СВЯТ

Разширението на изток няма да спаси НАТО от разпадане

Преди двадесет години стана първото разширяване на НАТО на Изток – трима бивши съюзници на СССР станаха част от Атлантическия съюз. По-малко от две седмици по-късно самолети на НАТО започнаха бомбардировките на Югославия. Това съвпадение беше случайно, но повече от символично. Тогава Западът изгори всички мостове за изграждане на отношения с Русия.
Присъединяването на Полша, Чешката република и Унгария към НАТО се състоя на 12 март 1999 г. и бе насрочено да съвпадне с половинвековния юбилей на съюза, който трябваше да бъде отбелязан на 4 април. Но още преди тържествените събития с участието на 19 държави-членки на НАТО, се случи събитие, което даде на експанзията на военния блок уникален агресивен характер.
Самолети на НАТО, без разрешение на ООН, на 24 март започнаха бомбардировките на Югославия. Разширяването на НАТО беше планирано много преди началото на югославската кампания – но фактът, че и двете събития се случиха в един и същи месец по-добре от всякакви думи разкри смисъла на случващото се. Европа попадаше във все по-голяма степен на подчинение на англосаксонския хегемонистичен проект. Победителите, които доброволно се предадоха на милостта, бяха взети под крилото на военно-политическа организация, а онези, които се съпротивляваха, бяха строго наказани .
Русия реагира на събитията от март 1999 г. с „обратен завой над Атлантическия океан“ – отменяйки посещението на руския премиер в САЩ. И макар че самолетът на Евгени Примаков се обърна след началото на ударите на НАТО в Югославия на 24 март, е ясно, че Москва не хареса това, което се случи на 12 март. Но през 1999 г. беше невъзможно да се предотврати разширяването на НАТО на изток – решението беше взето още през 1994 г., а поканата за първите три – Полша, Чехия и Унгария – пристигна през лятото на 1997 година. Още тогава беше обявено, че официалното им влизане в Алианса ще се проведе през пролетта на 1999 г., в навечерието на 50-годишнината на НАТО.
Така до края на десетилетието, което започна с разпадането на СССР и Варшавския пакт, Северноатлантическият алианс предприе първата си стъпка на изток, за да поеме в крайна сметка цялата Европа. И то не само Източна.
През 1949 г. НАТО е създадено от 12 участници – САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Италия и всякаква друга европейска дреболия (Германия официално се присъединява по-късно, през 1955 г.) и по времето, когато организацията на Варшавския договор се срути през лятото на 1991 г., Алиансът се разшири до 16 членове. Но след първото разширяване на изток, съюзът започна да нараства с внушителен темп – три държави през 1999 г., седем през 2004 г., две през 2009 г. и една през 2017 г.
Общо сега НАТО включва 29 страни – повечето от европейските страни. Сред забележителните страни в него не се включват Австрия, Швеция, Финландия, Швейцария, Ирландия. Ето я и Сърбия – единствената европейска жертва на НАТО. Разширението на изток има естествени граници за НАТО. И това са границите на Русия.
Спорове за това дали американците са обещали на Горбачов да не разширяват НАТО на Изток, са безсмислени. Разбира се, има обещание и разбира се, че има измама.
Но да оставим това – в края на краищата, през 90-те години Горбачов вече не е на власт и страната, която води, вече не е на картата на света. А самото обещание не е записано в писмена форма. Това говори само за качествата на самия Горбачов. Но дори и да си представим невероятното – че Горбачов би успял да постигне писмени ангажименти за неразширяването на НАТО на изток през 1990-1991 г., няма съмнение, че американците нямаше да се съобразят с тези споразумения след разпадането на СССР – такава страна вече не съществува.
Можем да говорим дълго време за наследството на Русия по отношение на СССР, ще ни посочат в отговор балтийските държави и Украйна като части от СССР, които не са съгласни с това тълкуване (поне по отношение на международните задължения, свързани с техните територии, които станаха след 1991 г. независими).
