ПАРИ
От млякото до iPhone – енергийната криза в Китай удари всичко
Ударът от енергийната криза в Китай започва да се разраства по цял свят, като покосява всичко – от автомобилния гигант Toyota до австралийски овцевъди и производители на картонени кутии. Мащабният недостиг на електроенергия, причинен от скок на цените на въглищата в най-големия износител в света, ще навреди на собствения растеж на Китай, а значителното въздействие върху веригите на доставки би могло да попречи на глобалната икономика по пътя ѝ към възстановяване от пандемията.
Времето не можеше да бъде по-лошо, тъй като корабоплавателната индустрия вече се сблъсква със задръстени пристанища, които забавят доставките на дрехи и играчки за празниците в края на годината. Той също идва точно когато в Китай започва да се прибира реколтата, което поражда опасения за рязко поскъпване на хранителните стоки.
Ако недостигът на електроенергия и съкращенията на производството продължат, те биха могли да се превърнат в още един фактор, причиняващ глобални проблеми от страна на предлагането, особено ако започнат да влияят върху производството на експортни продукти“, казва Луис Куйс, старши азиатски икономист в Oxford Economics.
По-бавен растеж
Икономистите вече предупредиха за по-бавен растеж в Китай. В Citigroup индексът на уязвимост показва, че износителите на суровини за китайския производствен сектор рискуват да отслабят втората по големина икономика в света. Съседи като Тайван и Корея са чувствителни, както и износителите на метали като Австралия и Чили, а ключови търговски партньори като Германия също са донякъде изложени на опасност.
Що се отнася до глобалните потребители, въпросът е дали производителите и търговците на дребно ще поемат по-високи разходи или ще ги прехвърлят.
„Това изглежда като пореден стагфлационен шок за производството – не само за Китай, но и за света“, казва Крейг Ботам, главен икономист от Китай в Pantheon Macroeconomics. „Увеличението на цените досега е доста широко вследствие от дълбокото участие на Китай в глобалните вериги на доставки“.
Пекин е наредил на въглищните мини да увеличат производството и търси енергийни доставки, опитвайки се да стабилизира ситуацията. Въздействието върху световната икономика ще зависи от това колко бързо тези усилия дават резултат. Много китайски фабрики намалиха производството за празника на „Златната седмица“, а икономистите внимателно наблюдават дали недостигът на електроенергия ще се върне, когато дейността на заводите отново се увеличи.
Силният отговор на китайското правителство може да помогне за скорошното приключване на „най-лошото от тази енергийна криза, но не цялата криза“, заявиха икономисти от Societe Generale SA в бележка в петък. Все пак ограничаването на потреблението на енергия в най-енергоемките индустрии като стоманата, алуминия и цимента ще се проточи месеци и Китай ще продължи агресивно да се насочва към вноса на природен газ, добавяйки към глобалния ценови натиск, смятат те.
Някои индустрии вече са под натиск и щетите, които наблюдават, могат да се разпространят върху други сектори.
Хартия
Производството на картонени кутии и опаковъчни материали вече бе затруднено от стремително нарастващото търсене по време на пандемията. Сега моментните спирания в Китай са ударили производството още по-силно, което е довело до възможно намаляване на предлагането от 10 до 15% за септември и октомври, според Rabobank. Това ще добави допълнителни усложнения към бизнеса, който вече страда от глобалния недостиг на хартия.
Храна
Веригата за доставки на храни също е изложена на риск, тъй като енергийната криза прави сезона на прибиране на реколтата по-предизвикателен за най-големия земеделски производител в света. Глобалните цени на храните вече скочиха до 10-годишен връх, а притесненията, че ситуацията ще се влоши, растат, докато Китай се бори да обработва култури от царевица, соя и фъстъци до памук.
През последните седмици няколко завода бяха принудени да затворят или да намалят производството, за да спестят електроенергия. Сред тях са например преработвателите на соя, които раздробяват боба, за да произвеждат брашно за храна за животни и масло за готвене. Цените на торовете, един от най-важните елементи на селското стопанство, скачат неимоверно, като удрят фермерите, които вече изнемогват под натиска на нарастващите разходи.
Преработвателната индустрия се очаква да бъде по-силно засегната от основните продукти като зърнени храни и месо, пишат анализатори на Rabobank в доклад тази седмица. В млечния сектор прекъсването на електрозахранването може да наруши работата на доилните машини, докато доставчиците на свинско месо ще се сблъскат с натиска от по-строгите доставки на хладилници.
Технологичният свят
Той също може да поеме драматичен удар, като се има предвид, че Китай е най-голямата производствена база в света за продукти от iPhone до игрови конзоли и така дефицитните полупроводници, използвани в автомобилите и редица други уреди.
Няколко компании вече се наложи да затворят фабриките си за кратко заради прекъсванията на електрозахранването. Pegatron Corp., ключов партньор на Apple, заяви миналия месец, че е започнала да приема мерки за пестене на енергия, докато ASE Technology Holding Co., най-голямата в света компания за опаковане на чипове, спря производството за няколко дни.
Цялостното въздействие върху технологичния сектор досега бе ограничено поради обичайните спирания около едноседмичната ваканция. Ако енергийната криза се влоши, тя може да удари производството преди решаващия сезон за пазаруване в края на годината. Индустриалните гиганти, включително Dell и Sony, не могат да си позволят нов шок от доставките, след като предизвиканите от пандемия сътресения предизвикаха недостиг на чипове в световен мащаб, който ще продължи и отвъд 2022 г.
Автопроизводителите
Всяко по-нататъшно влошаване на пазара на полупроводници би увеличило и главоболието на автомобилните производители. Промишлеността, която е на високо място в списъка на защитените сектори във времена на недостиг на електроенергия, досега до голяма степен оставаше пощадена от последиците от енергийната криза.
Все пак имаше някои изолирани случаи. Toyota, която произвежда повече от 1 млн. превозни средства годишно в Китай в заводи със седалище около Тиендзин и Гуанджоу, заяви, че някои от нейните операции са повлияни от недостига на електроенергия.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








