ПАРИ

Две фирми са взели 57 млн. лв. комисиони от събиране на пътни такси

Държавата е платила 57 млн. лв. комисиона на двете фирми, които събират тол таксите и парите от електронните винетки от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). В същото време въвеждането на тол системата през 2020 г., при която тежкотоварните автомобили вече се таксуват за изминат километър, не е довело до повече приходи, както се очакваше.

Това съобщи пред тв 7/8 заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.

АПИ е сключила договори с пет фирми-партньори в тол системата, т.нар. национални доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси. Само две от тях обаче работят реално – „Интелигентни Трафик Системи“ и „Конкорд Смарт Инфраструктура“. За останалите се твърди, че все още не са постигнали оперативна съвместимост със системата на АПИ и не получават необходимото разрешение за работа.

За услугата да събират пътни такси националните доставчици си вземат по 7% от стойността на всяка винетка и тол такса.

Според заместник-министър Захари Христов това е притеснително. Той посочи, че новото ръководство на МРРБ не е получило от Националното тол управление отговор на въпроса защо точно тези две фирми са избрани. “Преди 2019 г., когато винетките бяха хартиени, отделът, който се е занимавал със събираемостта в АПИ, е бил от 12 души, и тогава са получавали комисиона само от 1,5%”, посочи Христов.

За изграждането и управлението на тол системата у нас са сключени 28 договора. Основният е с „Капш Трафик сълюшън“ на стойност 180 млн.лв. Останалите 27 договора са за допълнителни дейности за 46 млн. лв.

„Седем месеца след сключване на основния договор е сключено споразумение с промени на основни елементи по основния договор, но се запазват финансовите параметри, като става дума за допълнителни възлагания на дейности“, посочи Христов. “В същото време в тол управлението няма звено, което да следи изпълнението на тези договори, както и няма утвърден вътрешен правилник за дейността на службата”, каза още Христов.

Както вече стана известно от 295 изградени монтирани камери, т.нар. контролни точки на тол системата, функционират само 30. “Това поражда въпроса защо е платено да се изградят 295 точки. Кой носи отговорност за парите, дадени за камери, които не работят? Освен това от 295 контролни точки – 195 са стари преброителни пунктове на АПИ, на които са сложени само камери. Т.е. “Капш“ са изградили само 100 контролни точки. В същото време точките и центровете за данни към тях – за над 100 млн.лв., не са застраховани“, коментира зам.-министърът на регионалното развитие.

Той посочи, че комуникацията с „Капш“ е затруднена. Оттам например не давали информация с колко души екип поддържат софтуера на системата, въпреки че за това те получават по 2 млн. лв. всеки месец по силата на петгодишен договор. Този допълнителен договор на стойност 140 млн. лв., които държавата ще плати на “Капш” да поддържа тол системата, предизвика силно недоволство, защото при изграждането й предишното ръководство на МРРБ обясняваше, че държавата ще я управлява. Стигна се до там министър Петя Аврамова да обяснява как държавата се е принудила да даде управлението на тол системата на частната фирма, която я изградила, защото системата се оказала много сложна.

С “Капш” има и 4 споразумения, които са конфиденциални, посочи зам.-министър Христов. Едно от тях гласи, че фирмата, която ще осигурява поддръжка, няма ангажимент да доставя резервни части за тол системата, а това остава ангажимент на АПИ. „Сега ако един ТИР бутне рамка, никой не знае какво ще се прави“, посочи Христов.

СЪБИРАЕМОСТ

През 2019 г., когато все още не бе въведено таксуването на изминат километър за тежкотоварните превозни средства и автобусите, от винетки са събрани 392 млн. лв. През 2020 г., когато от началото на март вече се плащат и тол такси, са събрани с 592 хил. лв. по-малко, при това над 80% от постъпленията се падат на винетките. “Българският данъкоплатец продължава да издържа цялата система с таксите от винетки“, коментира Христов.

„Твърденията, че спадът на приходите се дължи на коронавируса и намалелия трафик са неверни”, смята Христов. Според него бившият шеф на Тол управлението Олег Асенов е бил в конфликт на интереси – той е бил външен консултант при изграждането на тол системата, а след изграждането й я оглавява. “Защо Олег Асенов е изключил 200 км оптична мрежа, заложена в проекта за свързване на граничните пунктове и оставя връзката да е през мобилни оператори? Той не отговори също защо е избран най-скъпият вариант на тол системата. В същото време при най-скъпата електронна система има необработени 200 000 нарушения за 70 млн. лв., защото се вкарват ръчно. Това е парадокс, откъдето и да погледнеш“, каза Христов.

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.