СВЯТ
Сверяване на часовниците: за какво Путин говори три часа с Меркел
Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел три часа обсъждаха Украйна, Сирия и Иран, говориха за икономическото значение на „Северен поток – 2“ и споделиха мнението си за сегашното състояние на отношенията между двете страни, а също така се съгласиха да развиват диалога по всички аспекти.
Срещата се проведе в крайградската правителствена резиденция Мезеберг край Берлин. Путин пристигна тук от Австрия, където беше гост на австрийският външен министър Карин Кнайсл. Според Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, министърът е поканил Путин на сватбата си още по време на посещението на руския лидер във Виена на 5 юни.
Преди разговорите Путин и Меркел направиха изявление пред пресата. Песков обясни необичайния формат с късното начало на преговорите: „Все пак е събота, не е съвсем удобно от информационна гледна точка да се правят заявления толкова късно“.
Преговорите между двамата лидери продължиха три часа и след края им Песков съобщи, че разговорът е бил задълбочен.
„Преговорите бяха продължителни. Много обстоятелствен и детайлен разговор по темите, които като цяло бяха посочени в изявлението на президента и канцлера преди началото на разговора“, заяви той пред журналисти след срещата.
В същото време Песков обясни, че общуването между Путин и Меркел е било само сверяване на часовниците и не е трябвало да постига никакво споразумение. „Нямаше за цел да се постига споразумение. Това беше много полезен своевременен разговор за сверяване на часовниците по редица спешни, активно развиващи се въпроси“, заяви той.
„Северен поток-2“
Една от основните теми на преговорите бе строителството на газовата тръба „Северен поток-2“ от Русия към Европа.
Проектът включва създаването на две разклонения газопровод с общ капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно от руското крайбрежие, през Балтийско море, до Германия. Новият тръбопровод се планира да бъде изграден до съществуващия „Северен поток“ през териториалните води или изключителните икономически зони на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Nord Stream 2 AG, оператор на тръбата, трябва единствено да получи разрешителни за строеж от Дания.
Путин и Меркел се съгласиха, че политизирането на „Северен поток-2“ е ненужно.
„Търговският характер и конкурентното предимство на този проект бяха подчертани. И Путин, и Меркел се съгласиха, че е грешно да се политизира по някакъв начин този проект“, заяви Песков пред репортерите.
„Северен поток-2“ е изключително икономически проект“, заяви руският президент в изявлението пред пресата.
Той припомни, че потреблението на руски газ в Германия непрекъснато се увеличава и през 2018 г. се е увеличило с 13%.
„Една от приоритетните области е енергетиката, това е добре известно. Германия е най-големият купувач на руски енергийни ресурси. Само през 2017 г. ние доставяхме 53,8 милиарда кубически метра газ“, заяви Путин.
Руският държавен глава добави, че тези обеми покриват повече от 30% от германския пазар.
Според данните на „Газпром“ доставките на газ за Германия от 1 януари до 15 юни са се увеличили с 13,2% (с 3,2 милиарда кубически метра) в сравнение с аналогичния период през 2017 г. В същото време, окато цяло към далечната чужбина концернът е увеличил доставките с 5,6% (пет милиарда кубометра), до 93,6 милиарда.
„През юни се навършиха 50 години от началото на доставките на газ от Съветския съюз до Западна Европа. През този период нашата страна надеждно осигуряваше непрекъснато енергоснабдяване, което допринася значително за енергийната сигурност на целия европейски континент“, заяви Путин преди началото на преговорите с Меркел.
Американската опозиция по проекта също бе обсъдена.
“Има разбиране, че, разбира се, проектът е напълно икономически изгоден, конкурентен, така че е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че той е предпазен от възможни неконкурентни нападки от трети страни, за да може в крайна сметка да се стигне до завършването на този проект“, заяви прессекретарят на руския президент.
„Нямаше никаква цел да се постигнат споразумения (във връзка със санкциите на САЩ). Още по-трудно е да се каже какви мерки могат да се направят, но като цяло те размениха разбирането, че проектът е необходим и трябва да бъде завършен“, добави той.
Друг обсъден аспект е продължаването на транзита на руския газ към Европа през Украйна.
