Connect with us

ФОКУС

Едуард Сноудън: Извърших нещо опасно за човек в моето положение: реших да кажа истината

Човекът, който рискува всичко, за да разкрие системата за масово наблюдение на американското правителство, споделя за пръв път своята история, включително как е помагал в създаването на тази система и какво го мотивира да направи своите разкрития в опит да я унищожи.
На 17 септември 2019 г. в Съединените американски щати излиза една от „най-горещите“ съвременни автобиографии, а именно „Лично досие“ (Permanent Record) на бившия сътрудник на американските тайни служби Едуард Сноудън. Още в същия ден, към обвиненията за шпионаж и кражба на държавна собственост, правителството на САЩ добавя поредно дело срещу Сноудън – за нарушаване на служебни споразумения, задължаващи го да не огласява секретна информация за дейността, която е извършвал. Отново става дума за информация, сериозно уронваща престижа на Агенцията за национална сигурност (АНС) и Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Мемоарите на Сноудън бързо се превръщат в бестселър и в едно от най-обсъжданите нонфикшън заглавия, но в началото на годината американският съд разпореди, че реализираните в страната приходи от книгата следва да отиват в американската хазна, а не при нейния автор. Паралелно не стихват спорове между тези, които смятат Сноудън за герой-разобличител на „тъмните страни“ на американското разузнаване и тези, които го възприемат като предател и търсач на слава.
Мемоарите „Лично досие“ (изд. „Егмонт“, превод Юлия Чернева). Книгата се състои от три части, в които за първи път Сноудън разкрива детайли от личния си живот на „момче от Белтуей“, отделя внимание на промените, настъпили в областта на информационните технологии, за да премине към работата си в тайните служби и системата за масово наблюдение, поддържана от американското разузнаване. През 2013 г. първите му разкрития за системни проследявания на телефонни разговори, на имейли, включително през програми за глобално наблюдение и разследване в сътрудничество с телекомуникационни компании и дори с чуждестранни правителства, шокираха света. В автобиографията си Сноудън отново се спира на техническите подробности на механизмите за масово наблюдение, начините, по които се прилагат и разширяват обхвата си, като специфичните термини и технологии са представени така, че да бъдат понятни и за хората, които не се занимават с програмиране и криптиране. По този начин личните мемоари се превръщат в своеобразен летопис на дигиталната епоха и технологии от най-ново време.
Любопитен детайл са публикуваните за пръв път откъси от дневника на приятелката на Сноудън – Линдзи Милс, които дават нова гледна точка към личните им отношения и премеждията, през които преминават. За първи път в „Лично досие“ се разкриват и подробности от живота на Сноудън в Москва, където бяга през 2013 г., получавайки временно политическо убежище. Сноудън и днес живее „под прикритие“ в руската столица, като в навечерието на появата на „Лично досие“ той обяви, че с Линдзи тайно са се оженили.
Едуард Сноудън е роден в Елизабет сити, Северна Каролина, и израства в сянката на Форт Мийд. Системен инженер по образование, той работи като държавен служител в Централното разузнавателно управление и след това на договор с Агенцията за национална сигурност. Сноудън получава множество награди за дейността си в служба на обществото, сред които наградата „Райт Лайвлихуд“ (Награда за правилен начин на живот), германската награда „Разобличител“, наградата „Риденур“ в категорията „За истината“ и медал за храброст „Карл фон Осиецки“ от Международната федерация по правата на човека. В момента Сноудън е председател на Управителния съвет на директорите на фондация „Свобода на печата“. Следва откъс.
Казвам се Едуард Джоузеф Сноудън. По-рано работех за правителството, но сега работя за хората. Бяха ми необходими близо три десетилетия, за да осъзная, че между двете има разлика, и когато го разбрах, си навлякох леки неприятности в службата. В резултат на това сега прекарвам времето си, като се опитвам да предпазя хората от човека, който бях по-рано – шпионин на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Агенцията за национална сигурност (АНС), обикновен млад технолог, който се стреми да изгради един по-добър свят – сигурен бях, че ще е по-добър. Кариерата ми в Разузнавателната общност на Съединените щати продължи само седем години. С изненада установих, че това е едва една година повече от времето, което после прекарах в изгнание в страна, която не избрах по свое желание.
