LIFE

Живях във Виетнам 5 години и разказвам, какво е прието за местните жители, но изненадва туристите

Здравейте! Казвам се Мария и от 5 години живея във Виетнам с моето малко семейство (аз, съпругът ми и синът ми). Премествайки се тук, не знаехме почти нищо за държавата, която ще се превърне в наш дом през следващите 5 години. Представите ни за Виетнам като малка тропическа държава се оказаха далеч от реалността. Всъщност държавата заема около 330 хиляди квадратни км, като всеки регион има свои културни и природни характеристики. През това време научихме много за тази страна, но много неща останаха извън нашето разбиране.
Ще се радвам да разкажа на читателите за нюансите на живота в тропическата идилия и в същото време ще споделя история за това защо сега винаги изтърсвам кърпата под душа си, преди да се изсуша.
Веднъж в една мрачна есен, решихме да прекараме няколко месеца във Виетнам – да се насладим на слънцето и на топлото море и неусетно за нас, тази зима продължи 5 години. През годините успях да работя като мениджър в 2 хотела, съпругът ми усвои професията фотограф, а нашето скъпо дете мина през няколко местни детски градини.
Виетнам беше очарователен, забавен, разкошен, зашеметяващ и плашещ. Като цяло, каквото и да е, но не и скучен.
Като местообитание избрахме малкото курортно селище Mui Ne, близо до големия град Фан Тиет. Тук вече живееше голяма компания емигранти: руснаци, украинци, французи, американци и германци. Животът в курортния град несъмнено се различава от живота в голям град, но имахме късмета да опознаем някои от особеностите на виетнамския живот тук.
Работа
Животът в южната част на Виетнам започва призори – в 5 или 6 часа. В 7 часа сутринта децата започват училище и работят почти всички институции. И около 16:00 часа работният ден приключва и можете да се приберете.
Има само един почивен ден на седмица. В началото беше много уморително.
Шефът ми беше очарователно виетнамско момиче на моята възраст. Няколко пъти тя ме покани да споделя идеи за това какво конкретно не ми харесва в сегашното състояние на нещата. В началото направих точно това, но, забелязвайки горчивото недоволство в очите й и искреното разочарование, започнах да предавам критиките и предложенията си много по-тактично.
Съществува стереотип, че почти всички бизнес срещи във Виетнам закъсняват и сроковете постоянно се отлагат. Това не е напълно вярно. В нашия хотел, като цяло, на най-видното място лежеше чудовищен тефтер, в който всеки трябваше да се подпише за своето пристигане и заминаване. За 5-минутно закъснение имаше глоба. И не е прието да идвате на среща половин час след определеното време.
Обичаи
Виетнамците са суеверни, но по свой начин. И така, много внимание се отделя на числата. Регистрационната табела с правилната комбинация от цифри може да бъде недостижима. Това се проявява и по отношение на имената. И така, приятелката ми получила едно име при раждането, но тя била много болно дете и затова майка й решила да й даде друго, за да се отърве от всички възможни неразположения.
В автобусите не е обичайно да се вадят огледала или да се използва гребен. Това може да привлече духове и да причини инцидент.
Във Виетнам се обръщат един към друг или със собственото име, или с пълното име и фамилия на човек. Вариантът “Мистър Смит” тук се счита за неправилен. Списъкът с имената не е дълъг, но никой тук няма да измисли нещо ново и необичайно.
Бизнес
Много бизнес проекти могат да отнемат години, докато други се завършват с рекордна скорост. Логиката на тези процеси за мен остана загадка. И така, гигантски хотел недалеч от къщата ни беше построен само за няколко месеца. В същото време, когато пристигнахме, имаше план за развитие на градския насип. Трябваше да има широка алея с тревни площи и пейки, а имаше много улични кафенета, предлагащи морски дарове.
Всяка година държавна комисия идваше да наблюдава напредъка в работата по подобряването. В наши дни всички заведения за обществено хранене се разтвориха във въздуха и пред очите на уважаваните гости се появи идеално чист и празен насип. Комисията си тръгна и още на следващия ден кафенетата, като гъби, пораснаха отново. Крайбрежната улица още не се е появила.
Взаимодействието между бизнеса и регулаторните органи също е преплетено в мрежа от незабележими ритуали. Работих в хотел и всяка година при нас идваха различни комисии, за да проверяват. Беше познато и разбираемо. В същото време купувахме билети няколко пъти в годината за благотворителен концерт, организиран от местната полиция. Точно 50 броя. Уви, не можах да оценя музикалните таланти на защитниците на обществения ред.
Деца
Отглеждането на малко дете в тропиците е удоволствие. Слънце, топло море, пясък, плодове и всичко това – целогодишно. Вярно е, че когато става въпрос за неща, които са напълно познати за нас, започват трудности. Например чорапите и всякакво облекло, различно от шорти, са зло! Детето отказва да ги носи категорично.
