ПАРИ
Водородът измества петрола, нови енергийни коридори променят глобалния ред
Петролът си отива. Изкопаемите горива като въглища и газ – също. Не сега и не веднага. След няколко години.
На тяхно място ще дойде водородът.
Петролът и останалите изкопаемите горива са източник на енергия и като такива предполагат модел на търсене и предлагане.
Водородът е носител на енергия. Той може да бъде произведен от различни източници, по различен начин. Това изисква друг модел на пазара – на търсене и разпределение.
Това е тенденцията.
Водородът като гориво на бъдещето води до промяна на модела и то не само в енергетиката, но и в икономиката, а и на целия световен ред.
Съществуващата архитектура за управление на енергетиката е остаряла. Тя не е в крак с променящите се начини за производство и разбирането за сигурност. Това означава, че енергийният преход, започнал преди години, вече не може да се управлява така, че да отговаря на целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение. Въпросът е какви пазарни и финансови модели трябва да действат в този период.
Енергийният преход
Светът на петрола и изкопаемите горива предполага енергийна система на сигурност, надеждност и достъпност на доставките, базирана на модела на търсенето и предлагането. През етапа на енергиен преход тази система на енергийна сигурност трябва да се запази, отчитайки многобройните рискове. Преходът стартира с приемането на Парижкото споразумение за климата. Двата основни постулата са: ограничаване на затоплянето с до 2 градуса по Целзий и намаляване на емисиите. Това са само условия. По своята същност обаче променят реда за вземане на решения. Съответно и на модела – от търсене и предлагане, в който все още пребиваваме, към модел на търсене и разпределение.
Производство на зелен водород – има ли то почва у нас?
В основата си енергетиката се води от принципите за сигурност на доставките, достъпност и устойчивост. В световен мащаб тази трилема гарантира енергийната справедливост според Световния енергиен съвет. Целта в борбата с изменението на климата се базира на това, че устойчивата енергийна система създава полезни взаимодействия между тези цели.
Моделът на търсенето и предлагането има и своите водещи организации – Международната агенция за енергетика (МАЕ) и ОПЕК. Те бяха (и все още са) в основата на цялата теоретична подготовка и на действието на пазара.
Сега идва ред за водещата роля на IRENA (International Renewable Energy Agency).Новият модел на управление се гради вече десет години. Целите за енергиен преход бяха декларирани от Парижкото споразумение и те имат обвързващ характер до 2050 г. То поставя регионални и национални ангажименти за нулеви емисии до 2050 г. Този нов модел предполага елиминиране на определени кризи в управлението в дадена страна или регион, поради невъзможност за осъществяване на енергиен преход отгоре – надолу. Той осигурява на държавите гъвкавост и надеждата е, че целите ще бъдат постигнати на национално и регионално ниво, така че да стане постижима и общата цел, коментират в своя разработка учени от Оксфордския енергиен институт. Новото в енергийния преход е включването в общия процес на въпросите на климата, околната среда, икономиката и индустрията, дигитализацията и изкуствения интелект. От значение е управлението енергийният преход на различни нива.
България вече има и водородна стратегия: на какви източници залага
Началото е положено. Енергийният преход е тук. Изборът за този преход е направен – водородът. Но това все още не е достатъчно. За преминаване към следващ етап трябва да се сложи началото и на електрификацията. Експертите са категорични: Енергийният преход ще промени дълбоко енергийния свят. Стойността вече няма да се генерира предимно от източниците на изкопаеми горива като въглища, нефт или газ. Тя ще е се генерира в етапа на превръщането в енергия в услуги за крайни потребители. (IRENA, 2019; Goldthau et al, 2018).
Генерирането на приходи от запасите от изкопаеми горива ще бъде все по-трудно, поради обезценка на находищата и огромните разходи за емисионни квоти. Вместо това все повече стойност ще се създава надолу по веригата на енергийните доставки и в услугите, а печалбите ще се генерират от нисковъглеродните технологии. Това предполага нови бизнес и финансови модели.
ВЕИ изпревариха изкопаемите горива като главен източник на електроенергия в ЕС през 2020 г.
