ФОКУС
Най-голямата тайна в държавата? Кой съветва министрите
И новата власт обича прозрачността, но само докъдето тя е преценила
С промяната на всеки караул в Министерския съвет в. „Сега“ задава един и същи въпрос – ще обявите ли публично на страницата на всяко министерство пълния състав на политическите кабинети с назначените съветници и експерти? Този прост въпрос се оказва еднакво труден за всяка власт – без значение от клетвите за прозрачност, промяна и други политически панделки, в които се опаковат новите мнозинства. Последното правителство падна от власт, без да направи изключение – задкулисието от съветници при него не само не се освети, но и се разрасна. Моделът с изпращане по министерствата на партийни съветници съгледвачи не сработи и институциите се оказаха феодализирани и воюващи помежду си.
Прегледът по министерства и даваните отговори на депутатски питания по темата със съветниците показва, че последното правителство не изневери с нищо на практиката да пази ревностно в тайна с кого се консултира. Секретността около имената на съветниците на места дори се оказа по-висока от обичайното. Това, разбира се, няма нищо общо с принципа за публичност на управлението.
Съветниците – с публични декларации, имената им – тайна
Изумително е нехайството, което министрите проявяват към задължителната прозрачност за състава на политическите си кабинети. Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество задължава членовете на политическите кабинети, включително съветници и експерти, да подават задължителните декларации за несъвместимост, имущество и интереси като всички лица, заемащи висши политически длъжности. Декларациите по закон са публични и подлежат на публикуване, тоест имената на тези хора не са тайна. Не е тайна и биографията им – законът изисква те да декларират интересите си – участие в търговски дружества в последните 12 месеца, свързани лица, наличие на договори в съответната област на действие. На този фон някои министри продължават упорито да пазят имената на съветниците си като някаква страшна тайна.
Много показателни в тази насока са дадените отговори от част от министерствата на питане на депутата от ГЕРБ Христо Гаджев. Той поиска имената на всички съветници и информация за заплатите им. Повечето министри отговориха на питането, но изненада – в отговорите, публикувани на сайта на Народното събрание в секция парламентарен контрол, имената на съветниците са заличени. Информация за заплати не се предоставя с аргумента, че това са лични данни. „Не за пръв път внасям подобно питане, но за пръв път имената се заличават постфактум при публикуването на отговорите“, коментира пред „Сега“ Гаджев.
Някои министри изобщо са отказали да обявят имена, като само са посочили броя на назначените съветници. Голямата изненада в този списък на запазилите в тайна съветниците си дори от парламента е финансовият министър Асен Василев. На въпроса на Гаджев от администрацията на МФ са благоволили да посочат само бройка – към политическия съвет на министъра били назначени четирима съветници и двама експерти.
Имена не е посочил и спортният министър в оставка – Радостин Василев. Той е обяснил, че има само един съветник. На този фон има министерства, които все пак са се отнесли сериозно към темата и са предоставили подробна информация за имената и опита на назначените съветници.
При публикуването на декларациите цари пълен хаос
Опитът да се засече информацията за назначените съветници на базата на публичните декларации на сайтовете на всяко от министерствата е истинско приключение. Администрацията на Министерския съвет е единствената, която е разделила информацията по категория задължени лица, и декларациите на съветниците и експертите към политическите кабинети са публикувани в отделна директория от всички останали служители на МС. При повечето от останалите министерства всичко е изсипано накуп, без възможност за търсене в базата данни.
Така, за да се установят назначените от Асен Василев съветници, трябва да се разгледат десетки записи на подадени декларации на служители от администрацията на МФ. Министерството все пак се е смилило над потребителя, като е разделило декларациите по години, и търсенето на съветници може да се ограничи само в 2021 и 2022 г. „Сега“ успя да открие по този заобиколен път четирима съветници на Асен Василев – Георги Клисурски (в декларацията всички полета са попълнени с нямам нищо за деклариране и трудно може да се засече биография, но името съвпада с това на икономиста и data scientist Георги Клисурски), Естел Тодорова – съветник на Василев още от служебното правителство на Стефан Янев, Николай Николов (и той няма нищо за деклариране), Сирма Атанасова.
В Министерството на спорта – също спестило името на единствения съветник на Радостин Василев, пък изобщо не знаят, че са длъжни да публикуват не само имената на подалите декларации, но и самите декларации (в частта интереси и тази за несъвместимост). Вместо това на сайта на спортното ведомство се открива уърдовски файл с имената на подалите и номера на декларациите, без изобщо да се посочва позицията, заемана от конкретния служител.
Плачевно е съдържанието на тази рубрика и на културното министерство. Тук изобщо не са публикувани нови данни. Липсата на задължителен стандарт, който да спазват администрациите при публикуването на тези декларации, разбира се, не е случайна и резултатът е закон, който на практика не действа.
Съветници фантоми, юруш по министерствата
Странната формула, избрана от последното правителство – министерствата да се надзирават от съветници, пратеници на всяка една от партиите в коалицията, доведе до разрастване на задкулисието и до тотална неяснота тези хора как точно се назначават. Много малко министерства са включили тези „външни“ съветници в числеността на политическите кабинети, където всъщност им е мястото. Пример за такова ведомство е МРРБ, където Гроздан Караджов в отговор на питане на Христо Гаджев е посочил поименно 5-има съветници и двама експерти, всички членове на кабинета.
Съветници на други партии се откриват и сред хората от политическия кабинет на вицепремиера Калина Константинова.
Други имена на действащи съветници обаче се оказват неоткриваеми в списъците на подалите декларации по закона. Така в повечето случаи няма как да се проследи кои партии в кои министерства са решили да пращат съгледвачи и кои в крайна сметка са тези хора. Много показателен беше случаят със съветника на Калина Константинова Васил Величков, който започна да се изявява публично по отделни теми, а името му не фигурира сред посочените съветници на Калина Константинова – разминаване, изтъкнато от Христо Гаджев.
Прегледът на публикуваните декларации показва и други особености – някои съветници се оказват ключови и съветват в повече от едно министерство, при други пък кариерата им е приключила светкавично заради глад на кадри и назначаването им за заместник-министри. За зам.-министри са били назначени двама от съветниците на вицепремиера Калина Константинова – Адриана Попова и Александър Йоловски, пратени за заместници на Божидар Божанов. Съветникът на Константинова Даниел Неделчев пък е станал парламентарен секретар на Министерството на електронното управление. Сред съветниците в две администрации е юристът Боян Бележков, който съветва и премиера Кирил Петков, и в Министерството на правосъдието. За договора му в МС обаче се уточнява изрично, че е на половин работен ден. Не е ясно дали няма други дублиращи се съветници.
Ще дочакаме ли това задкулисие да изсветлее и хората, имащи влияние върху публичния живот на страната, да станат публични, предстои да видим. Обратното е игра на тронове, за която гласоподавателите не са гласували. И харчене на публични средства за заплати на хора, които не желаят да носят отговорност.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