Меркел заяви, че дори след стартирането на „Северен поток – 2“ Украйна трябва да запази ролята си на транзитна страна.
„Смятам, че дори след старта на „Северен поток-2“ Украйна трябва да изпълнява своята роля в газовия транзит към Европа. И аз съм много доволна, че успяхме да започнем преговорния процес по тази тема“, заяви тя.
Путин увери, че „Северен поток – 2“, „не затваря възможността за продължаване на транзита на руски газ през територията на Украйна“, но направи уговорката, че транзитът през Украйна трябва да бъде „икономически във всеки смисъл на думата“.
„Бих искал да отбележа, че най-важното е украинският транзит, който е традиционен за нас, трябва да съответства с икономическите изисквания, да бъде икономически във всеки смисъл на тази дума“, заяви той.
„Говорихме като цяло за международната търговия и икономическите отношения, изразихме общата загриженост за непредсказуемостта на решенията, по-специално в областта на митата, приети от някои държави, като цяло обсъдихме опасенията, че подобни решения в крайна сметка могат да имат много негативни последствия като цяло за системата на търговско-икономическите връзки“, заяви Песков пред журналистите.
Украйна.
Лидерите на Русия и Германия отделиха голямо внимание на политическия аспект на украинската тема.
Като цяло се размениха мнения относно положението в Украйна. Те изразиха съжаление във връзка с пълното буксуване на процеса по прилагането на Минските споразумения. Изрази се загриженост относно несигурните перспективи по продължаването на изтичащия закон за особения статут на Донбас, което е достатъчно важен елемент от Минските споразумения“, заяви Песков след преговорите.
Според самия Путин, разрешаването на въпроса „не напредва, като трябва да се подчертае липсата на алтернатива на осъществяването на Минските споразумения. Ние отбелязахме нашия интерес от работата в Нормански формат и от конкретна група, готовността и занапред да оказваме съдействие на специалната мониторингова мисия на ООН“.
„Надявам се, че ще можем да продължим напред в тази посока“, добави руският президент.
Меркел каза преди преговорите, че те трябва да обсъдят изпращането на мироопазващи сили на ООН в Украйна.
„Днес ще говорим за възможността за създаване на мисия на ООН, която да изиграе ролята си в мирния процес (в Украйна). Германия е готова да носи отговорност тук“, заяви тя.
Германският канцлер също изрази надежда, че към началото на учебната година в Украйна ще се установи примирие.
„Ние вече работим усилено за това. Минските споразумения остават. Въпреки че трябва да констатираме, че все още нямаме стабилно примирие. Надявам се сега, в началото на новата учебна година, да направим нов опит да осигурим примирие“, допълни тя в изявление пред пресата.
Сирия
Путин и Меркел обсъдиха подробно проблемите на Сирия, включително включващия формат на разрешаването на конфликта.
„Много подробно говорихме по сирийските въпроси… Бе засегната темата за политическото решение в Сирия, темата на включващия формат на политическо решение. Това е с участието на всички“, заяви Песков.
Путин заяви преди преговорите, че в Сирия трябва първо да се помогне на тези области, в които бежанците могат да се върнат, включително от европейските страни.
„Важно е да се засили хуманитарната компонент в сирийския конфликт, искам да кажа, на първо място, предоставянето на хуманитарна помощ на сирийския народ и да се помогне на тези райони, където бежанците, пребиваващи в чужбина, могат да се върнат“, допълни руският президент.
„Разбира се, нямам предвид европейски държави в този случай, въпреки че някои хора от Европа може би ще се върнат. Позволете ми да ви напомня, че в Йордания има милион бежанци, милион бежанци има Ливан, в Турция три милиона. Това потенциално е огромна тежест за Европа, така че е най-добре да се направи всичко, за да могат тези хора да се завърнат у дома“, заяви той.
Според държавния глава за завръщането им в действителност са необходими прости неща. „Да се помогне за възстановяването на водоснабдяването, канализацията, да се помогне за възстановяването на здравеопазването – най-основните неща. Мисля, че всички се интересуват от това, включително и Европа“, изброи той.