Така и не стигнахме до училище във Виетнам, но опитахме много детски градини. Най-дълго нашето дете посещава платена виетнамска детска градина във Фан Тиет. Децата бяха там от 7 до 16 ч, спяха два пъти, хранеха се няколко пъти, ходеха на басейн и изучаваха различни предмети. Толкова се надявахме, че нашето дете ще проговори виетнамски след няколко месеца, но в резултат цялата му група (30 души) говореше на руски.
Децата във виетнамската детска градина бяха хранени 4-5 пъти на ден, но все пак трябваше да изпращам кисело мляко и кифлички за детето, защото те закусваха супа от варена пилешка юфка. Много е полезно, но горкото дете не можеше да го натъпче в себе си в 7 сутринта.
Възпитание
Не е обичайно да се наказват деца под 5-годишна възраст. По-скоро те могат да бъдат наказани, но не и за неща, които разбираме. Така младите създания се радват на пълна свобода, тичат наоколо, играят. Освен това, забавлявайки се, те могат да се качат на капака на чужда кола или да счупят детска пързалка – никой няма да им каже и дума.
Така че, ако не толерирате подобни методи на възпитание, трябва предварително да предупредите ръководството за това. Левичарят ще бъде преквалифициран със сила (точно както в доброто старо време).
Концепцията за опашка във Виетнам е много неясна. Както за възрастни, така и за деца. Така че всяка детска игра, при която участниците правят нещо един след друг, се превръща в битка на титаните.
Ние
Нашето дете успя да се роди русо и дори с великолепни къдрици. Виетнамците бяха възхитени от тази комбинация. Всеки минувач на улицата може да спре, за да докосне сладура, да стисне бузата му, да го прегърне или да го погали. Симпатичният чаровник само гневно изръмжава от такова внимание.
Тук никой няма да се поколебае да направи снимка на бебе, което харесва, или да помоли родителите да си направи селфи с бебето. Отначало изпаднахме в изумление от такова внимание, а след това свикнахме.
Придвижвайки се към морето, си мислехме, че ще се плискаме сред вълните всеки ден. Наивно, успявахме да плуваме само няколко пъти в месеца. И всичко това, защото Mui Ne е известен със силните ветрове, а вълните понякога са твърде високи, за да влезете в морето. Така че, ако планирате ваканцията си в този курорт, забравете за ежедневното къпане в морето.
Ние веднага започнахме да се наслаждаваме на топлите лъчи на виетнамското слънце и след няколко месеца цялото семейство беше покрито с луксозен бронзов загар. Бях много горда с този благороден цвят: за пръв път в живота си бях толкова загоряла. Веднъж моята виетнамска приятелка, смутена, попита дали вече съм си купила чадър. „Какво, идва дъждовният сезон ли?“ – попитах изненадана. – Не, разбира се, но толкова зле си почерняла. Като селянка. А ти имаше толкова красива бяла кожа. Но не се притеснявай, просто се разхождай под чадър и можеш да си купиш страхотен избелващ крем от магазина.”
Фауна
През всичките 5 години, споделяхме дома си с кого ли не. Най-традиционните гости бяха бездомни котки и гекони. Но когато стадо жаби се нанесе в къщата ни в топла лятна вечер, това беше малко изненадващо. Земноводните се заселиха навсякъде, един особено упорит жабок обичаше да се крие в кърпата ми за баня. След като няколко пъти внимателно притиснах мократа крастава жаба към себе си, обвивайки се с кърпата, нищо не можеше да ме уплаши.
Мравките живеят навсякъде, но в същото време, подобно на супергерои, те са стремителни и неуловими. Изглежда, че в къщата няма нито едно същество, но щом падне троха, веднага нахлува цяло стадо. Горкият ми син все още не може да се отърве от навика да слага всички сладкиши и наистина вкусните неща в хладилника.
Делнични дни
Виетнамците живеят, работят и играят заедно. Тоест не можете да поверите работа само на един човек. Той веднага ще стане тъжен и ще изсъхне.
Спомням си, че веднъж се опитах да разделя камериерките, така че процесът на почистване да върви по-бързо. Те ме гледаха с толкова скръбни очи, че се почувствах истински убиец.
Отдих
Служителите също обичат да релаксират с целия екип. И за предпочитане на караоке или на пикник. Веднъж годишно, след празнуването на Тета (Лунната Нова година), със сигурност ще се организира корпоративно парти с традиционна храна и музика.
Веднъж бях на такова събитие, което се проведе от голяма строителна компания. Един от режисьорите се качи на сцената. Вече се подготвях за страстна мотивираща реч, когато той изведнъж започна да пее. Нещо много душевно и лирично. И цялата тържествена част се състоеше от такива музикални изпълнения.
Виетнамците обичат да пеят, по каквато и да е причина и по всяко време: в 5 сутринта или в 1 сутринта. Поради особеното изпълнение, всички мелодии малко си приличат. Веднъж наистина обидих приятелите си, като не разпознах „Yesterday“. Трябваше да разкажа тъжна история, че ужасни полярни мечки са стъпкали ушите ми в детството.
