ПАРИ
Призракът на глада се е надвесил над Европа
Във Великобритания цените на зеленчуците са се учетворили и има сериозен дефицит. Най-големите вериги супермаркети са принудени да ограничават продажбите. Съюзът на фермерите призовава властите да подкрепят енергоемките сектори на земеделието. И правителството предлага на населението да премине към кореноплодни култури.
Изстрел в крака
Три краставици, домата или чушки в една ръка – като в първите следвоенни години. С ограничения се продават и марули, броколи, карфиол, малини. Правителството обяснява: това се дължи на неочаквано застудяване в Испания и Мароко.
Хората обаче виждат причините за всички беди в недалновидната политика на Лондон: първо – Брекзит, сега – отказът от руски енергийни ресурси. Тарифите за електроенергия се увеличиха няколко пъти, оранжериите са твърде скъпи. Но в отговор на призивите на фермерите за подкрепа министърът на околната среда Тереза Кофи каза, че „не може да контролира времето в Испания“ и посъветва да се заменят марулята и доматите с ряпа и други кореноплодни зеленчуци. Според нея дефицитът ще се проточи месец.
За тези, които нямат достатъчно пари за храна, тя предлага да работят повече. „Един от най-добрите начини за увеличаване на доходите е да работите няколко допълнителни часа, да подобрите уменията си“, каза министърът.
Председателят на Националния съюз на фермерите Минит Бътърс предупреждава, че несериозното отношение към селското стопанство ще доведе до забавяне на икономиката. Оттеглянето от ЕС направи нерентабилни доставките на храни за Великобритания. Камионите не могат да бъдат натоварени с местни стоки, както преди, и са принудени да се връщат празни. Страната е твърде зависима от вноса, продоволствената сигурност е застрашена.
Според директора на Британската асоциация на производителите Джак Уорд затрудненията са причинени от инфлацията. Токът и труда поскъпнаха, оранжериите фалират. Освен това се намалява гамата от отглеждани продукти.
Нов лукс
Въпреки че няма дефицит в континентални страни като Испания или Франция, цените също са скочили.
Директорът на Фонда за енергийно развитие Сергей Пикин обръща внимание, че всичко е наред с енергийните ресурси в ЕС, все още има достатъчно запаси от ВПГ. Проблемът е в тарифите. „Във Великобритания не се доставя руски газ. Нефтът и петролните продукти се купуват от трети страни. По-специално Индия. Сложното транспортно рамо, разбира се, засяга крайния потребител“, обяснява той.
Що се отнася до зеленчуците, доставките от Китай биха били по-евтини. “Но това е пълно преструктуриране на логистиката. Мисля, че британското правителство е в състояние да помогне на своите фермери. Въпросът е дали да се харчат за отбрана или за земеделие”, казва Пикин.
Независимият експерт Леонид Хазанов припомня, че Лондон многократно е обявявал подкрепа за националното земеделие, но са предприети малко конкретни стъпки. Миналата година беше разрешено използването на нетоксични пестициди при сеитбата на захарно цвекло. Въпреки това повишените мита върху вноса на минерални торове не са отменени, въпреки че фермерите страдат поради високата цена на агрохимикалите. А високите цени на газа не позволяват напълно да се осигури вътрешното производство на минерални торове, птицевъдството и другите енергоемки отрасли.
И, разбира се, угаждането на Украйна е в основата на всичко. Полските фермери организираха протест срещу вноса на украинско зърно – нискокачественият и евтин продукт ги постави на ръба на разорението. Те не могат да продадат собствената си пшеница дори за една трета от това, което е било по време на жътвата. Въпреки това Европейската комисия удължи експортните отстъпки за Киев с още една година.
Бъдещи перспективи
Има идея хранителната криза да се облекчи с преработени продукти от насекоми. Във Варшава супермаркетите предлагат щурци от финландската компания “Грид”. Под формата на брашно. Има и миксове за фалафели, спагети болонезе и сладкиши. В ЕС щурците, червеите и ларвите на молци са разрешени като протеинова добавка вместо месо. Предполага се, че това ще намали емисиите на азот от животновъдството.
Прахът от насекоми се смесва със зърнени блокчета, черен дроб, паста. Това изисква специално етикетиране, тъй като са възможни алергии. Проучванията обаче показват, че европейците никак не са доволни от подобна храна. Британският вестник “Експрес” съобщава, че дори сред най-лоялната група – на възраст от 18 до 24 години – не повече от 49% са готови да опитат насекоми. В категорията над 65 години – едва 26%.
„Не трябва да очаквате, че храната от насекоми ще бъде повсеместна във Великобритания и други европейски страни“, казва Леонид Хазанов. Според него населението не е психологически готово за това и ферми за отглеждане на висококалорични насекоми няма да се появят бързо – този бизнес е не по-малко скъп от птиците или добитъка.
„Ряпата също няма да замени обичайните зеленчуци, колкото и да иска министърът на околната среда: все пак това е доста специфична кореноплодна култура, не се препоръчва при заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб или бъбреците“, допълва експертът.
Бездействието на властите ще доведе до големи проблеми: ускорено намаляване на посевните площи, намаляване на реколтата, разоряване на фермерите и по-нататъшно покачване на цените.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








