ЗАКОН

Съдът в Люксембург: Българските заповеди за разследване не стават

Такива актове не може да издава държава, която не спазва минималните стандарти и е многократно осъждана, смятат евромагистратите

България не може да издава европейски заповеди за разследване, за претърсване и изземване, за разпит на свидетели, защото националната правна уредба не предвижда никакви правни средства за защита срещу тях. Това се разбира от заключение на генерален адвокат към Европейския съд в Люксембург. В четвъртък то ще стане част и от решението на самия съд, който разглежда дело по запитване, направено от българския специализиран наказателен съд.

Това е пореден шамар за България и нейното наказателно правораздаване, и определено ще удари, както по репутацията, така и по ефективността му. След него, всяко искане на България към държава от ЕС да бъде извършено претърсване или изземване на нейна територия, да бъде разпитан неин гражданин или човек, намиращ се на нейна територия, да бъде извършено някакакво разследване или каквото и да е процесуално действие, може да бъде отказано.

Шамарът е още по-звучен и заради още един аргумент, посочен в заключението на генералния адвокат. Там изрично е записано, че “държава членка, която нарушава минималните стандарти на Европейската конвенция за правата на човека и нееднократно е осъждана поради липсата на ефективно правно средство за защита, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, не може да издава европейска заповед за разследване, която неизменно ще бъде засегната от същия вид нарушение”.

Делото в Люксембург е по преюдициално запитване, което е отправено от българския Специализиран наказателен съд в рамките на съдебно наказателно производство, водено срещу Иван Г. за данъчни престъпления. Интересното е, че самият съд си издава заповед за разследване и после сам пита Люксембург дали тя е валидна след като българският закон не предвижда правни средства за защита против издаването на европейска заповед за разследване, за претърсване и изземване и за разпит на свидетел.

Люксембург описва и конкретния случай. Според неговия разказ, “Иван Г. е бил предаден на съд за данъчни престъпления-за това, че чрез използване на подставени дружества внасял захар в България от дружество, установено в Чешката република и представлявано от г-н Y, а след това продавал тази захар на българския пазар, без да плаща и да начислява данък върху добавената стойност (ДДС)”. Българската прокуратурата твърдяла и, че той представял документи с невярно съдържание, че захарта е изнасяна за Румъния.

В тази връзка българският спецсъд решава да издаде европейска заповед за разследване (ЕЗР), с която да отправи до чешките органи искане за извършване на претърсване и изземване, както в офиса на установеното в Чешката република дружество, така и в дома на г-н Y. Освен това в заповедта се искало и разпит на последния като свидетел чрез видеоконферентна връзка.

След като издал заповедта, изведнъж българският съд се усъмнил в самия себе си, особено относно съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза, тъй като българският закон не предвижда никакви правни средства за защита срещу издаването на ЕЗР.

Генералният адвокат по делото в Люксембург също установява липсата на каквато и да е възможност за защита срещу въпросните заповеди. Веднага след това той пише: “Тъй като националната правна уредба не предвижда ефективно правно средство за защита, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, тази държава членка неколкократно е осъждана за нарушение на минималните стандарти, предвидени в член 13 от Европейската конвенция за правата на човека от Европейския съд по правата на човека”.

Писмени становища по българското дело са представили чешкото, френското, италианското и австрийското правителство, както и Европейската комисия. Всички те са категорични, че въведената с Директива 2014/41 система не може да бъде в ущърб на защитата на основните права на човека, както са посочени в ЕКПЧ.

Въпросът, поставен в рамките на настоящото производство е да се установи дали може да издаде ЕЗР за претърсване и изземване в офиса на дружество и частно жилище, както и за разпит на свидетел в ситуация, в която засегнатите от тези действия лица не разполагат с никакви правни средства за защита съгласно националното право, пише генералният адвокат. “Според мен отговорът на този въпрос е – „не, не може“. Докато издаващата държава членка не e осигурила спазване на минималните стандарти, изисквани от ЕКПЧ, органите на тази държава не могат да участват в системата, въведена с Директива 2014/41”, пише още той и добавя: “Както правилно посочват по-специално френското и австрийското правителство, а също и Комисията, участието в системата за съдебна помощ и установеното с Директивата взаимно признаване предполагат, че всички участници спазват минималните изисквания за защита на основните права”.

Само преди няколко месеца, съдът в Люксембург удари шамар на България и за европейските заповеди за арест. Никоя държава от Европейския съюз вече няма да изпълнява европейските заповеди за арест, издадени от прокурор в България, докато страната не промени закона така, че да бъде осигурен съдебен контрол върху тези прокурорски актовe, стана ясно тогава пак от решението на Съда на ЕС в Люксембург (СЕС). Според него не са изпълнени изискванията за ефективна съдебна защита, ако европейската заповед за арест (ЕЗА) е издадена от прокурор и не подлежи на съдебен контрол в страната, преди издирваният да бъде предаден. Решението бе след запитване от английски съд за българска европейска заповед за арест. Тя бе издадена от обвинител от Свищов на базата на прокурорско постановление за 72-часово задържане на лицето.