По време на онази седемгодишна работа обаче участвах в най-значителната промяна в историята на американския шпионаж – преминаването от наблюдение на отделни набелязани индивиди към масово наблюдение на цялото население. Аз спомогнах за технологичното му осъществяване, за да може правителството да събира всички дигитални комуникации в света, да ги съхранява постоянно, за вечни времена, и да ги претърсва, когато пожелае.След терористичните атаки на 11 септември Разузнавателната общност се разкъсваше от чувство за вина, че не е успяла да опази Съединените щати и е допуснала най-опустошителната и най-разрушителна атака в страната след бомбардировката над Пърл Харбър. В отговор лидерите на САЩ поискаха да изградят система, която никога повече няма да им позволи да ги изненадат и хванат неподготвени. В основата є трябваше да бъдат технологиите – нещо непознато за армията им от бакалаври по политически науки и магистри по бизнес администрация. Вратите на най-тайните разузнавателни служби бяха широко отворени за млади специалисти като мен. И така технологичните факири наследиха света. Ако навремето разбирах от нещо, това бяха компютрите, поради което се издигнах бързо.
На двайсет и две години получих първия си достъп до свръхсекретни материали от АНС за длъжност на дъното на организационната структура. След по-малко от една година вече работех в ЦРУ като системен инженер с по-високо ниво на достъп до някои от най-засекретените комуникационни мрежи на планетата. Единственият ми ръководител беше човек, който прекарваше смените си в чете-не на романи от Робърт Лъдлъм и Том Кланси. Агенциите нарушаваха всичките си правила в стремежа си да наемат технологични таланти. Обикновено назначаваха хора без бакалавърска степен и по-късно дори без степен „специалист“. Аз нямах нито едната, нито другата. По всички правила не би трябвало да ми се разрешава дори да влизам в сградата.От 2007 до 2009 г. бях назначен в Посолството на Съединените щати в Женева като един от малцината компютърджии, внедрени под прикритието на дипломати, чиято задача бе да въведат ЦРУ в бъдещето, като запознаят разузнавателните му бази в Европа с интернет и дигитализират и автоматизират мрежата, чрез която американското правителство осъществяваше шпионска дейност.
Моето поколение не само преструктурира работата на разузнаването, но и коренно промени същността му. За нас разузнаването не беше въпрос на тайни срещи или размяна на предмети със скрита вътре информация. На двайсет и шест години аз бях официално служител на „Дел“ (Dell), но пак работех за АНС. Сключвах граждански договори и това се беше превърнало в мое прикритие, както всъщност и за почти всички шпиони в областта на технологиите като мен. Изпратиха ме в Япония, където помогнах за създаването на глобалния резервен архив на Агенцията – масивна тайна мрежа, която гарантираше, че дори ако централата на АНС бъде изпепелена от ядрен взрив, няма да се изгуби никаква информация. Навремето не съзнавах, че създаването на система, която ще пази постоянен запис на живота на всеки човек, е трагична грешка.Върнах се в Съединените щати на двайсет и осем години и получих стремглаво повишение в техническия отдел за свръзки, който се занимаваше с взаимоотношенията на „Дел“ с ЦРУ.
Задълженията ми бяха да работя с шефовете на техническите отдели на ЦРУ и да измислям и лансирам решението на всеки проблем, който те можеха да ми представят. Екипът ми помогна на Управлението да създаде нов тип компютърна архитектура – „облак“ – първата технология, която даваше възможност на всеки агент, независимо къде се намира физически, да има достъп и да претърсва всякакви данни, които му трябват, независимо от разстоянието, което го делеше от тях. С две думи, работата по управление и свързване на потока от разузнавателни данни се превърна в задача как те да се съхраняват постоянно, а това на свой ред се трансформира в задача да се гарантира данните да са всеобщо достъпни и да може да се търси в тях.
Тези проекти ми се изясниха в Хавай, където се преместих, когато на двайсет и девет години подписах нов договор с АНС. Дотогава работех на принципа „необходимост да се знае“, без да мога да разбера кумулативната цел зад специализираните ми отделни задачи. Едва в този земен рай най-после можех да прозра как всичко, което вършех, се свързва в едно цяло, като частите на гигантска машина, която образува система за глобално масово наблюдение. В тунел, дълбоко под една нива с ананаси – бивша подземна фабрика за самолети от времето на нападението над Пърл Харбър, – аз седях пред компютърен терминал, от който имах неограничен достъп до комуникационните канали на почти всеки мъж, жена и дете по света, който е набирал телефонен номер или е докосвал компютър.
Сред онези хора бяха 320-те милиона мои сънародници американци, които бяха наблюдавани във всекидневния си живот, без да са направили нищо – те просто водеха обичайния си живот. Това наблюдение представляваше грубо нарушение не само на Конституцията на Съединените щати, но и на основните ценности на всяко свободно общество. Причината, поради която четете тази книга, е, че аз извърших нещо опасно за човек в моето положение: реших да кажа истината. Събрах поверителни документи на Разузнавателната общност, които свидетелстваха за закононарушенията на правителството на САЩ, и ги предадох на журналисти, а те ги проучиха и ги публикуваха пред скандализирания свят.
