ФОКУС
След шест месеца опростяване с Кирчо сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни. Потомственият болшевик…
А сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни. Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак. Той каза, че ще подкрепи кирчовци, понеже те „имали морално право“.
СЛЕД 6 МЕСЕЦА ИЗПРОСТЯВАНЕ С КИРЧО
Една от нашенските фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата.
Кирчо, например, не е управлявал дори една селска мандра.
А на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва.
Обаче опряхме до Кирчо.
А сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни.
Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Той не успя да втаса като председател на Парламента – обаче сега казва, че нямало да бяга от отговорност.
Можеха да прескочат направо до Лена – тя, впрочем, сякаш струва повече и от двамата. Най-малкото, отстрани изглежда, че ги върти на пръста си.
Проблемът, в края на краищата, опира до Скаутите на „нашите партньори“, които издирват подходящи хора, за да ги монтират в някоя страна.
От години техните качества стават все по-съмнителни – задоволяват се със случайни, дори с мътни персони, в някои случаи и направо с отрепки.
Ако избраниците им притежават някакви актьорски качества/Зеленски или пък охотно съчиняват небивалици/Кирчо – готово, държавата им е сервирана: лапайте.
Оттам-насетне важното е да се придържат към един ритуал: непрекъснато да славословят Чорбаджиите си, може да го правят неубедително и направо дурашки – важното е ритуалът да се спазва.
И още нещо: да не си поемат дори дъх без разрешение.
Ритуалът се спазва, обаче и американофобите, се увеличават. Скаутите са изправени пред тази загадка – и не могат да я разрешат.
В такива случаи обикновено се прибягва до организиране на локални конфликти с конвенционални оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, разбира се.
Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев.
Но за нас е важно друго: когато един политически тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „отпор“ на агресора/руснаците, ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница?
Очевидно е, че Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо.
Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморим производител на лъжи, истински ударник в това отношение.
Сякаш генът му е нагласен така, че задължително трябва да изхвърли поне една лъжа дневно.
Още от първия ден на Кирчо като служебен министър на икономиката, вече можехме да го наричаме Усмихнатият Лъжец.
Стана ясно, че той се държи като нерез с фактите.
Изведнъж се оказахме сврени под диктата на фантазни изхвърляния. нелепи самохвалства и измислици, гарнирани с фалшиви усмивки.
Никога досега, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест.
Но и никъде и никога, който и да е измамник, не може да има успех, ако не е в среда, изобилстваща от балами.
Важният въпрос е: до каква степен е заразно това недоразумение?
И още: дали и народецът не изпростява, докато се майтапи с ПростоКирчо?
Лорер, който е третият важен играч от сбиритока на кирчовци, тия дни се беше загрижил за българското правосъдие: изборите щели да бъдат референдум – за правова държава или за статуквото.
Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер сякаш не е достатъчно техен човек или е някак остатъчен, за да отваря изобщо уста за правосъдие/правова държава – след като неговият „лидер“ безцеремонно погази Конституцията.
Лорер, като филиз от един много патил народ, трябваше да се дистанцира от ПростоКирчо, още когато той отправи заповедта си незабавно да започнат арести на политическите му противници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина.
Само башибозук си позволява да се държи така.
Ако си такъв, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък най-малко.
Хубаво е да се знае, че и прокуратурата все някой ден ще намери време за една от най-арогантните врътки/кражби на Прехода, която вече е добре осветена медийно като „Аферата в бизнес-зона Божурище“.
Тя се случва през далечната вече 2013 година и нейни главни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо.
Сигурно дори Иван Костов е завидял на изобретателността на авторите на далаверата.
Те се представят като първокласни комбинатори и това се случва тъкмо по време на Статуквото, срещу което днес те привидно воюват.
Те са гениите на привидността, тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето – ако се разбере, какво всъщност казват, и в действията.
Смайващо е как са се изпедепцали толкова, това не се учи в мистифицирания покрай тях Харвард.
Това са умения, които се придобиват по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой гениален мошеник.
Човек си казва, докато чете подробностите за „Аферата Божурище“, че тия дори и затвор биха продали, като нищо.
Впрочем, досега не сме чули дори и най-мизерната референция от Харвард за тях – макар че поне Асенчо има международно признание: един негов бивш чуждестранен партньор го нарече „много умен измамник“.
И това е нещо. Статуквото със сигурност ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, макар да сме убедени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци говорят срещу Лъжата.
Мастурбаторски гърчове, които само ни отдалечават от Истината.
Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Отгоре на всичко, от време на време, Кирчо плаши и гаргите: ако се налагало, пак щял да протестира.
Припомниха ни го от Протести 2020 – една невзрачна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – направо с премиерски пост.
Получи и специалната привилегия, спокойно да обитава зоната на неприкосновеността – дори и от Конституцията ни, след като бе пренебрегнато решението на Конституционния съд за двойното му гражданство.
Това сложи началото на болестта му.
Докъде ще го отведе тя – и нас, покрай него – това е въпросът.
Отговорът го даде Кирчо в телевизионно интервю на 9 юли.
Той се накисна сам с думите: „Най-късно до октомври ще си върнем държавата“.
Точно така – той вече гледа на държавата като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени/изметени от далаверата и мискинлиците.
Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя наистина е лесна – само трябва да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди будали, някак опечени и някак „машинизирани“.
Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак.
Той каза, че ще подкрепи кирчовци, понеже те „имали морално право“.
Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „морала“ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията.
Не може да се опитваш да набуташ в джоба си цяла България – и да оставиш в краката ти да се пречка някакъв морал.
Ето един пример за управленски морал.
Не можем да се разминем от евроатлантически ценности, но това не пречи кирчовци да се държат като безпределни нахалници: дори една проста търговска сделка – вноса на два танкера втечнен газ – прикриха като „държавна тайна“.
Утре могат да ви кажат, че и управлението на самата държава е търговска тайна.
Тия неща са противно нелепи и срамни – въпреки това, Хр. Ив. ги приема като „морални“.
Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато феновете на кирчовци си дъвчат палците, за да измислят как да ги защитят, нека им подскажем един факт, на който да се уповават.
Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този повод почти се сляха.
И очертаха реалния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква полза.
От цялата шарлатания може да има една полза: да се отучи българският народ да се доверява на първия срещнат кретен.
Как обаче хората да разберат, че нямат насреща си кретен?
Нямаме предвид Кирчо.
Това пък е много просто: ако не дрънка за някакви келяви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „Аферата на века“ – златната концесия на канадската „Дънди прешъс“. Имаме предвид точно Кирчо.
Кирчо заслужава да му спретнат един-два паметника.
Един – в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Друг – на входа на Министерския съвет, украсен с надписа „Огледай се, и ако не приличаш на мен, влез“.
Херо има основания да се тревожи.
Както са я подкарали, накрая ще направят премиер първият нещастник, който мине покрай посолството на 25 юли, в 9 часа и 15 минути.
А за нас е любопитно да научим, защо, все пак, Скаутите харесаха Кирчо.
То е ясно, че „нашите партньори“ предпочитат да сме слабаци.
Друго?
Ще бъде справедливо, все пак, да знаем как и срещу какво се харизва една държава.
Цената едва ли е била висока.
*Фрагмент от „Портрет на Великия Случайник“.
Кеворк Кеворкян
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








