АНАЛИЗИ

Русия трябва да умре! /Част първа/

Хронология на една 100-годишна война

1.
“Цивилизаторски” мерак тресе “цивилизования” Запад – да похити и разпарчетоса Русия, да види Русия наритана, разтерзана, разчленена, покорена, унизена, обругана и оплячкосана. И така – от 1240 г., откак Светият Благоверен княз Александър Невски натика шведите в река Нева. Няма да ви връщам 8 века назад, нито при Наполеон в ХIХ в. Само 100 години. Скромно.

2.
След Първата световна война

А) 1918. Англия, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя предприемат невиждана интервенция срещу Русия – от Одеса и Севастопол до Далечния изток и от Сибир до Кавказ. Хищни хиени. Следва тотална икономическа блокада до 1920 г.

Б) 1918. Доктрина “4-те Русии”: “Русия е твърде голяма и хомогенна за нашата безопасност. Бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части. Светът ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Автор – Едуард Мандел Хаус, един от “бащите” на “новия световен ред” и съветник на президента Уилсън.

В) 1922. Доктрина “Подчовек”. Американският расист Лотроп Стодард издава книгата “The Revolt Against Civilization: The Menace of the Under-Man” (“Бунтът против цивилизацията: заплахата на подчовеците”) и изобретява термина “подчовек”, “under-man”, “subhuman” и “низша раса”. Не е това, което си мислите! “Подчовеци” и “дегенерати”, с “вродена расова непълноценност” и “низки инстинкти”, са славяните по принцип и “руските славяни” в частност. Книгата излиза на немски през 1925 г. – “Der Kulturumsturz: Die Drohung des Untermenschen”. През 1930 г. творението на Стодард вдъхновява идеолога на нацистката расистка теория Алфред Розенберг, който “обогатява” списъка на “подчовеците”. Те са: евреите, руснаците и славяните като цяло.

Г) 1925-1934. “Златната блокада”. СССР изгражда своята индустрия и военна промишленост. Част от оборудването и технологиите купува от чужбина. САЩ и Европа задължават СССР да се разплаща не със злато, а с жито, с пшеница. Върху всички други стоки налагат ембарго.
По същото време САЩ унищожават огромни количества от своето жито, не го продават в Европа и задължават европейските страни да купуват жито от СССР. Целите са три: да не допуснат индустриализацията на СССР, да предизвикат глад и да провокират недоволство сред населението. Така Западът осъжда на гладна смърт милиони хора в СССР. Резултат – голодоморът в Украйна, който ще остане като черно петно в историята на СССР. Не на “цивилизования” Запад.

Д) 1940. “Копие” (“Pike”). Френско-британски план за война срещу СССР.
Включва: завладяване на съветските танкери, нахлуване в Кавказ, организиране на мюсюлманско-сепаратистки въстания.
Основни цели: центровете на нефтената промишленост Баку, Грозни и Батуми. За унищожаването на Баку са предвидени 15 дни, за Грозни – 12 дни, за Батуми – ден и половина.
Допълнителна цел: Одеса.
Участват: 90 до 100 самолета (5 групи британски бомбардировачи “Бленхайм” и 4 групи американски бомбардировачи “Глен-Мартин”), 6 френски и 3 британски ескадрили.
Начало: юни-юли 1940 г. В края на април премиерът Невил Чембърлейн отменя операция “Копие”.

3.
Втора световна война

А) 23 юни 1941. Преди ден нацистка Германия е нападнала СССР. Хари Труман, сенатор и бъдещ президент, залага основите на “студената война”: “Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”

Хитлер планира да унищожи 11 млн. евреи. Ще унищожи 6 млн. Планира да унищожи 30 млн. славяни. Ще унищожи 27 млн.

През 1942 г. по разпореждане на Химлер е издадена в гигантски тираж брошурата “Der Untermensch” (“Подчовекът”): “Подчовекът е биологическо същество, създадено от природата, има ръце, крака, подобие на мозък, очи и уста. Това ужасно същество се явява човек само частично. То носи черти, подобни на човешките, обаче духовно и психологически стои по-ниско от всяко животно. Неговата същност е див хаос, необуздани страсти, потребност да разрушава, примитивни желания и неприкрита подлост”.

Адолф Хитлер: “Аз имам право да премахна милиони хора от нисшите раси, които се множат като червеи. Една от основните задачи на германската държава е да предотврати развитието на славянските раси, на този нискокачествен човешки материал. Те трябва да се намират на най-ниското културно равнище, тяхната задача е да обслужват нашата икономика.