Веднъж със съпруга ми посетихме виетнамски нощен клуб. Беше незабравимо преживяване! Сигурно никога не съм чувала по-силна музика. Ясно е, че тук никой не си бъбреше, но, изненадващо, никой не танцуваше. Хората просто стояха около масите, гледаха диджея и според мен леко вибрираха в звуковите вълни, наслаждавайки се на акустичния масаж.
Чистота
Виетнамците са много чувствителни към поддържането на чистотата в къщата и на площадката. Всичко се почиства старателно с метла няколко пъти на ден. Дори пясъкът е пометен – много странна гледка. Но за съжаление никой не се интересува от чистотата на улиците и другите обществени зони.
Обичайно е да оставяте чехлите си пред прага, няма значение къде отивате: в къща, магазин, салон, хотел или бар. След това детето ми дълго озадачаваше посетителите на руски магазини, като изхвърляше обувките си на входа на магазина. Те носят предимно джапанки, следователно, напускайки заведението, можете да не познаете обувките си и да намерите нови.
Пазаруване
Размерите в магазините са отделна тема. В тропическите жеги бързо отслабнах и намерих така желания 36-ти европейски размер, но не мислете, че във виетнамските магазини се побирам в дрехи с размер М. Не, трагично замръзнах при размера L, който безмилостно развали цялото удоволствие от пазаруването.
Освен това семейството ни спортува с впечатляващи плавници. Аз нося 39-и размер, съпругът ми – 46-и, а синът ми на 5 години – 33-ти. Първият път, когато пристигнахме в магазин за обувки, целият екип по продажбите се събра да ни огледа. След дълги дискусии детето беше изпратено в женския отдел, аз в мъжкия, а съпругът ми, след ентусиазирана дискусия… в Хо Ши Мин.
В големите градове, разбира се, има магазини за всеки вкус и бюджет, но в нашето село търговският сектор беше представен от универсални магазини и туристически супермаркети. В първия се продаваше всичко – от играчки и битова химия до храна.
Освен това в същите магазини собствениците ядяха, гледаха телевизия, приемаха гости, спяха и живееха. Често стигам до бутилката сос, която търся, като внимателно прекрачвам спящите бебета или заобикалям приятели, пеещи караоке.
Храна
Виетнамска приятелка често ме глезеше със собствените си деликатеси. Обикновено беше фантастично. Но веднъж за вечеря получих купичка бульон, в която се носеше голямо парче сочно месо, а от приборите имаше само клечки. След като наблюдавах останалите дами, започнах, тропайки с клечките, да откъсвам парчета месо от костта. След 40 минути определено бях уморена. Най-неудобното хранене в живота ми!
Не можете да откажете храна във Виетнам. Те не само няма да настояват, но и ще бъдат смъртно обидени. Аз, против всичките си желания, трябваше да опитам яйца със зародиши, варени горчиви краставици, напитка от лимонена трева и други изкушения. Но най-поразителното преживяване наистина промени живота ми.
Поканиха ме на вечеря. С очевидна гордост ми подават купа скариди. Слава Богу, мисля, че днес няма да има изненади. Вземам една и – о ужас! – бедното същество е загубило цялото си тяло. Имам една глава в ръцете си, на която укорително блестят черни мънистени очи. Като цяло победих 3 парчета с мъченичество и сега не ям скариди под никаква форма.
Вечерята е предимно у дома, но също така е обичайно да посещавате кафенета веднъж седмично. Традиционните виетнамски заведения за хранене имат няколко характеристики. Първо, интериорът: обичайно е да се вечеря на малки пластмасови маси. Второто досадно малко нещо е, че всички боклуци от масата се бутат направо на пода: след като посетителите си тръгнат, те ще ги пометат.
Много ястия се пържат или готвят сами в малки керамични мангали. Отначало процесът изглежда сложен, но след това научавате малки трикове и вече не възникват трудности. Всички напитки се сервират придружени от пластмасови халби, пълни с невероятни количества лед.
Смята се, че във всички виетнамски магазини постоянно се мамят бедните туристи. Не знам, никога не съм го срещала. Още повече, че веднъж отидох на нашия пазар. Избрах цяла планина зеленчуци, 5 килограма, и вече си тръгвах. Изведнъж усещам как някой ме дърпа за ръката. Останалата без дъх продавачка, поклащаща глава с укор, ми подава забравеното ресто. Имаше 20 долара.
Ежедневието
Тук е трудно да се получат болнични за отглеждане на деца. Следователно, ако родителите не могат да оставят бебето при баба или леля, то ще бъде изпратено в градина. С цял пакет от различни лекарства, инструкции как да ги разпределят и, разбира се, куп различни микроби.
Във всеки курортен град, освен виетнамските детски градини, със сигурност ще има частни английски, френски и понякога руски. Това удоволствие не е евтино, но можете да намерите институция по ваш вкус. Веган, класически, експериментални, безплатни.