Електрификация и дигитализация
Новата система ще бъде по-електрифицирана, дигитализирана, насочена към търсенето и разпределението. Енергийната система днес е разделена на сектори (например електричество, сгради, транспорт, отопление и охлаждане, промишленост). Всеки от тях се характеризира с доминираща комбинация от горива.
В системата на бъдещето секторите ще бъдат свързани. В резултат на промените в системата ще се извърши преместване на производството и търсенето. Паралелните тенденции на супермрежи и децентрализирано производство на енергия, съчетани с нови технологии за батерии и блокчейн, все повече размиват границите на съществуващата енергийна система.
Това води до предизвикателство по отношение на традиционната роля на държавата и нейната отговорност. Енергийният пейзаж се пренасочва и процесът ще е в зависимост повече от съответната територия, отколкото от съответна политическа система.
Създава се възможност за нови енергийни региони с центрове и периферия. Налице са енергийна ефективност и възобновяема енергия, които могат да бъдат получени навсякъде, което е не само плюс за енергийната сигурност, но дава възможност за формиране на нови енергийни общности и връзки. Това важи особено за електрическите мрежи в различните й форми (централизирани или децентрализирани) и размери (местни, национални, континентални или трансконтинентални).
Водородно бъдеще
Водородът се разглежда като липсващия стълб за декарбонизация на енергоемките сектори. Водородът и неговите производни ще бъдат в центъра на новата енергийна и промишлена революция и нови трансгранични вериги за стойност. За това обаче ще са необходими нови институции и инструменти за управление на енергетиката и новопоявилите се енергийни структури, за които настоящата система не е подходяща.
С това управлението на енергийната система ще се усложни и ще се формира нов “мрежови” подход, както за управление на транснационални енергийни потоци, така и за работа с корпорациите, неправителствените организации и гражданско общество, чиято роля се очаква да нарасне поради свиващото се при този модел политическо значение на държавите. Съответно при новия енергиен ред сегашното политическо значение на държавите отслабва за сметка на новите енергийни общности.
Енергийни коридори
Първоначално държавите ще работят за насищане на националните си пазари, но водородът ще се превърне в стока, търгувана на международните пазари.
Най-значимият компонент при производството на зелен водород е цената на възобновяемата електроенергия. Производителите ще се нуждаят от евтина електроенергия, за да бъдат конкурентни, а не само от евтини електролизатори. Това създава възможност за производство на водород на места с оптимални възобновяеми източници и износ оттам.
Европа мисли за вноса на водород. Европейският индустриален алианс има разработен план за тази цел. Това означава разработване и осъществяване на нови енергийни коридори, при които ключовото място ще имат транспортните разходи.
Водородът може да се движи през границите с кораби или тръбопроводи. Един от начините за транспортиране на водород е чрез втечняване, но за това той трябва да се охлади до -252°, за което ще е необходима много енергия (за сравнение, LNG изисква охлаждане до -160° C).
Европа мисли и за използването на настоящата система от газопроводи. В европейските страни вече се експериментира в тази посока, а очакваният спад на търсенето на газ в Европа отваря възможности за преобразуване на инфраструктурата. В резултат обаче, подобно на природния газ, водородът ще може да се търгува повече на регионални пазари, отколкото на глобалните пазари.
Очакването е първоначалните стъпки да са доста скромни. Европейската водородна стратегия е насочена към създаването на такива “водородни паркове”, които да са в основата на развитието на “водородни коридори”, свързващи региони с висок възобновяем потенциал към центрове за търсене.
С течение на времето пазарът на водород може да имитира пазара на природен газ. Ключовата разлика е, че всички основни държави (включително вносители като Европа, Корея и Япония) ще бъдат потребители. Друга разлика е, че предвид Парижкото споразумение за климата вносителите ще искат да имат сертификати или гаранции за произход, за да се уверят, че водородът, който получават, е с правилния “цвят” и технически стандарти за безопасност и качество на оборудването за обработка.
Използвани са материали на Оксфордския енергиен институт и IRENA.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