ЗАКОН

Бездарниците от прокуратурата изкарват Божков най големият звяр

Бизнесменът обяснявал, че “била много лесна”, дал на Бухлев снимка на Бойка Стоянова, точния й адрес, както и номер на автомобила ѝ

Убиецът Бухлев за Божков: Прати ме в Швейцария да застрелям една баба – любовницата на Мутафчийски!

Подготовка за убийството на Бойка Стоянова е най-малко известният случай от криминалното дело на Васил Божков. Описан е в обвинителния акт на прокуратурата, с който разполагаме. От него не става ясно защо Божков е искал убийството на жената.

В сряда Софийският градски съд е прекратил делото срещу Васил Божков за убийствата и е върнал папките на прокуратурата. Причината – допуснати са сериозни нарушения, липсват факти и подсъдимият не разбира за какво е обвинен. По делото са опит за изнасилване на Мария Филипова, бивша шефка на комисията по хазарта и подбудителство към убийствата на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова.

Бойка Стоянова е близка до хотелиера и оръжеен търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. Историята разказва свидетелят Константин Бухлев, който лежи в затвора за убийството на диджей Теди във Варна. Мъжът беше убит пред дома си през 2015 г. Година по-рано, през юни 2014 г., Божков се свързал с Бухлев, когото познавал от началото на 1990 г., поне според показанията на свидетеля и обвинителния акт на прокуратурата. Срещнали се на паркинга на столично кино.

“По време на срещата Васил Божков казал на свидетеля: “Има една баба в Швейцария, която трябва да се премахне”, като добавил, че “била много лесна”, пише в обвинителния акт, който е върнат за поправка. Бизнесменът дал на Бухлев снимка на Стоянова, точен адрес в Швейцария, както и номер на автомобила ѝ.

По време на разговора Божков обяснил на Бухлев, че Стоянова е любовница на Мутафчийски. Обещал да му плати 100 хил. евро. Дал му аванс от 20 хил. евро и контакт с албанец, който има ресторант в Швейцария. Той щял да му даде пистолет със заглушител. С него щял да се види, след като вече е проучил навиците на мишената и е готов да извърши убийството. Бухлев твърди, че след тази среща са имали още една. На нея Божков го упрекнал, че се бави с изпълнението. Бухлев отговорил, че вече си е купил билет за Швейцария. После два пъти пътувал със самолет до Цюрих, а оттам с влак до адреса на Бойка Стоянова. Намерил къщата на три етажа, която била до езеро. Три дни Бухлев наблюдавал имота, но не видял Стоянова да излиза, нито колата ѝ. В разпита си твърди, че останал и през нощта, като направил много снимки и клипове, за да ги покаже на Божков. След това се прибрал в България и пак се срещнали на паркинг пред един от моловете в София. Дал му цялата информация, която събрал.

Божков се разочаровал, че не е свършил работата. Бил сигурен, че Бойка обитавала точно този адрес. Тогава решили Бухлев пак да отиде до Швейцария, за да я търси. Планът бил да купят фотокапан, който се използва от ловците, за да я заснеме при излизането ѝ от къщата. Бухлев пак тръгнал на път – през Милано, оттам с автобус до Лугано, където си наел автомобил, за да стигне до адреса. Тогава вече заложил фотокапана. Чакал я, обикалял с колата наоколо, но отново не я намерил. Тогава бил спрян от полицаи за проверка на документите. След това Бухлев преценил, че лесно могат да го хванат, ако извърши убийството. Въпреки това на следващия ден отишъл да види къде се намира ресторантът на албанеца. Седнал вътре и го видял, но си тръгнал, без да му се обади. Пак се върнал в България, за да докладва на Божков какво е свършил. Помолил за отсрочка от 7-8 месеца. Убийството така и не е извършено. Доказателствата на прокуратурата са два разпита на Бухлев от май 2020 г., когато вече е в затвора за убийството на диджей Теди, както и протокол за разпознаване.

Константин Бухлев беше защитен свидетел по делото срещу Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров от 2015 г. и за подготовка на убийството на Делян Пеевски.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

ЗАКОН

Върховният съд във Великобритания върна жената

Върховният съд във Великобритания реши: „Жени“ са само онези, родени като такива

Сюзън Смит (вляво) и Марион Калдер (вдясно), съдиректори на „За жените в Шотландия“, заедно с активисти на кампанията празнуват решението пред Върховния съд.

След дългогодишна съдебна битка Върховният съд във Великобритания отсъди каква е точната правна дефиниция на думата „жена“, а именно – основана на биологичния пол. Решението по казуса е записано в документ от общо 88 страници. Отсъждането идва след дългогодишна съдебна битка между шотландското правителство и група жени. Единбург твърдеше, че транссексуалните лица със сертификат за признаване на пола (GRC) имат право на защита, основана на пола, докато организацията „За жените в Шотландия“ твърдеше, че тя се прилага само за хора, които са родени като жени.