Ако руските, украинските и пр. деца се научат да четат и пишат, това само ще ни навреди – по този начин по-способните туземци ще усвоят и някои исторически знания, а това значи и политически идеи. Най-доброто би било, ако те усвоят само езика на жестовете. Да не се приучват към умствена дейност. Да не се допускат никакви печатни издания. Да не се пробужда у местното население чувството на собствено достойнство. Пълното му отсъствие е една от най-важните предпоставки за нашата работа.

В никакъв случай да не им се предоставя правото на висше образование. Ако извършим тази грешка, ние сами ще възпитаме тези, които ще се борят срещу нашата власт. Да се сложат във всяко село високоговорители. Само да не му хрумне на някого да разказва по радиото на покорените народи за тяхната история: музика, музика и нищо друго!”…

Мартин Борман: “Славяните са длъжни да работят за нас. Медицинското обслужване е излишно – да измират. Размножението на славяните е нежелателно. Образованието е опасно. Достатъчно е да броят до сто. В краен случай приемливо е това образование, което подготвя полезни марионетки за нас”…

Хайнрих Химлер: “Изобщо не ме интересува съдбата на руснака или чеха. Живеят ли другите народи в благоденствие или издъхват от глад, ме интересува само дотолкова, доколкото са ни нужни като роби.”

Б) Втори фронт. Изминали са 1079 дни (3 години без 16 дни) от нападението на Германия срещу СССР. “Съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер, и как “те (Русия и Германия) се избиват колкото се може повече”. Най-сетне Чърчил настоява да се открие втори фронт – не заради “съюзническа отговорност”, а защото: “Първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление”, и още – за “да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. Това е истинското предназначение на Втория фронт.

В) 24 февруари 1945. Доктрината “Дълес”.
До капитулацията на Германия остават по-малко от 100 дни. Реч на Алън Дълес, шеф на ЦРУ:

“Ще свърши войната. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни и главно – Русия. Ще заменим човешките ценности с фалшиви. От литературата и изкуството ще изтръгнем тяхната социална същност, те ще прославят най-низките човешки чувства и страсти, ще насаждат и втълпяват култ към секса, насилието, садизма и предателството, и всяка безнравственост.
Честността и почтеността ще се осмиват, ще станат ненужни, ще се превърнат в отживелица. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, наркоманията, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме.

Малцина ще разберат какво става. Тях ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Главният залог ще бъде младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Всичко това ще извършим под девиза: “Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

Автентичността на текста не е доказана, но автентичността на тактиката, стратегията и философията е абсолютен факт.

4. Първа Студена война

А) 19 май 1945. Операция “Немислимо” (“Unthinkable”). Германия е капитулирала преди 10 дни. По нареждане на Чърчил е разработена операция за война срещу СССР.

Начало на военните действия – 1 юли 1945.

Участват: 47 англо-американски дивизии, вкл. 14 бронетанкови, плюс 10-12 германски дивизии (!).

Направление: Полша.

Цел: изтласкване на СССР от Европа.
Перспектива: ако СССР не бъде сразен, следва тотална война.
Операцията се проваля – планът е разкрит от знаменитата Кеймбриджска петорка и предаден на СССР. (“Петорката” – това са британските съветски разузнавачи Харолд “Ким” Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос.)

Б) Август 1945. Операция “Totality” (“Всеобхватност”).
Войната е завършила преди 4 месеца. По нареждане на президента Труман и под ръководството на ген. Айзенхауер (бъдещ президент) САЩ разработват операция за атомна война срещу СССР.
План: ядрени бомбардировки с 20-30 атомни бомби.
Цели за пълно унищожение: Москва, Горки, Куйбишев, Свердловск, Новосибирск, Омск, Саратов, Казан, Ленинград, Баку, Ташкент, Челябинск, Нижний Тагил, Магнитогорск, Перм, Тбилиси, Новокузнецк, Грозни, Иркутск, Ярославл.
Към този момент САЩ нямат атомни бомби. Двете “налични” вече са изпепелили Хирошима и Нагасаки. “Totality” е чиста дезинформация, гигантски атомен блъф, част от психологическата война срещу СССР. “Бомбардировките” са психологически, “хибриден фейк”.

В) 5 март 1946. Войната е завършила преди 1 година. Във Фултън Чърчил спуска “желязната завеса”. През 2011 г. в затънтения Фултън тържествено откриха импозантна скулптурна композиция “Желязната завеса”. Централна фигура в монумента – Чърчил.