Виетнамките изразяват съчувствието си към други млади дами, като сплитат косите си. Обикновено по-младите роднини, приятелки и дори служители нежно сортират кичурите на по-възрастна приятелка, като ги сплитат в плитки или безмилостно издърпват сивата коса. Изглежда, меко казано, странно. И така се чувства. Но не можете да откажете подобна проява на грижа – това е изключително обидно.
Веднъж стоях на рецепцията и разговарях с гост от Германия. Изведнъж усещам, че някой нежно ме дърпа за косата. Челюстта на бедния германец падна. Обръщам се с лек ужас, а двете ми рецепционистки, усмихвайки се сладко, ровят в косата ми. Кошмар. Трябваше да му разкажа учтиво за местните обичаи.
Сватби
Веднъж бяхме поканени на истинска виетнамска сватба. Облечени официално, пристигнахме и видяхме такава картинка. На входа на празничната зала има малка опашка, а в самата стая гостите бавно стават от масите и си тръгват. Мислех, че има известно объркване с организацията.
Оказва се, че на виетнамските брачни церемонии обикновено има толкова много гости, че те са разделени на смени. Всяка смяна гости идва за 2 часа – за да ядат, пеят и пият, и в същото време да поздравяват младите. След това тези гости си тръгват и се появяват нови. Младоженците не сядат на масата, а обикалят всички гости и изслушват пожелания. По мое мнение, бедните деца не седнаха нито веднъж през целия ден. Булката също така трябва да сменя роклята си всеки път.
Сватбите обикновено се планират много месеци предварително. Много е важно да изберете правилната дата и да подготвите всички тържества. Фотосесията се провежда няколко дни преди самата церемония – празничната зала ще бъде украсена с тези снимки. Самите празници отнемат няколко дни, понякога седмица. След брака младите хора обикновено живеят в семейството на съпруга. Не мисля, че в големите градове всички тези обичаи все още се спазват стриктно, но в нашето село всичко се случи точно така.
Транспорт
В пиковите часове улиците са наводнени с всякакви мотоциклети, мотопеди и велосипеди. И въпреки че отвън движението наподобява хаотично преплитане на линии, в него има известна логика. Ако сте начинаещ, по-добре е да започнете да изследвате виетнамските улици следобед, когато по пътищата има по-малко хора.
Пресичането на голямата улица в Хошимин е истинско предизвикателство. Първият път стоях около 15 минути в ужас, съзерцавайки безкрайния трафик. Изведнъж усещам, че някой ме хваща за ръката. Обръщам се, мила бабичка стои, усмихва се съчувствено и безмилостно ме дърпа на пътното платно. В някакъв ступор я следвам. Грижовната виетнамка, без никакви ексцесии ме прехвърли на другата страна на улицата.
Собствената семейна кола във Виетнам все още е лукс. Причината за това са високите мита върху вносните автомобили, които бяха частично отменени само преди няколко години.
Най-популярното превозно средство е мотопеда. Цялото семейство може да се движи с него (могат да се поберат до 5 души), да транспортира стоки, хранителни стоки и дори доста обемисти животни. Например прасета.
Всяко приложение за такси като Uber предлага не само кола, но и мотопед като опция. Спомням си, че търсихме приемлив вариант за пътуване от Mui Ne до Хошимин, а най-евтиният вариант беше на мотопед. Онемяхме от такава перспектива.
Мопедът е истински железен приятел. Много собственици ги вкарват в къщите си през нощта.
Най-дългото ни пътуване с мотопед продължи около 5 часа (въпреки че тогава изглеждаше цяла вечност). След това винаги обличаме пуловери и дънки на път. По време на пътуването изгаряте без дори да го усетите.
Двуетажни автобуси се движат между големите градове. Технически те са едноетажни, просто седалките в кабината са подредени в 2 реда, една над друга. И въпреки че нямахме нито един проблем, мразех нощното пътуване с тези превозни средства. Шофьорите често се разсейват от телефона или си подремват.
Виетнам има само една основна действаща железопътна линия, от Хо Ши Мин до Ханой. Вагоните са разделени в 3 класи, като най-удобна е първата. Това е купе с 4 места. Влаковете имат само два минуса. Климатикът в купето работи безпроблемно, така че топлата шапка и чорапи могат да ви бъдат полезни през нощта, а спалното бельо се сменя само на последната станция на пристигане, тоест в Хо Ши Мин или в Ханой.
Къща
Намирането на къща в европейски стил в нашето село не беше лесно. Традиционното виетнамско жилище е с удължена конструкция, като подът и част от стените са с плочки. Помещенията са разположени така, че да ги духа вятърът. Повърхностите обикновено се боядисват със зелена или светлосиня боя. Те се опитват да не пестят от оборудване, но мебелите се купуват в минимално количество. Обикновено това е легло и ниска маса със столове. На масата пият кафе, но е обичайно да се яде на пода.
Особено ме трогна кухнята, където всичко беше от бетон и плочки, включително плота, рафтовете и шкафовете. Изглеждаше странно, но беше удобно да се мие.