Съдиите казват, че „понятието за пол е двузначно“, като същевременно предупреждават, че това знаково решение не трябва да се разглежда като победа на едната страна над другата.

Съдиите подчертаха, че това решение не трябва да се тълкува като триумф на една група от обществото над друга, но „За жените в Шотландия“ очевидно бяха тези, които празнуваха победата си. В съдебната зала имаше сълзи и прегръдки, след което навън бе отворена бутилка шампанско.

Това решение е недвусмислено изявление на съда, че правата, основани на пола, съгласно Закона за равенството се основават на биологичния пол. Важно е да се подчертае, че това не заличава защитата на транссексуалните лица, характеристиката за промяна на пола остава в сила, пише Бибиси.

Но това е знаков момент в дебата за пола. И той ще бъде използван от участниците в кампанията за оказване на натиск върху правителството във връзка с по-широките му политики и насоки. Неизбежно ще има въпроси към шотландските министри, които загубиха в най-висшата съдебна инстанция в страната.

Базираната в Единбург благотворителна организация за защита на правата на транссексуалните Scottish Trans заявява, че призовава хората „да не изпадат в паника“ след решението, че правното определение за жена се основава на биологичния пол.

„Бързо ще излязат много коментари, които вероятно умишлено ще преувеличат въздействието, което това решение ще окаже върху живота на всички транссексуални хора“, пише благотворителната организация в платформата за социални медии Bluesky.

С победа за шотландските джендър-критични активисти, които заведоха делото в най-висшата съдебна инстанция на Обединеното кралство, петима лондонски съдии единодушно постановиха, че „термините „жена“ и „пол“ в Закона за равенството от 2010 г. се отнасят до биологичната жена и биологичния пол“.

Съдът обаче подчерта, че Законът за равенството защитава от дискриминация и транссексуалните лица, предаде АФП.

Законът „дава защита на транссексуалните хора“ чрез защитената характеристика на промяната на пола, но също така защитава от дискриминация по отношение на придобития от тях пол, заяви съдия Патрик Ходж, произнасяйки присъдата.

Това е кулминацията на дългогодишна битка между шотландското правителство и кампанийната група „За жените в Шотландия“ (FWS) – която започна обжалване пред

Върховния съд, след като загуби пледоариите си в шотландските съдилища относно неясно законодателство, целящо наемането на повече жени в органите на публичния сектор.

Десетки членове на FWS и други критични към пола активисти, които твърдят, че биологичният пол не може да бъде променен, ликуваха от радост след решението, като се прегръщаха и плачеха пред съда.

„Това беше много, много дълго пътуване“, каза Сюзън Смит, съдиректор на „За жените в Шотландия“, и добави, че участниците в кампанията са „изключително благодарни за това решение“.

„Днес съдиите казаха това, което винаги сме вярвали, че е така: че жените са защитени от биологичния си пол. Сега жените могат да се чувстват сигурни, че услугите и местата, предназначени за жени, са за жени“, посочи тя.

Преди произнасянето на присъдата активисти за правата на транссексуалните изразиха опасения, че решението в полза на FWS може да доведе до риск от дискриминация на транссексуалните в избрания от тях пол.

„Съдът е наясно със силата на чувствата на всички страни, които стоят в основата на това обжалване“, заяви Ходж, признавайки борбата на жените срещу половата дискриминация, както и „уязвимото“ положение на транс общността.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ЗАКОН

Ужасяваща простотия и неграмотност в корумпираната прокуратура

Съдът шамароса прокуратурата: Лена Бориславова може само да бъде глобена

Делото срещу нея ще се гледа само по административния ред

Делото за документно престъпление срещу депутатката от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) Лена Бориславова може в най-лошия за нея случай да завърши с глоба.

Софийският районен съд реши делото срещу Лена Бориславова да се гледа само по административния ред, т.е. не се търси наказателна отговорност, а само административна. Бориславова е обвинена за документална измама. Решението подлежи на обжалване.

Според адвокат Даниела Доковска, защитник на Бориславова, в обвинителния акт има допуснати съществени, но отстраними грешки. Тя призова съда да го върне на прокуратурата, за да се поправят.

Според съдията не може да се приеме, че разследването е насочено изначално към Лена Бориславова. То е било образувано по един член от Наказателния кодекс, а на Бориславова са повдигнати обвинения по друг.

Съдът каза също, че дори да е било допуснато нарушение, ако процесното разследване е започнало, докато Бориславова е била с политически имунитет, то това нарушение не би било отстранимо, тъй като разследването не може да бъде повторно започнато отначало.

Лена Борислава е обвинена за това, че в периода от 13.05.2021 г. до 14.05.2021 г. в София при условията на продължавано престъпление с две деяния съзнателно се ползвала от неистински частни документи, на които бил придаден вид, че подписите на документите са положени от членове на сдружение, а действително не били положени от тях.