ПАРИ
Kaĸ Beлиĸoбpитaния cтaнa глoбaлнaтa cтoлицa нa бaнĸoвитe измaма
Taм e пo-вepoятнo чoвeĸ дa cтaнe жepтвa нa тoзи тип пpecтъплeниe, oтĸoлĸoтo ĸaĸвoтo и дa e дpyгo
Там е по-вероятно човек да стане жертва на този тип престъпление, отколкото каквото и да е друго
Безпрецедентна вълна от банкови онлайн измами помете спестявания на хиляди хора във Великобритания, където е по-вероятно човек да стане жертва на такъв тип престъпление, отколкото на някакво друго. Страната е световният център на подобни атаки, сочат анализите на пет от най-големите британски банки и повече от дузина експерти по сигурността. Те обясняват, че измамниците изкупуват в тъмната мрежа партиди лични данни на потребители в опитите си да таргетират онези, които пазаруват и използват онлайн банкови услуги във времената на пандемия.
Инфраструктурата на супер бързите плащания в страната, сравнително леките наказания за измами, както и използването на най-широко използвания език в света я превърнаха в идеално глобално тестово поле за подобни престъпления.
Именно тази година на Острова отчетоха рекорд от 754 млн. паунда, откраднати през първите шест месеца на тази година. Според данните на финансовия регулатор UK Finance това е с 30% повече спрямо същия период на 2020 г. и с цели 60% спрямо 2017 г., откогато се събира статистиката.
Данните показват, че процентът на измами на глава от населението във Великобритания е почти три пъти по-висок от този в Съединените щати, според изчисления на Reuters на база данните на UK Finance и Федералната търговска комисия.
През последните 12 месеца видяхме повече измами, отколкото през всяка друга година в историята. Нарушенията на данните също се ускориха, така че има много повече лична информация, от която престъпниците могат да се възползват“, коментира Айелет Бигер-Левин, вицепрезидент по продуктовата стратегия в базираната в САЩ фирма за киберсигурност BioCatch.
За разлика от обикновените измами с имейл от миналото, в които се пишеше как принцове или петролни барони търсят помощ за прехвърлянето на милионите си, съвременната банкова измама може да бъде сложна, многоетапна и изключително убедителна.
Виждали сме някои случаи, в които престъпникът е разговарял с някого в продължение на три или четири години преди да го измами с голяма сума пари“, разказва Брайън Дили, директор на групата за превенция на икономическата престъпност в най-голямата британска банка Lloyds.
Бързи плащания = бързи измами?
Правителственият Национален център за икономическа престъпност е съгласен с оценката на банковия сектор, че измамите представляват заплаха за британската сигурност. „Нараства от и без това огромен мащаб“, посочва Крис Рийд, ръководител на заплахата от измами в NECC, който всеки месец се среща с банкови и технологични мениджъри и телекомуникационни компании, за да оцени и отговори на заплахите.
Британската мрежа за по-бързи плащания, която позволява преводи между банкови сметки да се уреждат незабавно, а не в рамките на часове или дни, както в Съединените щати и други пазари, означава, че престъпниците също могат за кратко време да се доберат до средствата.
По-бързата система за плащане улесни по-бързите измами“, казва Ричард Емери, експерт по измами.
Pay.UK, която управлява мрежата за разплащания, заяви, че системата поддържа британската икономика, потребителите и бизнеса. От там добавят, че работят с индустрията и регулатора за борба с измамите, но престъпниците стават все по-добри в експлоатацията на дигитализацията.
Експертите по сигурността и висшите банкери посочват още, че освен това Великобритания все повече „изнася“ атаки. Престъпления като разрешени push плащания (APP) – където хората са подведени да разрешат плащане от престъпник, представящ се за тяхна банка или друга доверена компания – се разпространяват в световен мащаб, след като са започнали като феномен до голяма степен във Великобритания.
Страната се нарежда на второ място в света след Съединените щати като източник на автоматизирани бот атаки, най-бързо развиващият се вид измама в света, според данни от LexisNexis Risk Solutions, фирма за анализ на финансови престъпления.
Британските банки, които често компенсират отчасти измамените, се опитват да отговорят на атаките. HSBC например, която има операции в Северна и Южна Америка и Азия, е наела повече от 300 служители за една година в подкрепа на своите операции срещу измами на родния си пазар и е увеличила годишните разходи с 40%, за да се справи с „експоненциален“ брой засегнати клиенти, казаха от банката пред Reuters.
Обединеното кралство е огнището на дейност за измамници. В момента Обединеното кралство представлява около 80% от нашите глобални загуби от измами“, се казва в съобщението им.
Lloyds заявява, че е инвестирала 100 млн. паунда в защитата си през последните две години, докато в конкурентната NatWest 10% от работната сила е посветена на борбата с финансовата престъпност. TSB е наела 100 допълнителни служители за подпомагане на жертвите на измами през последната година.
Кредиторите обаче притискат правителството да се заеме и със социалните платформи. Така миналия месец британските законодатели казаха на мениджърите на Facebook, Google, Amazon и eBay, че трябват да предприемат повече мерки срещу измамите.
От NECC посочиха и друг проблем – само 1% от полицейските ресурси са били предназначени за борба с измамите, въпреки че те съставляват над една трета от цялата престъпност в Англия и Уелс.
Няма да крия от факта, че ресурсите за реакция са напълно несъответстващи на мащаба и сериозността на заплахата“, коментират от там.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