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 476

LIFE

„Фигаро“: “Булгари“ са българи, а не гърци

Семейството на основателя на прочутата компания било емигрирало в Гърция от България

Меродавният парижки всекидневник писа в специалното си приложение „Легенда“ за компанията

Вече 140 г. наследниците на нашите златари творят бижута и часовници за богоизбрани

Корените на създателя на световноизвестната компания за бижута, часовници, парфюми, козметика, чанти и други хубави неща „Булгари“, както е нейното име в оригинал на италиански или „Бюлгари“, казано по френски, са български. А не са гръцки, както се смяташе досега и както обикновено твърдяха в дописките си за колоса на лукса специализирани в отразяването на „лайфстайла“ световни репортери. Вършеха го независимо от факта, че името в оригинал на родения в малко селце в гръцкия Епир основател е Сотириос Вулгарис, значи Сотир Българина. Но както веднъж някакъв негов биограф от южната ни съседка отбеляза с цел да парира догадките за българския му произход, нямало нищо чудно в това той да се казва Вулгарис. Примерно защото и в България имало хора, които носят фамилията „Греков“, ама съвсем не са гърци, нали?

Та меродавният парижки всекидневник „Льо Фигаро“ написа миналата седмица в специалното си приложение „Легенда“, посветено на 140-та годишнина на компанията, следното: „Няма съмнение за това, че семейството /на
Сотириос Вулгарис/ един ден е емигрирало от България /в Гърция/“.

Значи според явно добре подготвения автор на публикацията Жером Ановер, фамилията на Сотириос е с българска кръв, а най-вероятно причината за напускането на територията на нашата страна е заплахата от избухването на поредна руско-турска война, може би тази от 1853 – 1856 г., по известна като „Кримска“. Както и да е, но Сотириос е роден на 18 март 1857 година в малкото гръцко село Каларитес, в планините източно от Янина, където баща му Георгис Вулгрис и майка му Елени вече живеят.

По онова време Епир е също под османско господство, жестокостта на окупацията обаче е някак по-далеч от непристъпните планини, ама опасностите са много, тъй като след няма и две десетилетия руснаците и турците пак воюват на Балканите. Сотириос вече е юноша и цялото му семейство работи за албанските бейове – прави обици, огърлици и гривни от злато и сребро за жените им, а за тях самите кове изящни ножници за ками и ятагани, токи за колани, изящни кутийки за златни монети и украшения. Но тътенът на отприщилата се през 1877 г. на територията на България руско-турска война започва да тресе и Епир, като кара двйсетгодишния младеж и баща му Георгис да се преместят в Корфу – близкия остров в Йонийско море, който малко ги доближава до Италия. Две години по-късно, през 1880 г., младият златар продължава пътя си към Апенините, без баща си, но с приятел на име Димитър Николов, който пък е сто процента българин. Първо спират в Бриндизи, там започват да правят евтини, но красиви украшения, от които натрупват малък капитал и решават да се преместят в по-големия и богат по онова време Неапол. Работят денонощно, продават всичко, което творят, но няма и година след пристигането им под Везувий кражба с взлом на малкия дюкян на ортаците-приятели им отнема до шушка онова, което имат. Димитър се поболява от мъка и след броени дни умира, а изгубил всичко, но не и надеждата да успее в живота, Сотириос тръгва пеша на север.