Тази книга е за причините, които доведоха до моето решение – моралните и етичните принципи, от които произлезе, и за това как се породиха тези принципи – с други думи, това е книга и за моя живот.От какво се състои животът? Повече от онова, което казваме, и дори повече от онова, което правим. Животът е също така какво обичаме и в какво вярваме. За мен онова, което обичам и в което вярвам най-много, е връзката между хората и технологиите, с които е постигната тази връзка. Тези технологии, разбира се, включват и книгите. Но за моето поколение в голяма степен връзката е интернет.
Преди да изтръпнете, защото познавате токсичната лудост, заразила този кошер сега, трябва да разберете, че някога, когато започнах да го опознавам, интернет беше нещо съвсем различно. Беше приятел и родител, общност без граници и ограничения, един глас и милиони гласове, обща територия – заселена, но неизследвана от различни племена, които живееха в мирно съседство, и всеки член беше свободен да избира името, историята и обичаите си. Всички носеха маски, но въпреки това тази култура на анонимност чрез множество имена произвеждаше повече истина, отколкото лъжа, защото беше творческа и в дух на сътрудничество, а не комерсиална и конкурентна. Разбира се, имаше конфликти, но преобладаваха доброжелателството и добрите чувства – истински новаторски дух.
Тогава ще разберете защо твърдя, че днешният интернет е неузнаваем. Заслужава си да се отбележи, че тази промяна е съзнателен избор, резултат от системно усилие от страна на едно привилегировано малцинство. Ранният натиск да се превърне търговията в електронна търговия бързо доведе до създаването на икономически балон и после, в самото начало на хилядолетието – до спукването му. След това компаниите бързо осъзнаха, че хората, които използват интернет, се интересуват много по-малко от харчене на пари и много повече от споделяне с други хора, и че общуването, което интернет правеше възможно, може да бъде монетизирано. Ако влизайки онлайн, хората искаха преди всичко да могат да кажат на семейството, приятелите си и на непознати как са и какво правят, и на свой ред да разберат как са и какво правят семейството, приятелите им и непознати, тогава компаниите трябваше само да измислят начин да се поставят в средата на този социален обмен и да го превърнат в печалба.
Това беше началото на надзираващия капитализъм и краят на интернет – такъв, какъвто го познавах.Срина се творческият интернет и бяха спуснати кепенците на безброй хубави, предизвикателни индивидуалистични уеб сайтове. Обещанието за удобство накара хората да заменят личните си сайтове – които изискваха постоянна и трудоемка поддръжка – със страница във „Фейсбук“ и регистрация в „Джимейл“. Човек лесно можеше да повярва, че притежава едно или друго, но всичко беше просто илюзия. Навремето малцина от нас го разбираха, но нищо от това, което продължихме да споделяме, вече не ни принадлежеше. Наследниците на компаниите за електронна търговия, които се бяха провалили, защото не можаха да намерят нищо, към което проявяваме интерес да купим, сега продаваха нов продукт.Новият продукт бяхме Ние.
Нашето внимание, занимания, местоположение и желания – всичко за нас, което разкривахме съзнателно или неволно, се наблюдаваше и продаваше тайно, така че да забави неизбежното усещане за нахлуване в личния ни живот, което за повечето от нас идва едва сега. И това наблюдение щеше да продължи да е активно насърчавано и дори финансира-но от армия от правителства, алчни за огромния обем разузнавателни данни, с които ще се сдобият. В началото на ХХІ век, освен някои регистрации и финансови трансакции, другите онлайн комуникации не бяха криптирани. Това означаваше, че в много случаи правителствата дори не трябваше да си правят труда да се обръщат към компаниите, за да узнаят какво правят клиентите им. Правителствата можеха да шпионират света, без да кажат на никого.
Американското правителство, в пълно незачитане на учредителната си харта, стана жертва именно на това изкушение и щом веднъж вкуси плода на отровното дърво, беше обзето от безмилостна треска. Правителството на САЩ тайно се сдоби със силата на масовото наблюдение – власт, която по дефиниция засяга невинните много повече от виновните. Едва когато проумях по-добре какво означава това наблюдение и какви поражения нанася, ме обсеби мисълта, че ние, хората – не само от една държава, а в целия свят, – никога не сме получавали глас или поне шанс да изразим гласно мнението си в този процес.
Системата на почти всеобщо наблюдение беше внедрена не само без наше съгласие, но и по начин, който умишлено скри всеки аспект на програмите си от нашето знание. На всяка стъпка променящите се процедури и последиците им оставаха скрити от всички, включително от повечето законодатели. Към кого можех да се обърна? С кого можех да говоря? Дори да прошепнех истината – пък било то на някой адвокат или съдия, или на Конгреса, – това означаваше да извърша толкова тежко престъпление, че само едно основно описание на фактите в най-общ вид би ми навлякло доживотна присъда във федерален затвор.Бях объркан и изпаднах в мрачно настроение, докато се борех със съвестта си. Обичам страната си и вярвам в държавните служби. Цялото ми семейство, родословието ми от векове назад изобилства от мъже и жени, които са прекарали живота си в служба на тази страна и нейните граждани. Самият аз бях положил клетва за вярност при постъпването си на работа – не към някоя агенция или управление, нито дори към някое правителство, а към народа, в подкрепа и защита на Конституцията, чиято гаранция на гражданските свободи беше толкова скандално нарушена.
