ПАРИ

От млякото до iPhone – енергийната криза в Китай удари всичко

Ударът от енергийната криза в Китай започва да се разраства по цял свят, като покосява всичко – от автомобилния гигант Toyota до австралийски овцевъди и производители на картонени кутии. Мащабният недостиг на електроенергия, причинен от скок на цените на въглищата в най-големия износител в света, ще навреди на собствения растеж на Китай, а значителното въздействие върху веригите на доставки би могло да попречи на глобалната икономика по пътя ѝ към възстановяване от пандемията.

Времето не можеше да бъде по-лошо, тъй като корабоплавателната индустрия вече се сблъсква със задръстени пристанища, които забавят доставките на дрехи и играчки за празниците в края на годината. Той също идва точно когато в Китай започва да се прибира реколтата, което поражда опасения за рязко поскъпване на хранителните стоки.

Ако недостигът на електроенергия и съкращенията на производството продължат, те биха могли да се превърнат в още един фактор, причиняващ глобални проблеми от страна на предлагането, особено ако започнат да влияят върху производството на експортни продукти“, казва Луис Куйс, старши азиатски икономист в Oxford Economics.

По-бавен растеж

Икономистите вече предупредиха за по-бавен растеж в Китай. В Citigroup индексът на уязвимост показва, че износителите на суровини за китайския производствен сектор рискуват да отслабят втората по големина икономика в света. Съседи като Тайван и Корея са чувствителни, както и износителите на метали като Австралия и Чили, а ключови търговски партньори като Германия също са донякъде изложени на опасност.

Що се отнася до глобалните потребители, въпросът е дали производителите и търговците на дребно ще поемат по-високи разходи или ще ги прехвърлят.

„Това изглежда като пореден стагфлационен шок за производството – не само за Китай, но и за света“, казва Крейг Ботам, главен икономист от Китай в Pantheon Macroeconomics. „Увеличението на цените досега е доста широко вследствие от дълбокото участие на Китай в глобалните вериги на доставки“.

Пекин е наредил на въглищните мини да увеличат производството и търси енергийни доставки, опитвайки се да стабилизира ситуацията. Въздействието върху световната икономика ще зависи от това колко бързо тези усилия дават резултат. Много китайски фабрики намалиха производството за празника на „Златната седмица“, а икономистите внимателно наблюдават дали недостигът на електроенергия ще се върне, когато дейността на заводите отново се увеличи.

Силният отговор на китайското правителство може да помогне за скорошното приключване на „най-лошото от тази енергийна криза, но не цялата криза“, заявиха икономисти от Societe Generale SA в бележка в петък. Все пак ограничаването на потреблението на енергия в най-енергоемките индустрии като стоманата, алуминия и цимента ще се проточи месеци и Китай ще продължи агресивно да се насочва към вноса на природен газ, добавяйки към глобалния ценови натиск, смятат те.

Някои индустрии вече са под натиск и щетите, които наблюдават, могат да се разпространят върху други сектори.

Хартия

Производството на картонени кутии и опаковъчни материали вече бе затруднено от стремително нарастващото търсене по време на пандемията. Сега моментните спирания в Китай са ударили производството още по-силно, което е довело до възможно намаляване на предлагането от 10 до 15% за септември и октомври, според Rabobank. Това ще добави допълнителни усложнения към бизнеса, който вече страда от глобалния недостиг на хартия.

Храна

Веригата за доставки на храни също е изложена на риск, тъй като енергийната криза прави сезона на прибиране на реколтата по-предизвикателен за най-големия земеделски производител в света. Глобалните цени на храните вече скочиха до 10-годишен връх, а притесненията, че ситуацията ще се влоши, растат, докато Китай се бори да обработва култури от царевица, соя и фъстъци до памук.

През последните седмици няколко завода бяха принудени да затворят или да намалят производството, за да спестят електроенергия. Сред тях са например преработвателите на соя, които раздробяват боба, за да произвеждат брашно за храна за животни и масло за готвене. Цените на торовете, един от най-важните елементи на селското стопанство, скачат неимоверно, като удрят фермерите, които вече изнемогват под натиска на нарастващите разходи.

Преработвателната индустрия се очаква да бъде по-силно засегната от основните продукти като зърнени храни и месо, пишат анализатори на Rabobank в доклад тази седмица. В млечния сектор прекъсването на електрозахранването може да наруши работата на доилните машини, докато доставчиците на свинско месо ще се сблъскат с натиска от по-строгите доставки на хладилници.

Технологичният свят

Той също може да поеме драматичен удар, като се има предвид, че Китай е най-голямата производствена база в света за продукти от iPhone до игрови конзоли и така дефицитните полупроводници, използвани в автомобилите и редица други уреди.

Няколко компании вече се наложи да затворят фабриките си за кратко заради прекъсванията на електрозахранването. Pegatron Corp., ключов партньор на Apple, заяви миналия месец, че е започнала да приема мерки за пестене на енергия, докато ASE Technology Holding Co., най-голямата в света компания за опаковане на чипове, спря производството за няколко дни.

Цялостното въздействие върху технологичния сектор досега бе ограничено поради обичайните спирания около едноседмичната ваканция. Ако енергийната криза се влоши, тя може да удари производството преди решаващия сезон за пазаруване в края на годината. Индустриалните гиганти, включително Dell и Sony, не могат да си позволят нов шок от доставките, след като предизвиканите от пандемия сътресения предизвикаха недостиг на чипове в световен мащаб, който ще продължи и отвъд 2022 г.

Автопроизводителите

Всяко по-нататъшно влошаване на пазара на полупроводници би увеличило и главоболието на автомобилните производители. Промишлеността, която е на високо място в списъка на защитените сектори във времена на недостиг на електроенергия, досега до голяма степен оставаше пощадена от последиците от енергийната криза.

Все пак имаше някои изолирани случаи. Toyota, която произвежда повече от 1 млн. превозни средства годишно в Китай в заводи със седалище около Тиендзин и Гуанджоу, заяви, че някои от нейните операции са повлияни от недостига на електроенергия.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.