БЛОГ

В моето семейство аз бях никой, но след години унижения намерих истинската любов

Чувствах се смачкан, нищожен, осакатен. Все се говори, че жените са жертви на насилие у дома, но моят случай е друг. Болезнено е да го призная – в моето семейство аз бях никой. Думата ми не се зачиташе, на желанията ми не се обръщаше внимание, не се уважаваше мнението ми. Децата не ме почитаха, а когато се опитвах да ги съветвам бащински, ме гледаха със снизхождение. Отношението на жена ми беше още по-лошо. От години между нас липсваше топлина и интимност, а щом малкият ни син навлезе в пубертета, тя ме изпрати да спя в хола. Не било прилично децата да ни гледат как се въргаляме в едно легло. Така каза, но всъщност искаше да ме държи далече и да охлади и без друго редките ми сексуални мераци.
Дълго преди това ми се подиграваше, че съм заприличал на застаряващ дядка – посивяла ми била косата, приличал съм на шарпей с тези свои бръчки, заспивал съм пред телевизора, сякаш толкова съм се преработил… Купуваше дрехи само за себе си и децата, а на мен казваше, че и тази зима мога да изкарам със старите ботуши и протритото яке. Не знам кога и как започна всичко, но дори свикнах да вечерям отделно. За жена ми важни бяха две неща – дебитната ми карта и майка й. Държеше картата у себе си, защото съм имал широки пръсти, харчел съм, без да мисля, и не съм знаел думата икономия. А аз съм всичко друго, но не и разсипник. За да разберете това, ще уточня само, че никога не обядвах с колегите си, защото не ми се полагаха пари за супа или пица, носех си сандвичи от вкъщи.
Не си и помислях като повечето мъже да седна в кръчмата и да изпия една бира. Давах на жена си цялата заплата, нищо не оставях за себе си и тя пак недоволстваше. Все малко й се струваха парите, които носех.
За майка й да не говорим. Тъщата живееше в съседния апартамент и от сутрин до вечер висеше у дома. Особено през есента и зимата – защо да плаща парно, след като у нас парите за отоплението давах аз. Закусваше, обядваше и вечеряше на нашата маса, но вместо благодарност, не спираше да подклажда раздори и да трови семейната атмосфера. На дъщеря си все повтаряше, че ако я била послушала навремето, сега нямало да живее като слугиня. Тя беше всичко друго, но не и прислужница. Цели 20 години се стараех да я направя щастлива. Купувах й подаръци, зачитах годишнините ни, не забравях рождените й дни, нито пък празниците на майка й.
Толкова обичах жена си, че не забелязах кога се превърна в змия. В името на семейството стисках зъби и мълчах, докато чашата на търпението преля. Преди време мой колега, с когото сме близки, ме покани да почерпи – съпругата му беше родила син. Не му отказах и след работа се отбихме в един ресторант. Разбира се, предупредих жена си, че ще закъснея. Тя не каза нищо, но мълчанието й говореше, че е бясна. С колегата хапнахме, пийнахме и си тръгнахме. У дома на дивана ме чакаше моята нацупена половинка. До нея, за подкрепа и най-вече за да налива масло в огъня, със скръстени ръце седеше тъщата. Двете една през друга бълваха насреща ми обиди и ругатни. Най-меките им думи бяха некадърник, разсипник, алкохолик. В другата стая децата си цъкаха на телефоните – ни чули, ни видели. Никой от синовете ми не дойде да види какви са тези крясъци, наистина ли съм пиян, да попита колко пари съм похарчил или да дръпне майка си и да я накара да спре с този грозен скандал… Това ми дойде в повече. Щом и за тях бях нищожество, нямах повече място в този дом. Взех си якето и блъснах вратата зад гърба си.
Дълго стоях на улицата, без да знам в коя посока да поема. После влязох в магазина и си купих шише водка. Отидох в градината близо до пристанището. Седнах на една пейка, отворих бутилката и започнах да се наливам. Стоплен от алкохола, съм заспал. По някое време усетих, че някой ме бута по рамото. Отворих очи и видях жена на средна възраст. Наблюдаваше ме притеснено, а после нерешително каза: „Човече, не изглеждаш бездомник. Защо стоиш в този студ и се наливаш? Ще замръзнеш.“ Какво можех да й кажа? Че близките ми ме третират по-зле и от животно? Или че имам къща, но нямам дом. Въздъхнах и отново надигнах шишето. Но жената хвана здраво бутилката и я издърпа от ръката ми. След няколко минути двамата седяхме в едно кафене и разговаряхме.
Разделихме се като приятели с обещание да се видим. Срещнахме се след два дни. През това време си отворих очите и проумях как живея и как искам да живея. В душата ми се беше събудила радост. За първи път се чувствах отново пълноценен мъж. Престанах да обръщам внимание на истериите на жена ми и на наглите номера на майка й. Спрях да давам вкъщи цялата си заплата и блокирах дебитната карта. Веднъж чух тъщата да казва на дъщеря си, че явно си имам любовница, а тя насмешливо отговори: „Боже, мамо, че коя нормална жена ще хареса този смотан дядка?“
Е, хареса ме Катя – нищо, че според бившата ми съпруга не ставах за нищо. Всъщност съм здрав и прав мъж на 53 години. Подадох молба за развод. В съда децата застанаха до майка си – нямат вина и не им се сърдя.
Сега живея с Катя. Обичаме се и сключихме брак. Новата ми съпруга се храни с мен, спи с мен, излиза с мен, говори с мен. С дъщеря й се разбираме чудесно. Щастлив съм. А на бившата показах, че съм мъж, а не парцал, в какъвто се опита да ме превърне.

