ИСТОРИЯ
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ – НАЙ ОБИКНОВЕН ПРЕДАТЕЛ!
В битка за истината! Николай Добрев за върнатия мандат и за двете папки при президента Стоянов
И през вчерашния 4 февруари президентите Петър Стоянов и Георги Първанов влязоха в задочен спор – дали БСП е върнала мандата и така е спасила гражданския мир в страната или Стоянов е отказал да приеме връчения от Николай Добрев състав на ново правителство на левицата. Тънката линия на спора, където се пресича истината, е с колко папки са влезли при президента Стоянов тогавашният лидер на БСП Георги Първанов и номинираният за премиер Николай Добрев.
“Те дойдоха с една папка, в която имаше списък с готов Министерски съвет с премиер Николай Добрев. Аз я погледнах, видях, че вътре има предложение за правителство и им я върнах”, заявява в последните години Петър СТОЯНОВ.
“При Петър Стоянов отидохме с два документа (не просто папки) – единият съдържа списъка на утвърденото правителство (в архива ми е запазен този проект), другият е писмо, с което Николай Добрев отказва да бъде избран за министър-председател”, пише ПЪРВАНОВ.
В този спор днес липсва мнението на третия участник в събитията – Николай Добрев.
Но архивите са живи, ето как Добрев (агент на западните служби предаде България, за което по късно беше елиминиран)
Правим го в името наистината.
Дните от 8 януари 1997-а, когато Добрев е номиниран от левицата за бъдещ премиер, до 4 февруари 1997-а, когато става ясно, че мандатът е нереализиран, текат напрегнато в условията на дълбока обществено-политическа криза в страната; огромно недоволство от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала държава.
След продължителни и трескави консултаци в края на януари Николай Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. И решението му вече се оформя.
На 2 февруари сутринта на „Позитано“ 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и на ВС на БСП. Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали участие в състава на правителството. Вътрешната и международната изолация на БСП е факт.
На 3 февруари от 10 ч. на „Позитано“ 20 отново заседава пленумът. Поръчението на партията е категорично – правителство на всяка цена!
Добрев обаче вече е взел решение да върне мандата. Казва го първо в интервю за Ройтерс, което излиза в следобедните часове на този ден.
(Цитираме дословно)
Николай Добрев, 3 февруари 1997 г.в следобедните часове, пред Ройтерс в България: Утре ще върна мандата
– Въпрос на кореспондентката на “Ройтерс”: Президентът Петър Стоянов на летището след пристигането си от Брюксел апелира вие отново да върнете вашия мандат за формиране на правителство. Имате ли намерение да се срещнете с президента Стоянов и да изложите своите идеи по отношение на съставянето на правителството и вашата готовност да върнете мандата, ако се формира правителство на националното съгласие?
– Отговор на Добрев: Да, имам намерение да се срещна с президента. Имам намерение да му кажа това, което изложих пред вас. Още повече, да не прозвучи самонадеяно, но моето мнение е в пълна хармония с позицията на Европейския съюз. Тя в общи линии има три пункта – политиците да се разберат за дата на изборите (аз подкрепям и съм радетел за предсрочни избори). Второ, да се споразумеят по програмно преходно или коалиционно правителство. Това е мое дълбоко мнение още от първия ден, когато получих мандата. И трето, да възстановят разговорите с МВФ. Аз съм твърд привърженик за интензивни и плодотворни разговори с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия. Защото в противен случай ще избягам от отговорност. Защото еднопартийното правителство е нещо много лошо, но безвластието е нещо ужасно, катастрофално”.
Денят 3 февруари е разломен за БСП. Хората на Виденов продължават за настояват за ново правителството на левицата.
Добрев обаче е категоричен, че това е невъзможно и е готов да поеме лична отговорност за решението си.
На 4 февруари в 11 часа за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП и на ПГДЛ.
Към 11,15 в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията си да състави кабинет: Отиваме при президента с две папки, но да сме наясно – ще върна мандата.
