Преди изборите на 11 юли българите са изправени пред стряскащи разкрития за завладяната държава

Българите вече губят бройката на скандалите, пише брюкселското издание „Политико“ в обширна статия, посветена на последните събитията в страната. Има скандал с подслушване в стил „Уотъргейт“. Има земеделски магнат, обвиняващ бившия премиер Бойко Борисов в изнудване. Има и държавна банка, раздаваща стотици милиони евро на малък брой фаворизирани компании.

Зашеметяващите всекидневни заглавия в страната приличат повече на популярни сюжети от мафиотски филми на „Нетфликс“, отколкото на събития, случващи се в страна от ЕС в навечерието на изборите на 11 юли, пише изданието.

Големият въпрос е дали в крайна сметка това е преломният момент, който окончателно слага край на епохата „Борисов“ – бившия пожарникар и бодигард, чиято дясноцентристка партия ГЕРБ доминираше политиката на балканската страна повече от десетилетие, но загуби властта през април. Най-бедната страна в ЕС има дълга история на корупция, новото е самият мащаб на последните разкрития за завладяната държава. Пресните свидетелства само засилват масовият обществен гняв за това, че елитът, подобно на октопод, се е вкопчил във властта като престъпна банда, размахвайки бухалка над цялата икономика и упражнявайки властта си чрез службите за сигурност, медиите и правосъдието.

„Мащабът е различен и става по-трудно важни въпроси като ендемичната корупция да бъдат замитани под килима. Разликата е, че тези въпроси се обсъждат от правителствени представители“, коментира пред „Плитико“ политическият анализатор Димитър Бечев от Атлантическия съвет.

Дори Вашингтон нагази в блатото като даде категоричен знак за това, че България повече няма да може да лети ниско под радара. Този месец Съединените щати вдигнаха мизата като наложиха санкции на няколко българи, сред които двама могъщи олигарси, и десетки компании, за предполагаемото им участие в корупция – от подкупване на политици с цел да се избегне криминално разследване до намеса в изборите. Министерството на финансите на САЩ обяви намесата си срещу тези българи за най-мащабния единичен акт срещу корупцията“, прилаган където и да е по света по силата на Закона „Магнитски“.

Неочакваната намеса на САЩ поставя в трудно положение и София, и Европейския съюз, който продължава да си затваря очите да проблемите с върховенството на закона в България и продължава да излива еврофондове, за които опозиционни политици твърдят, че отиват при бизнесмени, приближени на властта. На европейската сцена Борисов е верен съюзник на Ангела Меркел от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която омаловажава безпокойството заради корупцията и злоупотребите с европейските фондове в България.

В рядък знак на признание от страна на българските власти, че са необходими конкретни действия срещу видни олигарси, служебното правителство в София отговори на американските мерки, като създаде комисия, която да изготви списък с всички компании и лица, свързани със санкционираните фирми през последните пет години, като заяви, че това ще отреже връзките с хората в този списък.

Дали това ще даде тласък за по-значително очистване, зависи от изборите на 11 юли.

Засега няма ясни знаци къде ще отидат гласовете. Традиционните партии са сериозно отслабени- социологическата агенция „Алфа рисърч“ посочи, че подкрепата за ГЕРБ е паднала с два пункта след американските санкции, но партията все още има силни мрежи на протекции, които могат да мобилизират избирателите.

Като цяло проучванията показват, че изборите няма да имат ясен победител, а ЕС не показва склонност да се намеси в борбата с корупцията, както направиха САЩ. Дори Борисов да загуби властта през април, ГЕРБ все още води в проучванията. В същото време служебното правителство на премиера Стефан Янев държи юздите на управлението, пише „Политико“.

Пролетта (и лятото) на скандала

Скандалите се разгоряха бързо след изборите през април. Те явно са съкрушително изобличение за начина, по който ГЕРБ са упражнявали властта през годините, но Борисов ги игнорира.

„Политико“ припомня скандала с подслушването, започнал след като лидерът на антикорупционната партия ДСБ Атанас Атанасов съобщи, че над 30 опозиционни политици са били подслушвани преди парламентарните избори през през април. Макар списъкът с политиците и основанията да се подслушват, да не са публични, служебният вътрешен министър БойкоРашков потвърди и дори стигна по-далеч, обявявайки, че сред подслушваните е бил и служебният премиер Стефан Янев.

Според друг опозиционен политик подслушвани са били около 80 човека и това вероятно е започнало по време на антиправителствените протести миналото лято. Българската прокуратура сега проверява тези твърдения.

Мнозина в България обаче се притесняват, че прокуратурата, полицията и шпионските служби са дълбоко оплетени в политическата корупция.

„Това е просто пореден пример с политизирането на разузнаването и правоприлагането, за да бъдат използвани като инструменти“, коментира пред „Политико“ Христо Иванов, лидер на „Да, България“.

ГЕРБ отхвърли наскоро обвиненията в подслушване, като заяви, че служебният кабинет атакува службите заради операциите им за разбиване на руска шпионска мрежа. Една от любимите тези на ГЕРБ е, че тя пази страната от опозиционната социалистическа партия, наследник на бившите комунисти, които също имат мрачен опит с корупцията и историческите връзки с Москва. Това се превърна в лична конфронтация между Борисов и президента Румен Радев, който е съюзник на социалистите.