След десетина дни пристига в Рим без пукната лира в джоба, чука на вратите на няколко ателиета за бижута – усещайки таланта му, стар майстор го приема да му помага. Двайсет и пет годишният мъж вече е „поииталианчил“ името си от Сотириос Вулгарис на Сотирио Булгари, работи усърдно, лека-полека се замогва. До степен през 1884 г., точно преди 140 години, да отвори собствен златарски дюкян на прочутата улица „Систина“ в космополитния квартал на Вечния град, между световноизвестните по онова време хотели за височайши гости „Д’Ингелтера“, „Дьо Рюси“ и в близост с величествената „Вила Медичи“, избрана от Наполеон Бонапарт за резиденция на френския посланик.

На практика това е първият истински бутик на Сотирио, който две години по-късно той премества на вече заформилата се като основна римска търговска улица за богати клиенти „Кондоти“ и който от ония времена, та до днес, компанията „Булгари“ не е напускала. А от избледняла снимка от 1900 г. се вижда какво се е продавало вътре – катарами за колани, сребърни и кристални съдове и чаши, огърлици, гривни, прибори за хранене. Над входната врата пък е била окачена реклама донякъде на италиански, после на френски, сякаш да предскаже бъдещата собственост на компанията век и нещо по-късно, през 2011 г., когато я купува срещу 4,3 млрд. евро парижкият гигант на лукса и модата „Луи Вюитон“. Та през ония години на въпросната реклама пишело: „Антики, бижута, артистична сребърна посуда, любопитни неща“.

Успехът изглежда е бил голям, тъй като след няколко години Сотирио открива един след друг бутици в нашумелия крайморски курорт Сан Ремо, пак в Неапол, но вече в неговата най-изискана и добре охранявана зона, в близкото до Неапол крайморско бижу Соренто, в приказното и свръх посещавано от богаташи градче Беладжо на брега на чудното езеро Комо в Северна Италия, в швейцарския град Люцерн и обожавания и тогава, и днес, изискан зимен курорт Сен Мориц.

Успява Сотирио да разкрие тези нови магазини-ателиета, защото вече му помагат двамата негови синове Константино и Джорджо, родени от брака му през 1888 г. със залюбената на о. Корфу хубавица Елена. Според Жером Ановер от „Льо фигаро“ наследилите златарския талант на баща си млади мъже обаче не се задоволяват с извайваните от него украшения най-вече от сребро и в малко ориенталски стил, а добавят към тях истински бижута. „С диаманти, перли и други скъпоценни камъни“, както ги уточнява римският търговско-занаятчийски справочник от 1915 г., защото Константино и Джорджо започват да налагат модерния по онова време в бижутерството парижки стил. И се вписват във „френската модна повеля“ с използването на много платина, на споменатите диаманти, цветовете пък са малко, преобладават първо искрящите гирлянди, а после идва ред на стила на щедрото на орнаменти и симетричност течение в изкуството „арт деко“, въобще много място за фолклорни фантазии не остава.

Сотирио, Джорджо и Леонилде Булгари във Венеция през 1932 г.

Но в същото време двамата синове, до които бащата е неотлъчно до 1932-ра, когато напуска този свят на 75-годишна възраст, започват лека-полека да се откъсват от парижките тежнения в бижутерството. Защото залагайки на обема в украшенията, те започват да налагат собствена естетика и създават истинското римски бижу, освобождавайки се така от опеката на най-прочутите световни златари, работещи на улицата „Дьо Ла Пе“ и на площад „Вандом“ във френската столица.

За радост на младите мъже с българска кръв този нов оригинален стил „Булгари“ се утвърждава още в края на трийсетте години, като в него преобладава жълтото злато – „реминисценция“ на древното златарство с пълно откъсване от френските тежнения. По простата причина, че в новите изящни ювелирни изделия на вече прочулата се фирма се появяват първите шлифовани скъпоценни камъни „кабошон“, които Париж отбягвал, налагат се смесицата от цветове, масивната изработка, навяваща представа за власт и величие. Естетика, която се ражда от нейните съставни елементи – обяснява Жером Ановер, – като например скъпоценните камъни, но не се ограничава до тях в търсенето на красота, а залагайки на изящния типично италианския дизайн, твори скъпоценности, които се харесват повече на сетивата, отколкото на ума.

Константино и Джорджо налагат модерния по онова време в бижутерството парижки стил.

