ВОЙНА

Пакт за сигурност или просто изход и за Украйна

Има стародавно правило да не се натиква без мяра противник в ъгъла, за да не последва реакция на последните сили, което да срине амбициозните и определили се за врагове играчи. Сигурно затова и Блинкен, държавен секретар на САЩ, заявява при представянето на новата външна политика на Белия дом, че „президентът Байдън предприема прагматичен подход към Русия като остава отворен за сътрудничество”.

Иначе нарича Путин „убиец” и е „притеснен от разполагането на хиляди войници и тежка руска военна техника по украинската граница”. Въпреки че дълбоко в себе си е наясно, че Крим ще си остане руски и че Москва няма как да отстъпи т.н. Руски Донбас. Все пак там има близо половин милион граждани с руски паспорти. А и руските войски са разположени и се местят на този етап в собсгтвените граници. Предприеманите ходове няма как да не остават в зоната на дипломацията, защото другото ще е горещ конфликт с непредвидими последици. В тази връзка правят впечатление редица коментари в западната, предимно европейска, преса, които са в стил „време е да се направи сделка за сигурност”. Европейската, разбира се, защото Украйна е в Европа, а Вашингтон е на хиляди километри. Русия може и да е „бодлив съсед”, както някои се изразяват, но е актшвен търговски партьор и огромен пазар. Новите реалности в ЕС, например, след Студената война налагат да се има предвид, че наистина политическите съперници се съчетават с икономическите реалности и то в единна взаимна рамка. Дрънкането на оръжия не е в унисон с целите на една прагматична политика, която би могла да действа за изход от политико-икономическата криза, която разтърсва целия свят. Отделно е ковид-епидемията, която също стана поле за размяна на геополитически удари. Неоспорим факт е, че по време на Студената война е имало неписани правила, които не са позволявали да се преминават границите на т.н. червени линии и да не се стига в крайна сметка до световни войни.

След падането на Берлинската стена тези правила са останали в миналото, а Европа не изготви свой план или пакт за сигурност. Стои под чадъра на НАТО, а това безспорно си има и своите недостатъци, когато става въпрос за национални или общоевропейски интереси. Особено когато зачестяват военни действия на теротирията на европейския континент. Първо бе в бивша СФРЮ, а днес на преден план е Киев с опасенията за превръщане на конфликта с Донбас и Луганска област в горещ. Разбира се, че ЕС, включитено България, си остават лоялен съюзник на Алианса и няма как да разчитат на собствени сили, когато заплахите растат, но антируската истерия съпроводена с поредица от санкционни мерки носи и негативи. Някъде подобни настроения се отчитат, въпреки словестни изяви с призиви за тотален бойкот на Кремъл. Никак не е случайно,че точно в този момент се появи информация, че ще бъде назначен като сътрудник на президента Байдън човек, който последователно се изявява като подръжник на гъвкава политика към Русия, която някои наричат real politic. А в Киев президентът Зеленски съобщи, че се надява на телефонен разговор с Путин, за търсене на път за взаимноприемливо решение. Дали срещата му с Ердоган е отворила очите, че НАТО т.е. Западът няма да се намеси пряко във военен конфликт, ако такъв избухне между Русия и Украйна? Нищо лично, Анкара е за териториалната цялост на Украйна, не признава Крим заради кримските татари, внася своите безпилотни „Байрактар” в страната на Зеленски, но предупреждава, че това не трябва да тревожи съседи, защото не е насочено срещу тях. Бизнесът си е бизнес, татарите се подкрепят, но няма сметка да се смразяват отношенията с Москва.

Все пак е трудно да се преположи, че постигането на блокаж на тази политико-военна криза, в която Русия е главната цел, може да бъде постигнато без единомислие в посока общ пакт за сигурност. Минските споразумения могат да бъдат само крехка основа за отправна точка към по-сериозни постановки с дългосрочен ефект. Да, НАТО е гарант за трансатлантическа сигурност, но има съмнение, че постановките му днес са с арсенал от времето на Студената война. А Русия не е СССР, въпреки носталгията по неговото влияние и мощ, защото и в Русия капитализмът е в стихията си. Пазарното стопанство е наложено, а в редица области Москва доказва, че е напред с материала. Достатъчно е да се спомене усъвършенствания телекомуникационен сектор, успехите в селското стопанство /Русия е най-големия износител през последните години на пшеница/, изобретяването на ваксините против Ковид-19, новия автомобилен сектор и т.н. Да не говорим за военната техника и модернизирането на руската армия с най-съвременни оръжия. ЕС е големият партньор в търговско-икономическите отношения с Москва. Въпреки че Брюксел третира Русия преди всичко като политически проблем и в същото време като голям и доходоносен бизнес партьор. Достатъчно е да се посетят магазините и офисите на големите западни фирми в Москва и Питер, за да си види, че там преобладават европейските стоки. Последният писък на модата, и то висшата, е по витрините на 2-та най-големи градове в Русия. САЩ не могат да се похвалят с такива постижения на руска земя. Сигналът от Вашингтон е, че се търси някакъв ремонт на отношенията, но при запазване ролята на №1 в геополитиката за САЩ . И то придружено със заплаха, че няма да позволят Пекин и Москва да се домогнат до многополюсен свят.