„Изглежда, че президентът Радев и вътрешният министър Рашков не можаха да простят на разузнавателната служба за разбиването на руската шпионска мрежа“, казва зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов. Той обвинява кабинета, че е партийно обвързан и че е назначен, за да помогне за преизбирането на Радев, когото ГЕРБ нарича „прокремълски“.

По-рано през май Светослав Илчовски, виден земевладелец с имения в Северна България, заяви пред депутати, че хора, близки до партия ГЕРБ, контролират всички сектори на икономиката и определи министрите като „марионетки“.

Изданието припомня как Илчовски изнесе пред специално създадената парламентарна комисия за разследване на правителството „Борисов“, че е бил изнудван от ГЕРБ за стотици хиляди евро. Както и че за да бъде сплашен му бил показан видеоклип, в който друг богат бизнесмен е бил малтретиран в затвора. Разказва се как Илчовски описва предисторията на вече добилите публичност снимки на нощното шкафче на Борисов – чекмедже пълно с 500-еврови банкноти и златни кюлчета, както и изнесената от него информация, че автор на снимките от спалнята на Борисов е плеймейтка и проститутка.

Парламентарните показания на Илчовски доминираха в българските новини, но Борисов отрече всякакви нарушения и заяви, че е жертва на заговор за дискредитиране на него и партията му, пише изданието.

И сякаш всичко това не е достатъчно, служебният министър на икономиката Кирил Петков разкри в телевизионно интервю, че държавната Българска банка за развитие (ББР), чиято основна цел е да финансира малкия и среден бизнес, е разпределила близо 1 млрд. лева (500 милиона евро) заеми само за осем компании. По-късно той осъди практиката като „скандална“ и инициира проверка на начина, по който са раздавани заемите.

Точка на пречупване

Въпреки тази вълна от публични разкрития и санкциите на САЩ все още не е сигурно, че страната може да започне на чисто. Проучваният не показват, че антикорупционните и опозицонни партии, въпреки че са в подем, са в състояние да пометат статуквото. Също така няма признаци, че ЕС ще направи скоро нещо, за да спре потока от европейски фондове.

„Не очаквам резки завои в позицията на Брюксел към една от най-корумпираните страни членки на ЕС“, казва Бечев. „Сега въпросът е дали мощни държави-членки като Германия и Франция ще приемат присърце проблемите на България“, казва той, но добави, че е скептичен, че ще го направят. „Единствената ефективна санкция, която доказано действа, е спирането на еврофондовете“, добавя той.

Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., Брюксел оряза средствата през 2008 г. и през 2014 г. поради опасения относно неправомерни разходи.

Служител на ЕС, пожелал анонимност, коментира, че процесът на наблюдение по механизма за сътрудничество и проверка на Брюксел „ни поставя в постоянен диалог с България по тези въпроси“. България също се присъедини към Европейската прокуратура, пораждайки надежда сред някои от критиците на Борисов, че новият орган може да поеме тежките дела за корупция в страната. Новият механизъм на блока, обвързващ финансирането от ЕС с върховенството на закона, също може в крайна сметка да се превърне в инструмент за справяне със системната корупция. Засега обаче няма санкции.

След среща с Борисов в края на миналата година, президентът на ЕНП Доналд Туск посочи необходимостта от „по-нататъшни реформи“, що се отнася до върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Групата на ЕНП в Европейския парламент обаче решително защити ГЕРБ.

„ЕНП не защитава нищо“, заяви Педро Лопес де Пабло, пресдиректор в ЕНП. „Който критикува ЕНП или ГЕРБ, само популяризира предизборната кампания на социалистите в България … за щастие в България има парламентарни избори на 11 юли и хората ще решат на кого да вярват. От социологическите проучвания изглежда, че българските граждани не вярват в посланията, които социалистите се опитват да разпространяват в европейските медии за своята страна. „, казва той.

Предстоят ожесточени избори

Бечев е скептичен, че санкциите на САЩ ще принудят България да се изчисти от корупцията, но идват в ключов момент, седмица преди изборите, което ще подсили посланието на партиите на протеста и ще подхрани бъдещите антикорупционни инициативи.

Геновева Петрова, български социолог и изпълнителен директор на Алфа Рисърч, заяви, че санкциите на САЩ може да окажат влияние върху предстоящите избори, ако излязат повече подробности за връзките между санкционираните българи и предишното правителство.

Тя каза, че резултатът от изборите ще зависи от това как партиите реагират на поредицата от разгръщащи се кризи.

„Хората очакват да чуят как всяка политическа партия ще разреши здравната и икономическата криза, както и предстоящата политическа криза, ако предсрочните избори не успеят отново да излъчат правителство“, каза тя.

Подобно на изборите през април, Петрова очаква също толкова непредсказуем резултат през юли.

„Свидетели сме на рядък момент от политическия живот на България през последните 30 години – моделът на една партийна хегемония е разбит“, казва тя. „Докато прахът се уталожи, всичко е възможно“.