Браздата е разорана и в нея в средата на шейсетте години се вписва третото поколение Булгари, което поема управлението на вече световноизвестната компания. Ана – дъщерята на Костантино, продължава изследванията на баща си върху италианското златарство и публикува важна книга по темата, успоредно с работата си по създаването на бижута и изящни сребърни изделия, а сестра й Марина е раздвоена между креативността и администрацията на фирмата. Тримата синове на Джорджо – Джани, Паоло и Никола, се допълват взаимно и собствените им вкусове откриват нови перспективи пред „Булгари“, развивайки богатата и разнообразна естетика на компанията.

Джани, който дълги години е най-желаният ерген в Италия, е запален по изискания дизайн и „модулността“ на бижутата, като създава линии, които продължават да съществуват и днес. Паоло, вторият брат, който е по-дискретен и притворен, е експертът-гемолог, като се ползва с репутацията, че владее всички техники и ноу-хау за обработка на скъпоценните камъни. Интересното е това, че благодарение на Паоло „Булгари“ не робуват на разделението им на скъпоценни, твърди или полускъпоценни, а отдава почит на красотата на всички редки минерали. Така тюркоазите, аметистите, цитрините, халцедоните нямат от какво да се срамуват, съчетани блестящо с рубини, сапфири и изумруди. А Никола – третият брат, който е запален по археологията, внася в колекциите мнозинство антични елементи, напомнящи древните гръцки и римски традиции в бижутерството.

Някъде около 1980 г. всички характеристики на дизайна, които са се оформили през годините в бижутата на „Булгари“, се събират и изкристализират в разпознаваем от всички стил. Става дума за безукорен обем, ярки цветове, изискани форми, стилизирани декоративни шарки и усещане за античност, които определят несравнимата естетика на „Булгари“. А през 1987 г. кормилото поема представител на четвъртото поколение на фамилията – едва навършилият 27 години Франческо Трапани, който е син на Лия – сестрата на Джани, Паоло и Никола. Под негово ръководство типичните и разпознаваеми кодове и естетика на фирмата раждат и по-достъпни бижута, които разширяват нейната клиентела и я подготвят за новото хилядолетие. Сега, когато „Булгари“ празнува своята 140-та годишнина, компанията утвърждава своята уникалност повече от всякога в света на изящните украшения и аксесоари, както чрез своята история, така и чрез своите съвременни творения. Модната и бижутерска къща е жива легенда, която успя да направи две хиляди години римска история своя, защото също като великите мислители на Ренесанса непрекъснато е преоткривала истината, че няма нищо по-модерно от Античността.

Холивудската звезда Ан Хатауей е сред любителите на бранда.

Но трябва да се признае, че освен изкусни майстори, основателят с българска кръв Сотирио и неговите наследници, са всепобеждаващи маркетингови лъвове. Разбирай в съвременния смисъл на думите „маркетинг“ и „пъблик рилейшънс“, дори те да са самоуки в двете изключително важни за бизнеса днес „дисциплини“. И техният успех в голяма степен се дължи именно на умението им да усещат своевременно нуждите на пазара и на способността да намират най-неотразимите „посланици“ на техните превъзходни украшения. Ами до към края на четирдесетте години клиентелата на „Булгари“ се е състояла предимно от короновани глави, принцове, принцеси и аристократи от всякакъв калибър. Но в средата на миналия век в Рим се изсипва половината Холивуд, за да снима ленти на конвейр в прочутия киноцентър „Чинечита“ на Вечния град. И тогава Джани, Паоло и Никола Булгари предлагат на няколко продуценти на станали в последствие култови филми, да „украсят“ актрисите в главните роли с техни бижута. Начинанието им успява, „скритата реклама“ тържествува, а брандът вече е желан не само от аристократи, а от супербогаташите Отсам и Отвъд Океана.

И младата звезда Зендая е почитателка на бижутата им.

Като често самите актриси в холивудските ленти, веднъж докоснали ювелирните съвършенства по време на снимки, стават едни от най-добрите клиенти на тримата братя и пръскат голяма част от хонорарите си за техните бижута. Така прави например богинята на американското кино за всички имена Елизабет Тейлър, която докато снимала в Рим колосала „Клеопатра“, всеки свободен следобед била в бутика на улица „Кондоти“ и там много обичала да си говори с Джани Булгари. А влюбеният до уши в нея през онези години велик актьор и екранен партньор Ричард Бъртън казва за Елизабет, че въпреки прекараните дълги месеци в Рим, тя била научила само една италианска дума: „Булгари!“

Иначе списъкът на именитите поклонничките на бижутата с марката, в която е вплетено името на България, е от дълъг, по-дълъг. Започва с Ана Маняни, Ингрид Бергман, Ава Гарднър, За За Габор, Урсула Андерс, Грейс Кели, Одри Хепбърн, по-късно се включва Джина Лолобриджида, Клаудия Кардинале, Джесика Ланг, Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Шарън Стоун, към днешна дата пък фигурират Прианка Чопра, Ан Хатауей, Лю Ифей, Зендая… Каква звездна колекция от бижута на големия екран, нали?!