Веднага след преговорите „Путин отбеляза постепенно развиващото се завръщане на бежанците, настоявайки европейските столици да допринесат за това този процес да бъде необратим“, заяви Песков.
Държавните глави обсъдиха и четиристранния формат на преговорите за Сирия – Турция, Франция, Германия и Русия.
През юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че срещата на високо равнище на лидерите на Турция, Русия, Германия и Франция ще се състои на 7 септември в Истанбул. Според него на дневен ред са Сирия и другите регионални проблеми. Песков в петък заяви пред репортери, че засега няма такова заседание в дневния ред в съгласувана форма. Високопоставен източник, запознат с преговорите, каза пред РИА Новости, че Москва е готова да участва на срещата, организирана от Анкара.
„Този формат беше споменат. Решихме, че на експертно ниво, на ниво асистенти, диалогът в този формат ще продължи, така че в дългосрочен план можем да повишим нивото на комуникация“, разказа Песков.
Иран
Трета външнополитическа тема, на която се спряха главите на двете държави, стана Иран.
И двамата се изказаха за запазване на иранското ядрено споразумение, от което САЩ по-рано излязоха.
„Изключително важно е да се поддържа това многостранно споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН, насочено към укрепване на регионалната и глобалната сигурност и на режима за неразпространение на ядрените оръжия“, каза Путин.
„Искаме да запазим СВПД, но ние със загриженост следим дейността на Иран, независимо дали става въпрос за ракетната му програма или за ситуацията в Сирия”, заяви Меркел на свой ред.
Споразумението между Иран и шестте международни посредници (Русия, САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Германия) бе сключено през юли 2015 г. То налага ограничения върху развитието на ядрената програма на Иран в замяна на премахването на икономическите и финансови санкции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в началото на май, че Вашингтон излиза от него. САЩ възстановиха мащабните санкции срещу Иран, които преди това бяха прекратени като част от сделката.
Диалогът
Меркел и Путин обсъдиха и въпросите за двустранното сътрудничество като цяло, говорейки за продължаване на диалога.
„Според мен спорните въпроси могат да бъдат решени чрез диалог, затова се радвам, че мога да приема като гост в Мезеберг г-н Путин“, заяви Меркел.
Путин отбеляза, че Русия отдава голямо значение на развитието на сътрудничеството с Германия в политическата, икономическата и другите сфери.
„Изхождам от факта, че ще обсъдим състоянието и перспективите на търговските и икономически отношения“, заяви той и подчерта, че Германия е един от водещите партньори на Русия.
Путин и Меркел „обсъдиха подробно двустранните отношения, отбелязаха със задоволство нарастващата динамика на взаимния търговски оборот“, обяви Песков след преговорите. „През миналата година отбелязахме много добър растеж – ръст от 23%. Тази тенденция продължава и тази година“, допълни прессекретарят.
Руският президент говори и за развитието на културните и хуманитарни връзки между двете страни.
„Сътрудничеството в областта на културата и хуманитарната сфера се развива, много дейности се проведоха в рамките на годината регионално-общинското партньорство. Есента щафетата минават към година, посветена на научно-образователното партньорство. През 2019 г. В Германия се планира мащабна концертна програма, която се нарича „Руски сезони“, заяви той.
“Възстановяват се и контактите по линия на парламентите на двете страни… работи се по инициатива за създаване на голяма междупарламентарна комисия с участието на руската Държавна Дума и на Бундестага“, добави президентът.
Както каза Песков, двамата лидери са обсъдили и сътрудничеството с гражданското общество.
„Те говореха за необходимостта от разширяване на диалога чрез гражданското общество, беше обсъден и „Петербургския диалог“. Интересът към този формат от двете страни е потвърден. Путин също говори, а Меркел се съгласи с него относно важността на научния обмен, включително и в областта на високите технологии. Страните показаха достатъчно голям интерес към засилването на контактите в тази област“, заяви президентския прессекретар.
„Путин редовно комуникира с представители на едрия германски бизнес, възнамерява да продължи тази практика. Известни са някои проекти на големи германски компании за разширяване на присъствието им на руския пазар. Путин потвърди интереса ни към подобно взаимодействие, към такова сътрудничество“, съобщи Песков.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








