ПАРИ
Две фирми са взели 57 млн. лв. комисиони от събиране на пътни такси
Държавата е платила 57 млн. лв. комисиона на двете фирми, които събират тол таксите и парите от електронните винетки от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). В същото време въвеждането на тол системата през 2020 г., при която тежкотоварните автомобили вече се таксуват за изминат километър, не е довело до повече приходи, както се очакваше.
Това съобщи пред тв 7/8 заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
АПИ е сключила договори с пет фирми-партньори в тол системата, т.нар. национални доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси. Само две от тях обаче работят реално – „Интелигентни Трафик Системи“ и „Конкорд Смарт Инфраструктура“. За останалите се твърди, че все още не са постигнали оперативна съвместимост със системата на АПИ и не получават необходимото разрешение за работа.
За услугата да събират пътни такси националните доставчици си вземат по 7% от стойността на всяка винетка и тол такса.
Според заместник-министър Захари Христов това е притеснително. Той посочи, че новото ръководство на МРРБ не е получило от Националното тол управление отговор на въпроса защо точно тези две фирми са избрани. “Преди 2019 г., когато винетките бяха хартиени, отделът, който се е занимавал със събираемостта в АПИ, е бил от 12 души, и тогава са получавали комисиона само от 1,5%”, посочи Христов.
За изграждането и управлението на тол системата у нас са сключени 28 договора. Основният е с „Капш Трафик сълюшън“ на стойност 180 млн.лв. Останалите 27 договора са за допълнителни дейности за 46 млн. лв.
„Седем месеца след сключване на основния договор е сключено споразумение с промени на основни елементи по основния договор, но се запазват финансовите параметри, като става дума за допълнителни възлагания на дейности“, посочи Христов. “В същото време в тол управлението няма звено, което да следи изпълнението на тези договори, както и няма утвърден вътрешен правилник за дейността на службата”, каза още Христов.
Както вече стана известно от 295 изградени монтирани камери, т.нар. контролни точки на тол системата, функционират само 30. “Това поражда въпроса защо е платено да се изградят 295 точки. Кой носи отговорност за парите, дадени за камери, които не работят? Освен това от 295 контролни точки – 195 са стари преброителни пунктове на АПИ, на които са сложени само камери. Т.е. “Капш“ са изградили само 100 контролни точки. В същото време точките и центровете за данни към тях – за над 100 млн.лв., не са застраховани“, коментира зам.-министърът на регионалното развитие.
Той посочи, че комуникацията с „Капш“ е затруднена. Оттам например не давали информация с колко души екип поддържат софтуера на системата, въпреки че за това те получават по 2 млн. лв. всеки месец по силата на петгодишен договор. Този допълнителен договор на стойност 140 млн. лв., които държавата ще плати на “Капш” да поддържа тол системата, предизвика силно недоволство, защото при изграждането й предишното ръководство на МРРБ обясняваше, че държавата ще я управлява. Стигна се до там министър Петя Аврамова да обяснява как държавата се е принудила да даде управлението на тол системата на частната фирма, която я изградила, защото системата се оказала много сложна.
С “Капш” има и 4 споразумения, които са конфиденциални, посочи зам.-министър Христов. Едно от тях гласи, че фирмата, която ще осигурява поддръжка, няма ангажимент да доставя резервни части за тол системата, а това остава ангажимент на АПИ. „Сега ако един ТИР бутне рамка, никой не знае какво ще се прави“, посочи Христов.
СЪБИРАЕМОСТ
През 2019 г., когато все още не бе въведено таксуването на изминат километър за тежкотоварните превозни средства и автобусите, от винетки са събрани 392 млн. лв. През 2020 г., когато от началото на март вече се плащат и тол такси, са събрани с 592 хил. лв. по-малко, при това над 80% от постъпленията се падат на винетките. “Българският данъкоплатец продължава да издържа цялата система с таксите от винетки“, коментира Христов.
„Твърденията, че спадът на приходите се дължи на коронавируса и намалелия трафик са неверни”, смята Христов. Според него бившият шеф на Тол управлението Олег Асенов е бил в конфликт на интереси – той е бил външен консултант при изграждането на тол системата, а след изграждането й я оглавява. “Защо Олег Асенов е изключил 200 км оптична мрежа, заложена в проекта за свързване на граничните пунктове и оставя връзката да е през мобилни оператори? Той не отговори също защо е избран най-скъпият вариант на тол системата. В същото време при най-скъпата електронна система има необработени 200 000 нарушения за 70 млн. лв., защото се вкарват ръчно. Това е парадокс, откъдето и да погледнеш“, каза Христов.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








