ПАРИ

Идва ли Видовден за любимите фирми на властта?

Изнесените от служебния финансов министър огромни загуби за хазната не са новина, но са съществена стъпка за повече прозрачност в работата на НАП.

Ще излезе ли заек от шапката на служебния финансов министър Асен Василев и ще видим ли ново отношение на данъчни, митници, контролни органи към любимите фирми на властта? Ще помогне ли с нещо осветяването на огромните несъбираеми задължения към хазната, ще секне ли поддържането на огромни фиктивни касови наличности от част от българския бизнес?

Тези въпроси звучат почти риторично, защото засягат системни проблеми в работата на НАП и митниците. Много от обявените от Асен Василев практики всъщност не са новина. Това обаче не е оправдание за бездействието досега. Служебното правителство направи силна заявка, че системата ще бъде извадена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална промяна, но пък може да наложи максимална прозрачност, от която следващите кабинети ще е трудно да отстъпят. Какво разбрахме досега?

Отписването на стари задължения се е превърнало в спорт

Само за 3 години – от 2017 до 2020 г., НАП е отписала по давност задължения в размер на 10 млрд. лв. Ежегодно данъчните отписват задължения в размер на 2-3 млрд. лв., които не са успели да съберат в максимално позволения от закона срок от 10 г. Извън отписаните суми към НАП са натрупани други 10 млрд. лв. просрочени задължения, които на свой ред са трудосъбираеми, обяви служебният министър Василев.

В розовия свят на ГЕРБ, в който има пари за раздаване, защото митниците и данъчните работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо. Огромният размер на погасяваните по давност задължения обаче не е новина. Още през 2019 г. се разбра, че отписваните по давност задължения са достигнали космически нива. Одит на Сметната палата за събираемостта на данъците и осигуровките в НАП за периода 2013-2016 г. показа, че само в рамките на 1 година – 2016, са отписани общо 10,3 млрд. лв. (тогава влезе в сила промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която даде възможност на данъчните да отписват задълженията с изтекла абсолютна давност по служебен път, без да се чака волеизявление на длъжника). Просрочените задължения към края на 2016 г. достигаха рекордните 30 млрд. лв., а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.

Това, което впечатлява в действията на служебния министър, е не толкова самите данни, колкото готовността те да бъдат обявени. Данъчните не обичат да признават провалите си и медиите трябваше да водят съдебни дела, за да се сдобият с тази обществено значима информация. Публикуването на данните и стандартизирането им в отделна секция на сайта на НАП ще е значим напредък по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.

Показателен е и

отказът на Василев да приеме тези високи нива

на несъбираемост като нещо нормално. Неговото поведение изпъква на фона на доста наглите оправдания на бившата шефка на НАП Галя Димитрова. В опит за защити данъчните тя обясни, че отписваните през 2017-2020 г. задължения са трупани преди периода 2006-2009 г., т.е. отдавна, и данъчните са били безсилни да ги съберат в максималния срок от 10 г. заради многото схеми за заобикаляне на закона. Това на практика е признание за дългогодишния отказ/провал на държавата реално да издирва и наказва некоректните длъжници. Само за сравнение – отписваните с лека ръка 3 млрд. лв. годишно надхвърлят годишния приход от корпоративен данък. Наистина, тази битка е дълга и наказването на длъжниците на фиска не зависи само от НАП, но не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. А и ГЕРБ управлява 12 години. Защо партията не е намерила сили или воля да промени закона, за да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, но който нито Галя Димитрова, нито останалите яростно защитаващи “успехите” на Борисов желаят да отговорят.

Призракът на други неработещи институции наднича и зад темата с касовите наличности, корупцията и купуването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев. Поддържането на огромни касови наличности също не е новина. През 2017 г. НАП изнесе данни за огромни касови наличности, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании декларации за 2016 г. данъчните установиха, че 1289 фирми държат в каса наличности от над 1 млн. лв. Или общо 13 млрд. лв. Данъчните предупредиха, че започват проверки и дадоха възможност на фирмите сами да коригират декларациите си. Проверките потвърдиха основната причина за декларирането на фиктивни касови наличности – отклоняването на средства на фирмите за лични нужди на собствениците и свързани с тях лица, или така нареченото скрито разпределение на печалба. По закон то се санкционира с глоба, а сумата на неоткритата касова наличност се третира като дивидент и се облага с данък. В резултат от кампанията през лятото на 2018 г. НАП отчете, че касовите наличности в анализираните фирми са намалели с близо 5 млрд. лв. към края на 2017 г.

Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на проверките не са фирмените пари, отклонявани за лични луксозни покупки, а използването на сумите за купуването на вот и корупция. Тук по никакъв начин не може да се очаква резултат от самата НАП – освен самото установяване на фиктивни касови наличности, и темата ще трябва да получи продължение от други органи като МВР и прокуратура.

Най-интересен е фокусът на НАП върху

фирмите, получаващи най-големия пай от публичното финансиране

под формата на обществени поръчки и изпълнение на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на обществен ресурс направо звучат революционно, дори и без конкретика за самите компании, каквато няма как да очакваме от НАП. Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на компаниите ще бъдат обявени след получаването на съгласие от съответните ресорни министри, възложители на поръчки.

Направо не е за вярване, че след години затваряне на очите институциите не само ще признаят явната концентрация на обществен ресурс в шепа фирми, но тези компании ще бъдат щателно проверени. Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 г. бившият финансов министър Симеон Дянков скандализира строителния сектор със сходно твърдение – че големите поръчки в бранша отиват в 5 фирми, и дори се стигна до писане на опровержение от страна на Камарата на строителите, че в бранша няма картел. (Междудругого – по същото това време премиерът Бойко Борисов отмени търговете за строителство на магистрала “Хемус” по подозрение, че ще се строят от свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев фирми, а сега същата тази магистрала се строи съвсем натъмно от незнайно кого).

Сегашните данни на данъчни и МФ за концентрация при получателите на обществени ресурси са повече от показателни. 7 компании през 2020 г. или 0,007% от всички получатели на публични средства (96 150 фирми) са взели договори за 3,4 млрд. лв., което е 22% от общия разпределен обществен ресурс (15,818 млрд.лв.). Огласяването на самите компании надали ще е толкова голяма изненада – повечето процедури за възлагане на договори са публични, но голямата новина тук е, че най-после ще бъде направена и проверка на тези компании и поне временно комфортът за любимите фирми на досегашната власт свърши. Неслучайно данните за концентрация бяха засечени с друг списък – този за получателите на кредити от Българската банка за развитие. Предстои да видим дали всички тези действия на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкурентна икономика, без фаворизирани фирми.

Post Views: 33

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft

— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Post Views: 15

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Post Views: 15