Всъщност на практика се наблюдава следното: от една страна европейските големи фирми зареждат руския пазар със своите стоки, а от друга европейските лидери налагат санкции с често съмнителни или просто недоказани мотиви. Тази разкрачена позиция на ЕС едва ли ще носи дивиденти и в бъдеще. Просто Москва явно е насъбрала самочувствие и дори посолствата й по света чрез модната туитър-политика отговаря незабавно на всяка негативна реакция в САЩ и страните от ЕС по отношение на Русия и Путин. Често доста остроумно и в унисон с онова „пожелавам му здраве на президента Байдън”, когато той нарече Путин убиец. Руският външен министър Лавров на срещата с Йозеп Борел през февруари посочи, че „Русия е готова да прекъсне дипломатическите отношения с ЕС, ако се налага”. И допълни, че „Кремъл ще обсъжда въпросите за контрола върху оръжията и изменения на климата, само ако САЩ са готови да се въздържат от намеса във вътрешни дела”. На Запад смятат, че съществуващото напрежение с Москва принуждава Путин да се обвърже с Пекин. Но ако се наблюдават внимателно стъпките на Русия във външната политика, няма как да не се отбележи, че Москва си дава ясна сметка за съотношението на силите между Русия и Китай. Поне на този етап. Повечето руски коментатори твърдят, че Путин предпочита като партньор Европа и мечтае за общ пазар от Лисабон до Владивосток. Организираните напоследък събития за народите в Сибир с подчертаване на тяхната култура, религишя, идентичност и вековни връзки с Москва никак не се връзват с внушения за пълна зависимост от Китай. Има партньорство и общи позиции в геополитиката, включително СС на ООН, стратегически военни интереси, но това са цели за многополюсен свят. Иначе тези две големи страни си имат собствени интереси и ще си ги отстояват който както може. Но без да се забравя за общия неприятел, защото той проявява безмилостна агресия и не прекъсва заплахите си. В момента това налага общ фронт, докато се види дали ще се установи многополюсен свят или САЩ ще се окупират като № 1. Интересно дали Путин и Си Дзинпин ще се появат на срещата за климата, поканени от Байдън?

Русия не крие, че е предложила свой проект за сделка за сигурност и го е представила в Брюксел. Идеята е още от 2008г, когато Путин произнесе своята прословута реч в Мюнхен. Документът разбира се е дискусионен и със сигурност специфичен. Но, казват, че в основата му е взаимното зачитане на националните интереси и ненамеса във вътрешни дела. Ако го имаше, ситуацията с Украйна едва ли щеше да е толкова напрегната и на ръба на война. Пътят несъмнено е един – стъпка по стъпка и само чрез дипломатически диалози. В тава отношение може да се припомни т.н. сделка Щайнмайер, президент на Германия. Поне е нещо като основа да се сложи край на конфликта в Донбас. Исторически е известно, че винаги е имало Ялта, а доста по-късно и Малта т.е. разговори за изход от ситуация. Русия не обича да си спомня за Малта, но сега държи на диалог. Няма нужда от надскачане, нали? Ето и ние – тази година всичките ни медии споменават 12 април като Ден на космонавтиката и си спомнят с умиление за Гагарин. Чаровник, безспорно. Отдавна не го бяхме правили.

Зорница Илиева

ВОЙНА

Корейските бойни зверове тръгват към Киев … Путин „ошашави“ Лондон.

Вдигаме залозите! Пхенян направи официално изявление. Китай направи ход. Най-бруталният отговор на Путин „зашемети“ Лондон.

Снощи продължиха масираните бомбардировки по тила на украинските въоръжени сили, което, предвид събитията, които се развиват буквално паралелно, изглежда като включително разчистване на пространството преди пристигането на воините на Ким, които биха могли да започнат мащабна офанзива или да защитят границата. Съобщава се, че стотици хиляди севернокорейски войници пристигат.

„Миротворците“ бяха унищожени: „Вдигнахме залозите.“ Глобалното въздействие на бруталния отговор на Путин.