Ето изказването му пред пленума на БСП:
„Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно – никакви гласувания повече не може да има в този парламент. Дори ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане – парламентът е непълноценен! Това решение (да върне мандата – б.а.)го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“
И продължава: “Питате дали Изпълнителното бюро е решило, или аз съм решил да върнем мандата. Нито Изпълнителното бюро, нито аз. Решихте го вие вчера. Как може в дълбока икономическа и политическа криза ние да имаме правителство на малцинството!? Аз това ви питам най-сериозно и другарски. И хората, които ще представя на президента, ме питат… Вие вчера го решихте. Вие решихте, че ние отсега нататък сме правителство на малцинството. Аз знам, че ще ни изберат гласовете на СДС. Вие сигурно знаете – и друг път, когато има 121 наши гласа, няколко гласуват „против”, а правим 135 гласа. Направих много сериозни консултации в СДС – няма да влязат в залата. Няма вече парламент!
И недейте да изпращате така хора. Мене може да изпращате. Аз съм жилавият войник на партията. Другите? Те са специалисти и на тях не им е безразлично дали утре ще станат министри и в петък ще паднат, защото сме станали 119 души. А има опасност не 119, а по-малко да станем. Никого не упреквам, но не може в дълбока криза да не разчиташ на мнозинство.
Отрежете ми главата. Аз не съм предател. Но това трябва да го разбираме и да не храним излишни илюзии. Ето, отиваме с двете папки… И, моля ви, дайте да не си играем.Ние тук сме възрастни хора, никой не бяга от вашите поръчения. Никакви гласувания не може да има, когато ние ще бъдем малцинство. Даже и ако утре всички гласуват за мен, по-нататьк това няма да стане. Парламентът е непълноценен. Никой няма интерес да влезе в него, освен тези, които искат да имат широките пълномощия на служебно правителство… Да, партията има интерес, аз разбирам, но кога по-добре ще защитим нейния интерес? Аз съм също толкова партийно мислещ колкото вас – сега ли да се срутим, или да се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутването ще е по-малко.
Състоянието на групата е такова, че тя не може да издържи. Не ви давам нито акъл, нито ви поучавам, нито ви критикувам, нито ви държа менторски тон. Това решение вие го взехте вчера. Прочетете днешните вестници и слушайте стенограмата. Вие решавате, че в тази тежка ситуация като правителство, подкрепяно от малцинство, можем да решим задачата. Ако това е вашата преценка…
Другарю Първанов, да вървим, защото в 12 часа ни чака президентът. Това бях длъжен да ви кажа, за да бъда безкрайно честен”.
В 11,45 часа Георги Първанов и Николай Добрев влизат в президенството и в 12.00 застават пред президента Петър Стоянов с две папки и с решение да върнат мандата.
Отварят едната папка – с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затварят.
Подават му втората – с писмото на Добрев, в което дословно се казва: “Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното сълрание състав на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат”.
Стоянов не взема нито едната, нито другата. Неясно защо. Може би, за да не остане в архивите на президенската институция доказателство, че мандатът е върнат? За да може години по-късно този момент да бъде използван за фалшифициране на историята? Не знам. И вероятно никога няма да научим.
Срещата е само на шест очи.
Няма медии. Никой не снима. Никой външен не знае кой какво е казал. Затова днес се разчитаме само на думите на тримата участници в една от най-драматичните политически срещи в най-новата българска история.
След връщането на мандата Първанов и Добрев напускат президенството през тайни коридори под хотел “Шератон” и се отправят към “Позитано” 20, знаейки на какъв огън ще ги подложат съпартийците им.
Час по-късно там отново се свиква пренумът на соцпартията.
Добрев мотивира пред съпартийците си решението си за отказ от управлението (отново цитираме дословно).
Николай Добрев: 4 февруари 1997 г., 13.30 часа, Общо събрание на ПГДЛ след връщането на мандата: Нямаме никакви ресурси за кабинет, никой не ни подкрепя. Поемам лична отговорност
“Две седмици се опитвам да изуча състоянието на държавата. И две седмици съм ръководен само от една-единствена цел – кое е най- доброто решение за държавата. Достатъчно партиен човек съм, за да мислите, че подценявам проблемите и бъдещето на партията.