Post Views: 10

Related Topics:блог лайф стайл фейсбук

Up Next

Започнах да живея истински

Don't Miss

“Не, аз не бях послушен тийнейджър. Правех каквото си искам и честно казано, не знам как, но върпеки това, не станах наркоман”

БЛОГ

Защо бързате, г-да непопулисти? Защо точно сега?

Защо г-жо Киселова?

Преди Месец един от представителите на „баба Пена и бай Хасан“, захвърли в лицето Ви куп книжа.

Случайно /благодарение на телевизора/ станах свидетел на този позорен факт.

Признавам – бях потресена.

Като една от милион български баби Пени, възпитана в други времена, ми се поиска да издърпам ушите на този наш „избраник“.

Поведението му беше недопустимо.

Вие с достойнство приехте обидата?!

Дали?

Преди да влезете в НС, с доверие слушах Вашите анализи.

Струваше ми се, че освен високо изграден професионалист, сте и почтен човек.

Излиза, че отново съм се излъгала. Колко му е на полит-хитреците, като, родеещи се с телефонните измамници, да излъжат баба Пена.

Какво става г-жо Киселова?

Чувствате ли се удобно – Вие и всичките Ви колеги /най-вече социалисти/ в ролята на телефонни измамници?

Вие се отвращавате от популизма.

Вие не сте популисти.

Нито един от вас, на които баба Пена и бай Хасан, повярваха и които все още ви хранят, отделяйки от мизерните си заплатки /защото на пенсия не се живее/, не е популист.

Тогава сте длъжни да отговорите, кой и как по Конституция защитава интересите на баба Пена и бай Хасан – „широките народни маси“/популу?/

Гласувах за Вас, въпреки вътрешната ми съпротива.

Повярвах.

Усъмних се, когато БСП влезе в правителството.

За съжаление излязох права.

Понякога и баба Пена, /макар и късно/ проглежда и осъзнава истината.

Вие забихте последния пирон в ковчега на БСП.

За другите не съм изненадана, те се оказаха потомствени измамници.. За Вас – да!

Жалко!

Жалко, защото Вие се изхрачихте в лицето на народа си.

Унищожихте последните му надежди.

Унижихте и унищожихте и себе си, въпреки, че се съмнявам първо – осъзнавате ли го?

И второ ако го осъзнавате, на колко се оценихте?

Що се отнася до г-н Президента – крайно време е да докаже, че е човек с достойнство, човек на честта.

Длъжен е да продължи започнатото, защото оказва се, че е единствената алтернатива!

И надежда за Народа си.

Никой не се ражда Президент.

И още едно мнение от баба Пена, като отговор на всички, които задават не особено умния и безкрайно некоректен въпрос.

„Защо сега, а не по-рано, г-н Президент?“

Ами защото, както те самите твърдят, ситуацията в света и Европа, е прекалено динамична.

Преди всичко в геополитически аспект…

И защото нашите прародители са казали „Три пъти мери – един път режи!“

Един въпрос виси във въздуха – Защо бързате, г-да непопулисти?

Защо точно сега?

Да не би да ни очаква фалит на милата ни татковина?

Да не би да се надявате на спасение, както Гърция?

А какво още имаме за продан?

Освен душите…

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 123

БЛОГ

Знаете ли защо България се проваля?

Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.

Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.

Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.

Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.

Самовлюбен нещастник!!!

Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.

Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?

Това е, дами и господа.

Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!

Има ли добра новина?

Оказва се, че има.

Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.

Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.

И скоро.

Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.

И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!

Post Views: 56