Сега бях нещо повече от част от това нарушение: аз бях съучастник в него. Цялата работа, която вършех толкова години – за кого работех? Как трябваше да балансирам договора си за конфиденциалност с агенциите, които ме наеха на работа, и клетвата, която бях положил към основополагащите принципи на страната си? На кого или на какво дължах по-голяма лоялност? На кой етап ставах морално задължен да наруша закона?Разсъждаването върху тези принципи ми донесе и отговорите. Осъзнах, че ако говоря открито и разкрия пред журналисти докъде се простират нарушенията, извършвани от родината ми, това не означава, че призовавам към нещо радикално като събаряне на правителството, нито дори към разрушаването на Разузнавателната общност. Означаваше да се завърна към стремежите на идеалите, декларирани от самото правителство и Разузнавателната общност.
Свободата в една страна може да се измери само по степента на уважението є към правата на нейните граждани и аз съм убеден, че тези права са всъщност ограничения на държавната власт, които определят точно къде и кога едно правителство не бива да нарушава онази сфера на лични или индивидуални свободи, която по времето на Американската революция се е наричала „свобода“, а по времето на интернет революцията се нарича „лично пространство“. Изминаха шест години, откакто оповестих разкритията си, защото станах свидетел как решимостта на така наречените напреднали правителства в целия свят да опазят личното пространство – което аз, както и Организацията на обединените нации смятаме за основно човешко право – спада стремително. През тези години обаче упадъкът продължи, докато демокрациите регресираха към авторитарен популизъм. Тази регресия е най-очевидна в отношението на правителствата към медиите.
Опитите на някои политици да делегитимират журналистиката са подпомогнати и подстрекавани от повсеместна атака срещу принципи-те на истината. Истинското умишлено се комбинира с фалшивото чрез технологии, които могат да увеличат това комбиниране и да създадат безпрецедентно глобално объркване.Познавам достатъчно отблизо този процес, защото създаването на неистинност винаги е било най-тъмното изкуство на Разузнавателната общност на САЩ. Същите агенции, които само по време на моята кариера манипулираха разузнаването да създаде повод за война – и използваха незаконни политики и сенчесто законодателство, за да разрешат отвличането като „принудително предаване на лица“, изтезанията като „разширени методи на разпит“ и масовото наблюдение като „записване на данни на едро“, – не се поколебаха нито за миг да ме нарекат китайски двоен агент, руски троен агент и по-лошо: „милениал“.
Можеха да говорят такива неща, при това свободно, до голяма степен защото аз отказах да се защитавам. От момента, в който направих разкритията си, досега, бях твърдо решен да не съобщавам подробности за личния си живот, които може да причинят още неприятности на семейството и приятелите ми, а те вече страдаха достатъчно заради моите принципи. Колебаех се дали да напиша тази книга, защото се притеснявах, че ще увелича тази болка. Накрая беше по-лесно да взема решението да извадя на показ доказателства за закононарушенията на правителството, отколкото да разкажа за собствения си живот. Нарушенията, на които станах свидетел, изискваха действия, но никой не пише мемоари, по причина че не може да устои на повелите на съвестта си. Ето защо реших да поискам разрешението на всеки член на семейството си и на всеки приятел и колега, който е споменат или по някакъв начин е разпознаваем на тези страници.
Точно както отказвам да помисля, че аз съм единственият, който може да прецени докъде трябва да се простира личното пространство на друг човек, не мислех, че сам ще мога да преценя коя от тайните на страната ми трябва да стане известна на обществото и коя – не. Затова разкрих правителствените документи само на няколко журналисти. Всъщност броят на документите, които разкрих директно на обществото, е равен на нула. И аз, и онези журналисти мислим, че правителството има право да запази в тайна някаква част от информацията, с която разполага. Дори на най-прозрачната демокрация в света може да є бъде позволено да засекрети например самоличността на агентите си под прикритие и придвижването на войските си на терен. Тази книга не съдържа такива тайни. Да разкажа за живота си и в същото време да опазя личното пространство на хората, които обичам, както и да не разкрия легитимни правителствени тайни, не е лесна задача, но е моя задача. Между тези две отговорности – там ще ме намерите.