Първият извод, който се формулира през последните дни, е, че най-опасно за държавата е да продължат безвластието и агонията. Не защото вече ние слагаме държавните интереси над теснопартийните… Много мислих, цял щаб работи и по икономическите, и по социалните, и по други въпроси – ние не можем да спрем агонията на дьржавата и не можем да снемем общественото напрежение без сила. Силовото решение сега не е най-доброто решение.
Второ, много мислих за капитулацията на партията и за капитулантите. Ние започнахме да капитулираме, когато в началото или в средата на предизборната кампания, изместихме предмета на предизборната дейност от борба за победа към социално-икономическите проблеми на хората и критика към нас. Оттогава партията ни е в едно особено състояние и конгресът не успя да я консолидира.
Лично според мен по-малки поражения за партията ще има сега.
И аз като Георги поемам личната си отговорност и няма смисъл да се подлагам после на вот на доверие. Аз съм достатъчно горд и достоен човек, за да не ви поставям пред това изпитание…
Мислех, че има някакви малки ресурси. И накрая се оказа, че няма… Неколкократно ми казаха, попитал съм, изучил съм, звънял съм… Сera Русия е затруднена да ни помогне. На Запад всички ни казват: оправете се с МВФ, възстановете разговорите с него, побързайте да сключите споразумение. Но се поставят условия за време, стабилност, съгласие, ефективно правителство. Нека аз да съм виновен, но за това става дума”.
Търся истината за този ден и в спомените на тогавашния премиер Жан Виденов,публикувани в книгата му „Отвъд политическия театър“, която се появи през лятото на 1999-а: „Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили, че не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента. (След като в 12 ч. Първанов и Добрев заявяват на Стоянов, че връщат мандата, в 18,45 те декларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат формално документите за излизане от политическата криза, с които фактически се реализира отказът от мандат – б.а.) Опитах се да ги отклоня от тази логика, да им заявя, че официалната позиция на управляващата коалиция е съвсем друга, но никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които съобщих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов.“
Виденов е бесен, а БСП се сдобива с двама „предатели“.
„Отрежете ми главата, аз не съм предател! Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ, ние не можем да спрем летенето към пропастта“, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари 1997 година пред парламентарната група на левицата.
Ето и разказът му по спорната тема за двете папки и в следващите месеци:
Николай Добрев, 19 октомври 1997г., пред в.„24 часа”: Когато връщах мандата, взех най-правилното решение
– Как се чувства човек, когато в очите му казват, че е предател?
– Предател ме нарекоха хора от по-старото поколение в партията, които имат друго разбиране за вземането, задържането и упражняването на властта. Когато връщах премиерския мандат, не се чувствах нито спасител, нито предател. И днес мисля, че взех най-правилното решение. Нали сме националноотговорна партия! Освен това не се създаде възможност БСП да бъде атакувана, репресирана. В мое присъствие никой не ме е наричал предател в очите. Само един направи това в провинцията.
Николай Добрев, 26 януари 1998 г., пред в. „Новинар”: През цялото време се водех не от личния си интерес, нито от партийния интерес на БСП
– Чувствахте ли се като камикадзе?
– Нямах такова чувство нито тогава, нито пък сега имам чувството, че някой ме е употребил. Кабинет можеше да бъде съставен, но той не можеше бързо да пресече разрушителните процеси и при създалата се обстановка нямаше бъдеще. През цялото време се водех не от личния си интерес, нито от партийния интерес на БСП. Пред мен стоеше въпросът какво ще последва, ако съставя правителство. Дали ще се освободи напрежението от улицата, ще спре ли обедняването на българина, ще се решат ли икономическите и социалните въпроси. Тогава кризата беше надхвърлила границите на партийната политика, а общественото доверие в БСП – сведено до минимум. Недоволството беше извадено на улицата и беше предприело крайни форми на гражданско неподчинение и блокиране на обществения и социалния живот, галопиращата инфлация беше станала хиперинфлация. Възможностите на държавата да въздейства със собствен финансов ресурс бяха съвършено ограничени. Външната подкрепа – разколебана. Нямахме поддръжка от нито една парламентарна сила и еднопартийното правителство щеше да задълбочи кризата. В крайна сметка от това щеше да страда българинът. Ето това е големият проблем, а не дали си можел да съставиш правителство, използвайки силите на реда. Да не говорим, че в края на XX век никоя власт, опираща се на сила и в условия на дълбока криза, не може да има подкрепа и няма да издържи.
