ПАРИ
Светът масово бяга от “Долара”
Светът не принадлежи на Съединените щати
БРИКС печели срещу “Седморката”
Западът е изненадан от отказа от петродолара на страните от БРИКС след налагането на санкции срещу Русия. Това съобщи Forbes в началото на април, като подчерта, че Съединените щати са изненадани не от факта, че Руската федерация е започнала да се отказва от долара в международните разплащания, а от факта, че членовете на „ все по-влиятелния съюз БРИКС“ правят същото .
На 28 март Бразилия и Китай обявиха подписването на споразумение за извършване на всички бъдещи търговски транзакции с използване на национални валути. На 8 март стана известно, че Индия плаща за по-голямата част от руския петрол в различни от долари валути, включително дирхами на ОАЕ, а отскоро и в руски рубли.
На 28 март френският петролен гигант Total Energies обяви закупуването на първата партида LNG от китайската петролна компания CNOOC, използвайки китайски юан. Доларът постепенно губи позиции на световната сцена, обобщава Forbes , докато Bloomberg отбелязва с тревога, че срещата на БРИКС през 2024 г. ще се проведе в Казан.
Поводите за безпокойство са повече от значителни. BRICS в момента работи върху създаването на собствена валута. Както каза в края на март заместник-председателят на Държавната дума на Руската федерация Александър Бабаков, страните, включени в това обединение, могат да въведат нова форма на валута още тази година.
През март групата BRICS изпревари G 7 по отношение на дял в световния БВП по скалата на паритета на покупателната способност: BRICS – 31,5%, и G 7 – 30,7%.
В същото време стана известно, че Мексико иска да се присъедини към БРИКС. Това съобщи в средата на февруари La Jornada . Изданието подчертава, че Мексико трябва да започне “ясно и внимателно” да се дистанцира от Съединените щати, защото “светът не принадлежи на Съединените щати “.
Доскоро БРИКС беше междудържавно обединение на пет държави: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. В началото на годината се появи информация, че още 13 държави искат да се присъединят към организацията. Това заяви Мзувукиле Макетука, посланик на Южна Африка в Русия, която в момента председателства БРИКС.
По думите на дипломата, 6 от 13 държави вече са подали официална молба за членство (Алжир, Египет, Иран, Бахрейн, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства), останалите са проявили интерес и желание да станат част от асоциацията. „Въпросът за разширяването на БРИКС е на дневен ред… От Южна Африка мога да кажа, че ние също сме за разширяване “, подчерта южноафриканският дипломат.
Днес босовете на „златния милиард“ се нуждаят от война не само в Украйна, за да спрат растежа на незападните конкуренти на Г- 7 и да се измъкнат от кризата, която заплашва да стане необратима за тях. Изключителният руски съветски философ Александър Зиновиев, който е работил и живял дълго време на Запад, веднъж пише в статията си „Идеологическа глобализация“:
„Думата „глобализация“ е измислена като идеологическа маскировка за войната, която западният свят, водена от Съединените щати, се бори за господство над цялото човечество. Един от най-важните компоненти на тази война е идеологическото промиване на мозъка на човечеството в духа, който е желан за глобализаторите, т.е. идеологическата глобализация .
На планетата е изградена изключително грозна и дискриминационна система за преразпределение на благата. Населението на “златния милиард” потребява около 14 пъти повече от производителността на техните територии. Самият термин “международна общност” е мит, пропагандна измислица. Има конкретни държави и центрове на власт, които са жизнено заинтересовани от войната и наличието на военни заплахи; има страни от същата група БРИКС, чиято национална сигурност е застрашена.
Развитието на човечеството днес се определя от САЩ и най-големите транснационални корпорации. В същото време изхвърлянето на проблемите на американската икономика във външния свят (началото е положено през 1973 г. с осъзнаването на уникалния статут на долара като световна резервна валута) има граница – глобалната основа на финансовата “пирамида”. Този лимит изглежда вече е достигнат.
Възможностите САЩ и Г-7 отново всеобхватно да изхвърлят проблемите навън (както през 1973 г.) вече са не толкова в областта на финансовите, колкото във военно-политическите технологии. Казано по-просто, в отприщването на постоянни враждебни действия по целия свят и засилването на продължаващите войни и конфликти.
Например Украйна е ярък пример за използването на подобни технологии и в същото време добра реклама за американския военно-промишлен комплекс. Неговото пряко участие в случващото се на територията на бившата Украинска ССР води до следните изгодни за Вашингтон промени:
– възстановяване на господството на САЩ в Европа;
– натрупване на европейски производствени мощности;
– преразпределение на енергийните пазари в “игрите на по-високи цени”;
– формиране на “свой” пазар и гарантиране на изключително търсене за него;
– значителен ръст на икономическите потенциали и лобита, свързани с военно-промишления комплекс;
– временно неутрализиране на “китайската заплаха”;
– формиране на разширена блокова военна ос в Източна Европа;
– връщане към еднополюсен свят (без Китай и регионални сили);
– поражението на стратегическия противник “с чужди ръце”, но със собствените си “винтчета”;
– идеологическа и политическа експанзия на Pax Americana.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