Г) 1946-1948. След “Totality” САЩ разработват серия планове за военни действия срещу СССР: 1946 – “Pincher”; 1947 – “Broiler”; 1948 – “Bushwhacker”, “Кrankshaft”, “Fleetwood”, “Kogvill”, “Offtackle”, “Charioteer” и “Shakedown”; 1949 – “Dropshot” и “Trojan”. Тези планове предвиждат масирани ядрени бомбардировки над СССР с минимум 200 атомни бомби, унищожаване на стратегически градове и на цялата индустрия. Според плана “Pincher” театърът на военните действия ще бъде в Украйна, Кавказ и Близкия изток.

Д) 18 август 1948. Директива на Съвета по национална сигурност на САЩ: “Правителството е принудено да набележи много по-ясни и войнствени цели по отношение на Русия:

1) намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; 2) коренни изменения в теорията и практиката на външната политика, към които се придържа правителството в Русия.” Главната цел е “Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.
Принципи: “Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина. Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност. Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили.

Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими. Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа.”

Е) 19 декември 1949. План “Dropshot” (800 страници). Като термин от тениса “Dropshot” означава “кратък удар”, във военен смисъл – “моментален удар” или “последен изстрел”. Със сигурност президентът Труман няма да играе тенис на корт. Планът е разсекретен през 1978 от президента Картър.
Начало на военните действия – 1 януари 1957.
Причина – агресия от страна на СССР (предстои да бъде съчинена).
Първа фаза: D-Day, начало на бомбардировките над СССР – 300 атомни бомби и 250 000 тона обикновени бомби с цел “стабилизация на ранното съветско настъпление”, т.е. – неутрализиране. В първия ден трябва да бъдат унищожени 20 млн. съветски граждани и 85% от промишлеността на СССР. Общ брой на авиоатаките – 6000.
Втора фаза: мащабни настъпателни операции по всички линии на фронта с всички родове войски.

Трета фаза: настъпление на 114 дивизии от запад, а от юг, по северозападното крайбрежие на Черно море – 50 дивизии. Цел – унищожение на въоръжените сили на СССР в Европа. Крайна цел – капитулация на СССР и на неговите съюзници.
Четвърта фаза: установяване на контрол и налагане на условията за капитулация.
Участници: 164 дивизии и 20 милиона военни от НАТО.
Планът разделя СССР на 4 “района на отговорност”. Първи: Западна част; Втори: Кавказ-Украйна; Трети: Урал-Западен Сибир-Туркестан; Четвърти: Източен Сибир-Забайкалие – Приморие. Районите се разделят на 22 “подрайона на отговорност”. Две американски дивизии се разполагат в Москва и по една – в Ленинград, Минск, Мурманск, Горки, Куйбишев, Киев и още 15 града.
Набелязани цели при бомбардировките – 1000. Само в Москва – 179 цели, в Ленинград – 145. Резултат – пълно унищожение.
На пълно унищожение подлежат Пекин, Източен Берлин и Варшава.
Общ брой на жертвите на СССР – неизчислим. След 300 атомни бомби резултатът е 300 Хирошими. Планът предвижда целенасочено и хладнокръвно унищожение на 40 млн. цивилни граждани на СССР.

Ж) 3 юли 1979. Операция “Ал Кайда”. Президентът Картър подписва първата (не и последна!) директива за тайна помощ на муджахидините в Афганистан. “Съгласно официалната версия помощта на ЦРУ за муджахидините започна през 1980 г., т.е. след влизането на Съветската армия в Афганистан на 24 декември 1979. Истината е друга: президентът Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979. Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примамим руснаците в афганския капан” – Бжежински в интервю за Le Nouvel Observateur през 1998 г..
Журналистът: “Не съжалявате ли, че съдействахте на ислямския фундаментализъм, че снабдявахте с оръжие и консултирахте терористи?”. Отговор: “За какво да съжалявам? Какво е по-важно за историята на света? Някакви талибани или падането на Съветската империя? Няколко разбунени ислямисти или освобождението на Централна Европа и краят на Студената война?!”.
Между юли и декември 1979 г. Бжежински снове из Афганистан, позира в дружески разговори с Осама бин Ладен, има и видеозаписи, на които държи речи пред “няколко разбунени ислямисти”: “Ние знаем вашата дълбока вяра и ние сме уверени, че вие ще победите. Тази земя (сочи към СССР) на север е ваша земя и вие ще я завоювате! Аллах акбар!”.

З) 8 март 1983. Доктрината “Evil empire” (Империя на злото). Автор – Роналд Рейгън. След 5 години вече не мисли така. Но какво от това.

Post Views: 23

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…