ПАРИ
Kaĸ Beлиĸoбpитaния cтaнa глoбaлнaтa cтoлицa нa бaнĸoвитe измaма
Taм e пo-вepoятнo чoвeĸ дa cтaнe жepтвa нa тoзи тип пpecтъплeниe, oтĸoлĸoтo ĸaĸвoтo и дa e дpyгo
Там е по-вероятно човек да стане жертва на този тип престъпление, отколкото каквото и да е друго
Безпрецедентна вълна от банкови онлайн измами помете спестявания на хиляди хора във Великобритания, където е по-вероятно човек да стане жертва на такъв тип престъпление, отколкото на някакво друго. Страната е световният център на подобни атаки, сочат анализите на пет от най-големите британски банки и повече от дузина експерти по сигурността. Те обясняват, че измамниците изкупуват в тъмната мрежа партиди лични данни на потребители в опитите си да таргетират онези, които пазаруват и използват онлайн банкови услуги във времената на пандемия.
Инфраструктурата на супер бързите плащания в страната, сравнително леките наказания за измами, както и използването на най-широко използвания език в света я превърнаха в идеално глобално тестово поле за подобни престъпления.
Именно тази година на Острова отчетоха рекорд от 754 млн. паунда, откраднати през първите шест месеца на тази година. Според данните на финансовия регулатор UK Finance това е с 30% повече спрямо същия период на 2020 г. и с цели 60% спрямо 2017 г., откогато се събира статистиката.
Данните показват, че процентът на измами на глава от населението във Великобритания е почти три пъти по-висок от този в Съединените щати, според изчисления на Reuters на база данните на UK Finance и Федералната търговска комисия.
През последните 12 месеца видяхме повече измами, отколкото през всяка друга година в историята. Нарушенията на данните също се ускориха, така че има много повече лична информация, от която престъпниците могат да се възползват“, коментира Айелет Бигер-Левин, вицепрезидент по продуктовата стратегия в базираната в САЩ фирма за киберсигурност BioCatch.
За разлика от обикновените измами с имейл от миналото, в които се пишеше как принцове или петролни барони търсят помощ за прехвърлянето на милионите си, съвременната банкова измама може да бъде сложна, многоетапна и изключително убедителна.
Виждали сме някои случаи, в които престъпникът е разговарял с някого в продължение на три или четири години преди да го измами с голяма сума пари“, разказва Брайън Дили, директор на групата за превенция на икономическата престъпност в най-голямата британска банка Lloyds.
Бързи плащания = бързи измами?
Правителственият Национален център за икономическа престъпност е съгласен с оценката на банковия сектор, че измамите представляват заплаха за британската сигурност. „Нараства от и без това огромен мащаб“, посочва Крис Рийд, ръководител на заплахата от измами в NECC, който всеки месец се среща с банкови и технологични мениджъри и телекомуникационни компании, за да оцени и отговори на заплахите.
Британската мрежа за по-бързи плащания, която позволява преводи между банкови сметки да се уреждат незабавно, а не в рамките на часове или дни, както в Съединените щати и други пазари, означава, че престъпниците също могат за кратко време да се доберат до средствата.
По-бързата система за плащане улесни по-бързите измами“, казва Ричард Емери, експерт по измами.
Pay.UK, която управлява мрежата за разплащания, заяви, че системата поддържа британската икономика, потребителите и бизнеса. От там добавят, че работят с индустрията и регулатора за борба с измамите, но престъпниците стават все по-добри в експлоатацията на дигитализацията.
Експертите по сигурността и висшите банкери посочват още, че освен това Великобритания все повече „изнася“ атаки. Престъпления като разрешени push плащания (APP) – където хората са подведени да разрешат плащане от престъпник, представящ се за тяхна банка или друга доверена компания – се разпространяват в световен мащаб, след като са започнали като феномен до голяма степен във Великобритания.
Страната се нарежда на второ място в света след Съединените щати като източник на автоматизирани бот атаки, най-бързо развиващият се вид измама в света, според данни от LexisNexis Risk Solutions, фирма за анализ на финансови престъпления.
Британските банки, които често компенсират отчасти измамените, се опитват да отговорят на атаките. HSBC например, която има операции в Северна и Южна Америка и Азия, е наела повече от 300 служители за една година в подкрепа на своите операции срещу измами на родния си пазар и е увеличила годишните разходи с 40%, за да се справи с „експоненциален“ брой засегнати клиенти, казаха от банката пред Reuters.
Обединеното кралство е огнището на дейност за измамници. В момента Обединеното кралство представлява около 80% от нашите глобални загуби от измами“, се казва в съобщението им.
Lloyds заявява, че е инвестирала 100 млн. паунда в защитата си през последните две години, докато в конкурентната NatWest 10% от работната сила е посветена на борбата с финансовата престъпност. TSB е наела 100 допълнителни служители за подпомагане на жертвите на измами през последната година.
Кредиторите обаче притискат правителството да се заеме и със социалните платформи. Така миналия месец британските законодатели казаха на мениджърите на Facebook, Google, Amazon и eBay, че трябват да предприемат повече мерки срещу измамите.
От NECC посочиха и друг проблем – само 1% от полицейските ресурси са били предназначени за борба с измамите, въпреки че те съставляват над една трета от цялата престъпност в Англия и Уелс.
Няма да крия от факта, че ресурсите за реакция са напълно несъответстващи на мащаба и сериозността на заплахата“, коментират от там.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.