Разширяването на НАТО на изток беше цената, платена за разпадането на СССР и за едностранната капитулация на нашата страна на международната сцена през 1990-1991 година. НАТО възнамеряваше да достигне границите на Русия. И не само в Европа, но и в Азия.
Докато Москва се присети активно да се противопоставя на атлантистите, НАТО успя да включи балтийските държави. Но вече с Грузия и Украйна имаше неприятности. Не само в резултат на войната от 2008 г. – в средата на първото десетилетие на новото хилядолетие сред европейците се наложи разбирането, че просто е опасно да се движат по-далеч на изток. Украйна, разбира се, се насърчава устно – както и Грузия и се правят планове за Молдова чрез сливането ѝ с Румъния. Но в действителност НАТО достигна границата на разширяването си. Нито една от страните от бившия СССР не може да бъде приета в съюза без катастрофални последици за отношенията между Европа и Русия. Разбират ли го това на Запад?
И какво е целият Запад днес? В геополитически план това е НАТО – военният съюз на САЩ и европейските държави, в които последните играят подчинена роля. Но заради това, че Европейският съюз се консолидира и заради кризата на англосаксонския проект за глобализация, насърчавана от самите Съединени щати, бъдещето на НАТО става все по-несигурно.
Основната цел на НАТО е да осигури контрола на англосаксоните над континентална Европа. Победителите през 1945 г., американците и британците, с помощта на военния съюз, държаха Стария свят под строгите си напътствия, като го плашеха първо с червените, а след това с Путин. Но жупелът на „руската заплаха“ не бе успешен дори през 60-те години. Не случайно Франция, единствената независима западноевропейска страна, напусна военната структура на НАТО при президента Шарл Дьо Гол.
Украйна, като пример за “руска агресия срещу Европа”, съществува само в агитацията на най-упоритите русофобски атлантисти – защото всеки европеец, който знае малко за историята, разбира, че Украйна, заедно с Русия, принадлежи на друг свят, на друга цивилизация, наречена отново от Запада „Руски език“. Примерът с Украйна казва нещо друго – разширяването на НАТО на изток, на територия, която е зона от руски национални интереси, това се признава дори от тези, които не смятат Украйна за част от големия руски свят, създава много големи проблеми за Европа.
Защото борбата за Украйна лишава Европа от възможността да изгради нормални отношения с Русия. Тя дава на атлантистите възможност да наложат невъзможни условия (като съгласието на Русия за европейска интеграция и атлантизирането на Украйна), за да изключат развитието на европейско-руските отношения. Нормалните отношения с Русия са гаранция за отслабването и премахването на Атлантическия контрол над Европа от страна на НАТО.
Без това не може да се говори за никаква европейска армия, за независимост на Европейския съюз и следователно за неговото съществуване като пълноправна супердържава. ЕС се нуждае от независимост. Това означава, че ЕС или ще се освободи от контрола на НАТО, или ще се разпадне, като по този начин ще удължи живота на Северноатлантическия съюз. Силна Европа и НАТО са несъвместими.
НАТО не можеше да се разшири на изток, тъй като атлантическият проект беше програмиран да разшири контрола над Европа. Но след като се разшири на изток и се изправи пред кризата на американския глобален проект и растежа на европейския регионален проект, НАТО се оказа ненужна тежест. Досега слабостта на ЕС го предпазва от срутване и от факта, че самите САЩ са само на ранен етап от прехода към нов изолационизъм. Приятелството срещу Русия не може да бъде сплотяващ фактор – поради това, че заплахата е измислена.
В продължение на 20 години НАТО зае почти целия възможен изток от Европа – за да се убедят всички, че този фактор няма никаква роля в стабилността и силата на съюза. Защото при задълбочаващото се разцепление на Запада е напълно без значение колко земя се контролира на изток.

Post Views: 38

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

Post Views: 19

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

Post Views: 17

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.

Post Views: 18