Румен Михайлов,

Post Views: 20

LIFE

Жега: Палома би шута на Жоро Инса, касичката на Бойко отпраши в Монако да дави любовната мъка

Засукана любовница би шута на олигарха на хунтата Георги Самуилов – Жоро Инса, разкри ексклузивно наш източник.Жоро Инса е в любовна депресия…

Касичката на Баце доскоро е борил в спалнята начинаещата чалга звезда – 23-годишната Палома Митева, която преди години се отдаваше на Благо Джийзъса.

Мерцедес за 200 бона не можа да задържи брюнетката в обянията на чичко-паричко

След като футболистът скъса джоба, ослепителната брюнетка за цели две години се закачи за 33 години по-дъртия петролен бос Жоро Инса, който, за да я примами в обятията си, й купи чисто нов джип мерцедес GL с регистрационен № СВ 8888 НМ, разкри информаторът ни.

Преди броени дни, обаче, на Палома й писнало от 56-годишния баровец от Раковски и му била шута.

Изоставеният Жоро Самуилов изпаднал в депресия и отпрашил за Монако, където да дави любовната мъка в шампанско за 5000 лева бутилката, категоричен е източникът ни.

Пикантен детайл от битието на Жоро Инса е, че по пловдивска линия е много близък до адв. Петър Илиев, излъчения от масоните за вътрешен министър в кабинета на Слави Трифонов.

Петър Илиев е близък до Жоро Инса и до Свинаря на Гоце Георги Гергов

По тази линия Георги Самуилов и „свободният зидар“ са в много тесни отношения и с олигарха на БСП Георги Гергов, познат и като Свинаря на Гоце.

Иначе Палома Митева вече издаде първото си чалга парче – „Влез, влез“ в лекия жанр в дует със старата пушка Анелия.

Палома е дъщеря на известната журналистка Доника Ризова. Години наред тя работи в Дарик радио и телевизия „България он ер“, а след това създава свой туристически сайт и ПР агенция. Носителка е на отличието „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти.

През 2016 година Палома имаше любовна афера Благо Джийзъса. Заради брюнетката тогавашната съпруга на футболиста – рускинята Есмер Омерова го изгони и татуираният мачо се прибра в България.

Post Views: 64

LIFE

Любовниците Живко Коцев и Ангелкова пръскали пачки в 3-етажния бутик на “Диор” в Париж

Бившата министърка на ГЕРБ, която не се разпозна на снимките, излъга, че отношенията й с уволнения главен секретар на МВР са само служебни

Любовниците Живко Коцев и Ангелкова пръскали пачки в 3-етажния бутик на “Диор” в Париж

Бившата министърка на ГЕРБ, която не се разпозна на снимките, излъга, че отношенията й с уволнения главен секретар на МВР са само служебни

Бившият главен секретар на МВР Живко Коцев и Николина Ангелкова, които станаха пословично известни, са лудували заедно на едно от най-скъпите и баровски места в Европа – 3-етажния откутюр бутик на „Диор“ в Париж, пише ПИК.

Обвиняемият в контрабанда бивш главен секретар на МВР и Ангелкова, която бе министьр на туризма, са поддържали изключително близки отношения и дори са ходили на романтична екскурзия във френската столица.

Издаде ги снимка в помещение с екстравагантен интериор с вити стълбища.

Мястото е емблематично за Париж е и познато на всеки ценител на френската луксозна модна кьща „Диор“. Намира се на „Avenue Montaigne“.

След повече от две години, през което бе затворена за ремонт, сградата, простираща се върху площ от 10 000 кв.м., отново отвори врати за богаташите през март 2022 г.

Триетажният бутик включва салони за висша мода, ресторант и сладкарница, козметичен салон, музей, градини с тропически дървета, дори самостоятелен апартамент с възможност за резервация, срещу която получаваш личен персонал от шест до осем души денонощно, готвачи и лични асистенти.

Естествено, за да си клиент на подобно луксозно място, трябва да си доста подсигурен финансово. А Живко и Ангелкова обичат да пръскат пари за луксозни дестинации и бляскав лайфстайл, така че едва ли няколко хиляди са им били проблем…

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 102