СВЯТ

Цялото ни внимание е към Китай, а не към Русия: заместник ръководителят на Пентагона разказа на поляците за приоритетите на САЩ

Днес реално предизвикателство към Съединените американски щати отправя Китай, а не Русия, въпреки значителния военен арсенал на последната, сигурен е бившият заместник-ръководител на Пентагона Дерек Шоле. В интервю за изданието Rzeczpospolita обаче политикът обеща, че САЩ няма да оставят Полша без своето военно присъствие, но нарастването му ще бъде незначително.

Във Вашингтон всички са съгласни, че Полша е ключов съюзник на Америка и се нуждае от подкрепата на САЩ. Това е гледна точка, споделяна както от републиканците, така и от демократите. Но Конгресът, който ще вземе окончателно решение по този въпрос, ще вземе предвид два пункта: колко ще струва всичко това и откъде е възможно да се преместят войски в Полша, в кой регион на света САЩ могат да си позволят да отслабят военното си присъствие. Та нали Съединените щати имат глобални интереси, каза в интервю за Rzeczpospolita бившият заместник на ръководителя на Пентагона Дерек Шоле.

В същото време политикът отбелязва, че е малко вероятен сценарият, при който САЩ ще изпратят войски непосредствено от своя територия. „Нито един конгресмен няма да се съгласи да ограничи присъствието на войски в своя щат в полза на друга, дори най-приятелската страна. Също така, президентът Тръмп може лесно да бъде убеден, че това ще противоречи на девиза му “Америка на първо място”, подчертава Шоле.

В Националната стратегия за сигурност беше ясно написано, че приоритет за Пентагона ще бъдат новите технологии за борба във въздуха, в морето и в киберпространството, а не изграждането на нови бази на сухопътните войски. Нещо повече, средствата на американската държава са ограничени до такава степен, че сега е планирано да се прехвърлят средства от инвестиционния бюджет на Пентагона, този, от който трябва да се финансира укрепването на американското военно присъствие в Полша, за да се изгради стена на границата с Мексико, продължава той.

Но въпреки това, САЩ обмислят разполагането на войските си в Полша, защото това е част от стратегията, към която те започнаха да се придържат след кризата в Украйна през 2014 г., когато Дерек Шоле работеше в Пентагона.подчертава Шоле. „Америка прехвърли тогава допълнителни сили в Европа, за да покаже на Русия, че опитът за дестабилизиране на страните от НАТО ще срещне моментален отговор. От това време е и тази забележителна новина за Полша, че това, което трябваше да бъде краткосрочно действие, се трансформира в постоянно, макар и ротационно присъствие на войски на САЩ в Полша,”

Става дума за сериозна сила от 4,5 хиляди войници, чиято мисия е включена в системата за планиране на Пентагона. Държавният департамент сега мисли дали не би било по-добре да постигнем същата цел с помощта на постоянно присъствие. Може да се очаква доста скромно, може да се каже, от няколко стотин войници, укрепване на присъствието на САЩ в Полша, но с елементи, които сигнализират, че Америка е тук за дълго време, като складове с оръжия или командни щабове, добавя той.

При това бившият заместник на ръководителя на Пентагона опровергава нежеланието да бъде нарушен Основополагащият акт на Русия-НАТО от 1997 г., който забранява преместването и разпространението на сериозно военно присъствие в Централна Европа. „Този фактор не се взема под внимание от момента на руското нахлуване в Украйна. Оттогава не си спомням, по време на дискусия в Пентагона за това как да отговорим на действията на Русия, някой да е обръщал внимание на това“ – казва той.

Но сега вниманието на американците е насочено към Китай. Съществува много сериозен риск, че след 20 години Китай ще заеме мястото на САЩ като доминираща военна сила на планетата. Китайците вече имат предимство пред някои стратегически области на САЩ, такива като изкуствения интелект. Пекин също развива асиметрично военно предимство – опитва се например да неутрализира американското доминиране във въздуха в Югоизточна Азия чрез изграждане на точни въздушни снаряди. „Само преди 5-10 години Китай можеше само да краде технологии или да ги купи, но днес повечето от тях се разработват там. Това е съвсем различно предизвикателство за нас, отколкото Русия, която, въпреки че има значителен военен арсенал, в крайна сметка е низходяща държава”, уверен е Дерек Шоле.

Post Views: 21

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