ПАРИ

Работодателите станали по-щедри: 74% дават коледни бонуси

Размерът на сумите по Коледа като цяло се запазва

И тази година делът на фирмите в България, които ще дадат коледни бонуси на служителите си, е съществено по-голям от тези, които ще се въздържат. Наблюдава се леко увеличение на компаниите, които ще мотивират коледно своите служители в сравнение с 2023 г., но пък бонусите, които ще се дадат, ще са по-скоро същите като размер.

Това показва традиционното проучване, проведено от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в периода 9-13 декември 2024 г. за практиките на българските фирми по отношение на допълнителните възнаграждения (бонуси) около Коледа. Участвали са 236 организации и предприятия от различни сектори – производство, услуги, търговия, машини и оборудване, храни и напитки и други, предоставяйки задълбочен поглед върху динамиката на мотивационната политика в страната. В сравнение с предходното проучване през 2023 г. се наблюдава ръст от 46% на участвалите в анкетата мениджъри.

Две трети (73,7%) от фирмите предвиждат да дадат бонуси. Забелязва се обаче промяна в мотивацията за това. Делът на компаниите, които са мотивирани основно от подобрено финансово състояние, спада от 29,6% през 2023 на 19,5% през 2024 г.

Проучването за 2024 година отчита задържане и съвсем лек ръст на дела на фирмите, които планират коледните бонуси да бъдат част от тяхната мотивационна политика, а делът на фирмите, планиращи да не дадат бонуси, е почти 14% на фона на 17% през 2023 г. Наблюдава се обаче увеличаване на дела на фирмите, които все още не са взели решение и изчакват последните работни дни преди празниците, като този дял за 2024 г. е 12% на фона на почти 10% през 2023 г., което е една по-трайна тенденция на несигурна икономическа ситуация и липса на предвидимост за бизнеса.

Почти двойно скача делът на фирмите (10,6% за 2024 г.), които посочват като водеща причина да се въздържат от бонуси финансовото състояние на предприятието, 2% от компаниите са посочили именно очакваното повишаване на заплатите на персонала като причина да се въздържат от коледен бонус. Други вече са повишили заплатите на своите служители през текущата година или дават текущо през годината други видове бонуси, което е намалило потребността или желанието им да предоставят допълнително и коледни бонуси.

По отношение на начина на определяне на бонусите, проучването показва, че голям процент от работодателите предоставят еднакви бонуси за всички служители (50%), а тези, които определят бонусите индивидуално, в зависимост от представянето на служителя, са 34,13%. Не е малък процентът на фирмите (15,8%), които определят бонуса според йерархията и длъжността в компанията.

Относно размера на предвижданите от работодателите бонуси най-голям дял заемат тези, които ще определят сума в рамките 200-500 лв. (31,63%). Забелязва се спад в процента на фирмите, които ще дадат бонуси само до 200 лв. – от 34% през 2023 г. на 24% за тази година. В същото време се наблюдава и леко увеличение на по-големите бонуси над 1000 лв. (дори могат да се дефинират и в диапазона на 13-та заплата), които от 12% през 2023 г. се покачват до 12,56% през 2024 г.

Проучването показва, че 48% от фирмите запазват същия размер на бонусите си в сравнение с миналата година, докато 38% са увеличили размера на своите бонуси. Само 13,3% планират да предоставят по-ниски бонуси.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 24

Related Topics:featured trending българия пари финанси

Up Next

Държавата няма да се намесва в сделка между унгарската MOL и „Лукойл-Нефтохим“

Don't Miss

До 110 % скок: Обявиха новата такса смет и данък сгради в България

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.