– В крайна сметка месия или предател бяхте?
– Нито тогава, нито сега съм се чувствал месия или предател. На 4 февруари с Георги Първанов взехме единствено правилното и националноотговорно решение.
—-
Време е истината да заеме полагащото ѝ се място в историята ни. В противен случай паметта постепенно ще изтлее в политическите препирни и ще ни лиши от адекватен прочит на събития, от които трябва да черпим поука.
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.
“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
ИСТОРИЯ
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?
Това построиха бащите и дядовците ни
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.
Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.
И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Исторически мигове на 18 юни
18 юни – денят, в който историята не спи.
Приятели, има дни, които изглеждат напълно обикновени, в които слънцето изгрява, птиците пеят, а животът просто си тече. Но ако се взрем по-внимателно в страниците на историята, ще открием, че точно днес светът многократно е задържал дъха си, ставайки сцена на събития, които са променили хода на времето.
Нека тръгнем назад във времето чак до 1812 година, когато президентът Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания. Така младата американска нация решава смело, а може би и леко безразсъдно, че е дошъл часът да защити достойнството си по море. Само три години по-късно, на 18 юни 1815 година, в Белгия се разиграва прочутата битка при Ватерло. Там френският император Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение от ръцете на херцога на Уелингтън, който е подпомогнат в решителния момент от пруската армия. Великият корсиканец слага оръжие завинаги, а изразът да срещнеш своето Ватерло остава в езика ни като символ на пълен и окончателен крах.

Днешната дата обаче не е белязана само от битки, а и от невероятния дух на откривателството, воден от смели жени. През 1928 година Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан. Макар в този конкретен полет тя да е само пътник на борда, преживяването разпалва амбицията й да се превърне в първата жена, направила това съвсем сама малко по-късно, доказвайки на всички, че небето е отворено и за жени.
Прескачайки в един от най-тъмните периоди за Европа през 1940 година, в разгара на Втората световна война, виждаме как 18 юни се превръща в ден на вдъхновение и кураж. От Лондон се разнася гласът на надеждата – историческото обръщение на генерал Шарл дьо Гол е предадено по радиото и става ключово за мобилизирането на французите срещу нацистката окупация. В същия ден британският премиер Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч за тяхното най-велико време, обединявайки два народа в общата воля да не се предават пред настъпващата заплаха.
За любителите на музиката 18 юни също носи истинска революция и поводи за празник. На тази дата през 1942 година в Ливърпул е роден сър Пол Маккартни, чийто принос с легендарните Бийтълс продължава да вдъхновява поколения наред. А за да можем да слушаме тази и друга прекрасна музика с наслада, през 1948 година компанията Columbia Records демонстрира пред пресата първата дългосвиряща плоча, позволяваща цели 20 минути музика на една страна. Без този формат днес нямаше да познаваме музикалните албуми във вида, в който ги обичаме.
И накрая стигаме до 1983 година, когато човечеството прекрачва границите на земната атмосфера. Совалката Чалънджър излита в космоса с д-р Сали Райд на борда – първата американка, полетяла сред звездите и доказала, че те принадлежат на всички.
Днес, на 18 юни 2026 година, историята продължава да се пише и ние сме част от нея. Всяко едно от тези събития напомня колко динамичен е светът ни. Споделете в коментарите кое от всички тези исторически мигове ви впечатлява най-много!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