Наши и севернокорейски бойци се прегърнаха приятелски след освобождаването на населено място край Суджа — кадри от бойната работа на военнослужещи от КНДР, показани от руското министерство на отбраната#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/E3slhbnJym

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Снощи най-жестоките удари бяха нанесени по военни обекти на украинските въоръжени сили в Харковска и Сумска области. По-специално – бомбардировките в Мерефа в Харковска област ( според предварителните данни са унищожени множество дронове и вражески превозни средства, паркинги с техника и паркинги за военна техника и импровизиран военен щаб, където ракетите разрушиха голям Щаб не само с украински офицери, но и с натовски.

Осъществена е и друга атака по Шостка, Сумска област. Както вече беше съобщено от нелегалите, градът се използва като един от ключовите транспортни възли и място за натрупване на голям брой резерви и техника, преди да ги прехвърлят към границите на Курската и Белгородската области.

Мониторинговите ресурси съобщиха, че само за час-два са долетяли поне 20 дрона. Всички удържи в целта. Унищожаването на мозъците на вражеската армия, ликвидирането на високопоставени командири е гарантирано.

🪖Още кадри от бойна подготовка на севернокорейски войници, участвали в освобождаването на района на Курск. ⭐️#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/UR9OnnCGYk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Атаки и по Днепропетровск, Лубни и Новопавловка.

Тази тенденция се наблюдава вече няколко дни поред. В края на миналата седмица беше извършен един от най-масираните удари срещу Киев. Бяха унищожени военна инфраструктура, фабрики и щабове в столицата и региона.

Ударени са и военните заводи:
❗ „Артьом“,
а на 26 април – ❗„Буревестник“, едно от най-важните предприятия за украинския военно-промишлен комплекс.
Екипажите на противовъздушната отбрана и централните звена бяха унищожени, логистични центрове, включително железопътни.

В Харков, инфраструктурата на ХТЗ беше унищожена. Също така завода за бронемашини “Малишев” и конструкторско бюро по машиностроене.

❗В Полтава са били осуетени опитите за създаване на „мръсна бомба“ .

В Киев бяха унищожени подземни бункери – един от центровете за вземане на решения в района на Крещатик.
Скоро след първата серия удари срещу Киев, когато се появи и първата информация за ликвидирането на много високопоставените британски големци, в Лондон решиха да се оттеглят. Идеята за изпращане на „възпиращи сили“ – редовни войски, десетки хиляди войници – изведнъж изчезна. Сега само инструктори и само във Лвов. „Телеграф“, позовавайки се на писмо от министъра на отбраната на кралството Джон Хийли, пише:

“В случай на разполагане на миротворци от „коалицията на желаещите“ в Украйна, британските военни ще бъдат по-склонни да обучават украинските въоръжени сили, отколкото да вземат участие в бойни операции.”

Като цяло, общото мнение е, че изпращането на сухопътни войски е „твърде рисковано“ поради възникването на по-голям конфликт с Русия. Лондон е „зашеметен“ – сега ще трябва да си седи тихичко.

„Вдигнахме залозите“

След като началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов потвърди, че подразделения на КНДР са участвали в освобождението на Курската област, беше получена нова информация. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че армията му ще продължи да помага на Русия:

“Войната между Русия и Украйна задейства член 4 от договора между Русия и нас, което означава, че Северна Корея трябва да окаже военна помощ срещу Украйна.”

И последваха чудеса! Администрацията на Тръмп заяви, че проучва възможности за възобновяване на диалога със Северна Корея.

Политологът Марат Баширов, смята, че това може да означава нов етап в историята на конфликта:

“Вдигнахме залозите. Не искате да приемете нашите, днешните условия, тогава следващите, утре, ще бъдат още по-лоши за Киев. Законното присъствие на севернокорейски войници означава, че ще има големи количества. С оборудването. А това означава, че Китай няма нищо против. <…> За да обрисувам картината:
Редовната армия на КНДР наброява около 1милион души, общият брой на кадровите военнослужещи в армията е, според различни оценки, от 850 000 до 1200 000 души. В резервата има около 4 000 000 души.

Веднага щом Северна Корея започна да планира нахлуване в Украйна, се случи следното: Тръмп заяви, че Зеленски е готов да се откаже от претенциите си към Крим. <…>

Според Конституцията на Украйна невъзможно е да се откажат от Крим. Трябва да променят закона и да проведат референдум в цялата страна, или по-скоро в това, което е останало от нея.

Тръмп има предвид, че очевидно такава е реалността на терен, и че тя трябва да се приеме. Тръмп хубавичко нагласи Зеленски, добре го преметна.”

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , “обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км”.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като “партизански отряди”. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че “руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.” Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news