещна ентусиазъм нито от правителството, нито от експертите. Както отбелязва икономистът Филип Дефайт: „Повишаването на цените на храните в супермаркетите, както и енергийната криза, показват, че златният век на консуматорството е приключил. Мисленето, че цените на храните ще паднат, е илюзия: те ще останат високи задълго. Бедните семейства харчат значителна част от бюджета си за храна и това увеличение на цените ги удря най-тежко. Решението може да бъде да промените хранителните си навици. Така няма смисъл да купуват вече измита салата, защото струва три пъти повече от обикновената.
Според него създаването на антиинфлационна кошница в Белгия е невъзможно, защото „страната не е готова за това по отношение на културата, политиката и съществуващите закони. Самата идея ми се струва противоречива, защото е ясно, че производителите ще се възстановят от други продукти.
Съществено предупреждение обаче е, че половината белгийци живеят на по-малко от 50 километра от границата и вече се видя, че нивото им на покупки във Франция се е върнало на нивата преди коронавируса. Ако храната в съседна страна е по-евтина, а държавата е наблизо, тогава решението се налага от само себе си. Никой в такава ситуация няма да прибегне до екзотични решения като замяна на измита салата с немита (още повече, че в действителност не всеки ще яде тази салата).
Във Франция търговските вериги, съгласувани с правителството, вече усилено предлагат своите антиинфлационни кошници. Например веригата супермаркети “Интермарш” замрази цените на около 500 продукта, включително сладкиши и торти, както и разнообразие от алкохолни напитки от водка до бира – което без съмнение също помага за подслаждане на трудните времена.
“Карфур” предлага 200 артикула на фиксирани цени. “Ашан” предлага широка гама от продукти на собствената си марка – обаче, както отбелязаха внимателните потребители, преди да замрази цените, мрежата ги повиши. По един или друг начин има избор и той привлича не само собствените граждани в магазините, но и, например, белгийците, допринасяйки за растежа на приходите на веригите.
В Гърция антиинфлационната кошница беше създадена не от търговските вериги, а от правителството, но тъй като доходите в страната са едни от най-ниските в еврозоната, най-бедните семейства трябваше да бъдат подпомогнати допълнително, като им плащат 10% от покупките на храна. Тази мярка, която ще продължи няколко месеца, се планира да изразходва около 650 милиона евро, като правителството ще ги вземе от свръхпечалбите на две петролни рафинерии, разположени в страната.
В Испания правителството, изправено пред нарастващите цени, реши напълно да премахне ДДС върху основните храни, включително хляб, мляко, плодове и зеленчуци. Подобен план беше приет в Португалия, допълнен със субсидии.
В Германия увеличението на цените на храните между февруари 2023 г. и февруари 2022 г. е средно с 21,8%, като най-поскъпнали са захарта (70%), изварата (64%), слънчогледовото олио (59%) и брашното (58%). В същото време правителството на Олаф Шолц не си направи труда да ограничи цените (с изключение на цените на електроенергията, които ограничи силно), но повиши заплатите с 5%. Последното обаче се случи едва след като Германия беше разтърсена от мегастачка, чиято основна причина беше същата инфлация.
Когато кризата със слънчогледовото олио удари Европа миналата пролет, западните супермаркети бяха строго регулирани, като се раздаваха (съвсем по съветски) само по няколко бутилки на човек. И никакви закони на пазара не им попречиха да се придържат към тази мярка толкова дълго, колкото е необходимо, защото обстоятелствата го диктуваха.
Такъв е пазарът. Когато е необходимо, те ще се споразумеят с търговските вериги и цените ще бъдат замразени, данъците ще бъдат отменени и ще бъде въведено разпределение.
И ако в някаква Белгия правителството не е достатъчно бързо, то населението бързо се сеща, че Франция е близо. Там цените на храните са по-ниски, и масово отиват да купува, спомняйки си друг закон на пазара: защо да плащате повече, когато можете да спестите?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