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Continue Reading

ФОКУС

ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!

Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.

Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”

Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”

“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…

Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:

Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).

Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.

Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.

За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.

После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.

Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.

Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.

Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.

Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.

Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.

Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.

А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…

Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…

Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…

П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Не бе, няма инфлация : Потребителската кошница вече струва 59 евро

“Чудо” се е случило само с краставиците, поевтинели са с 20%. През тази седмица потребителската кошница достигна до цена 59...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Радев ще уволнява масово чиновници за да има пари за война и фашистка Украйна

Експерт: Идват големи съкращения в държавния апарат и намаляване на заплатите Международният анализатор Валентин Кардамски прогнозира тежки икономически съкращения в...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Радев ще трябва да реже от парите на съдиите и полицаите

Правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор. Няма ресурс, няма буфер...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Часа на истината 👍

Демерджиев от името на Радевата Прогресивна България заяви твърдата позиция за еврото, ЕС, НАТО и Еврозона. Опроверга внушенията за проруска...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Скъпа кошница! Храните продължават да летят нагоре, докога?

По данни на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата най-голямо увеличение се отчита при зеленчуците. Цените на основните хранителни...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА1 week ago

Данчо Ментата и Стефка Костадинова остават извън парламента

Йордан Цонев беше водач в два избиратлени района – Варна и Велико Търново. Сега обаче се очаква ДПС да остане...

ПОЛИТИКА1 week ago

Хората на Радев нямат никакъв опит

Димитър Манолов: Хората на Радев нямат никакъв опит. Трябва да започнем спешно тристранен диалог, заяви президентът на КТ “Подкрепа”. “Румен...

ПОЛИТИКА1 week ago

Доган се пенсионира окончателно

Протежето на Касим Дал Орхан Исмаилов зове Радев да вземе и мюсюлмани в кабинета си. Някогашната дясна ръка на сочения...

ПОЛИТИКА1 week ago

След “бурята” за депутатски места в ПП-ДБ: Развод по взаимно съгласие или коалиция ДБ-ПП?

Асен Василев се ядоса на десните, те му набраха заради ината да изтика Манол Пейков в Пловдив. Предстои следизборен развод...

ПОЛИТИКА1 week ago

Дясната ръка на Йотова: Успокойте се, Радев няма да ни вади от НАТО и ЕС

Надя Младенова опитва да тушира истерията с Русия отдясно и вини чужди медии за спускане на опорки. Успокойте се, американския...

СВЯТ

СВЯТ1 week ago

Искате нефт и газ и как ще плащате?

Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ? Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания. Кирил...

СВЯТ1 week ago

Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята! Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза...

СВЯТ1 week ago

Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после? Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност. Светът...

СВЯТ1 week ago

САЩ налагат санкции и на Ирак заради Иран

Вашингтон спира финансиране и сигурност, докато Багдад не изпълни ключови условия. САЩ обявиха рязко прекратяване на финансовото и военно сътрудничество...

СВЯТ1 week ago

Американската империя иска да завземе петрола на света

Пепе Ескобар: Това е война не само срещу Иран, Китай и БРИКС, а е война за коридори. Конфликтът с Иран...

Trending