Кое е най-голямото прегрешение на тази майка: че се е провалила като родител или – че има пари? Според реакциите в социалните мрежи основното й прегрешение, поне според мен, е, че има пари. Това хората не могат да й го простят. А фактът, че синът й е карал супер скъпата й мощна кола, дрогиран и абсолютно неспособен да реагира и да спре на светофара, е безспорен. ”
Когато си пълнолетен и носиш наказателна отговорност, няма причина да изкарват родителите ти по-виновни от теб самия
Мислите, че поставяте хората на мястото им, а не омаловажавате вината на сина им?
Дали добрите ни деца след сто такива текста няма да обвинят нас, блъскайки човек, защото ние сме купили колата
Крушите и дърветата невинаги са в непосредствена близост (за щастие или не))- ако детето ни причини нечия смърт бих се чуствала супер отговорна , но о как се надявам ако аз го сторя – да не погнат родителите, мъжа или децата ми (дори да са седели до мен
Дали ще съм по-виновна от някоя девойка с тъмна коса, работеща нещо “по-сериозно” D, по-бедна, едра или скромна от мен – ами сигурно ще съм много по-убиец от нея, и много по от всеки мъж( все пак жените не ставаме за шафьори)
Ние сме отделни индивиди, всеки е самостоятелна личност още от дете, поне на 22 за мен е абсолютно отделен човек, дори да не е финансово независим или емоционално интелигентен е отделен човек
Не само богатите и простите убиват и биват убивани -има ли справедлива, навременна смърт, бе хора.
Не съм достатъчно богата, за да посоча това като причина, че съм разглезена и своенравна
И колата ми от наще не е този модел, че да се почуствам засегната и ме е страх да карам така в града, даже не съм сигурна, че помня как се кара със съединител
И бедните добри хора причиняват пътни инциденти, по-евтините возила също убиват. Често старите коли са по-кофти, а хората пазаруващи на изплащане по-стресирани и разсеяни, защото да -имат повече главоболия, а не защото са по-осъзнати, трудейки се за минимална заплата,например
Никой не иска да е убиец, което не снема отговорността от този човек, разбира се.
Никой родител, никое дете не иска -надявам се
Чичо ми почина в катастрофа, с не скъпа кола преди години, той е карал -не беше обвинен след смъртта си, може би защото за мъртвите или добро ..
И ние сме се блъскали, даже по наша вина, нямаше виновни, не помня коя кола беше по-лъскава -нямаше пострадали, после ядохме салодолед
Като ученичка една мацка ме бутна с колата си излизайки назаден -нищо ми нямаше, извини се, посмяхме се – не съм се чудила за соц. статус на баба й, нито дали и какво е завършила
Пробвала съм и трева и друго, без да убия някого или да стана наркоман -не четете това като агитация да опитате хероин,моля ви – и никога не смесвайте дори алкохол с трева
Имам приятели по-свестни и успели от мен въпреки че са от по-богати и по-бедни семейства и тн и тн
и така -стига сте обобщавали и сочили с пръст
или поне посочете и институциите, не само след като почине популярен журналист
а Милен е голям – това е ясно.
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